От два месеца насам България си има нов медиен герой. Той е най-популярният човек в страната след премиера. Често в медиите даже измества по споменаване и цитиране Бойко Борисов. Сутрешните емисии на телевизиите започват с изявленията му, а завършват с неговите съвети и препоръки. В социалните медии, които буквално полудяха по него, се нароиха вече стотици забавни колажи с физиономията и ключови „забрани“, които изрича по адрес на населението. И вицове даже има, посветени на него. Рейтингът му скочи до небесата. Спрягат го, и с право, за най-високи политически постове, че дори и за бъдещ президент на България. Защо не?
Той е…Неговото име е…Венцислав Мутафчийски.
Няколко биографични бележки за него.
Мутафчийски е роден на 20 август 1964 г. в Дупница. Той е военен медик, бил е на тежки мисии в Ирак, Косово и Афганистан, което казва всичко за неговия кураж. В интервюта признава, че един от повратните мигове в живота му се случва на 27 декември 2003 г. в базата „Индия“ виракския град Кербала. Терористи – камикадзе взривяват камион-цистерна в в тухлената стена на училището, превърнало се в българска зона. Страхотен взрив убива петима наши рейнджъри, 27 са ранените. Именно Мутафчийски е един от лекарите, които се грижат тогава за пострадалите воини. Налага му се да взима инфарктни решения, и то буквално за минути, които могат да спасят или отнемат човешки живот.
„Нашата роля най-общо се състоеше в това да оценим степента на спешност на пострадалите и да решим кой от тях може да бъде транспортиран до България и кой трябва да бъде пренасочен към друга болница на НАТО, връща се към кошмара професорът.
– Когато пристигнахме, се оказа, че ранените са пръснати в няколко болници. Част от тях бяха настанени в Багдад, а други – в Кербала. Тогава екипът ни евакуира по спешност 26 души.“
Този атентат оставя дълбоки следи в съзнанието на Мутафчийски. И до днес в личния му кабинет във ВМА парче от взривилата се цистерна в Кербала стои редом до снимки на синовете му…
Мисията в Афганистан продължава повече от 3 месеца и условията се доближавали до тези в американските военнополеви болници. „Пациентите ми бяха предимно ранени при взривове, с множество огнестрелни рани и в критично за живота им състояние“, разказва Мутафчийски и признава, че войната е най-лошото нещо: „Ако човек не е преживял този ужас, не може да си представи колко неприятен може да бъде подобен конфликт. С това се сблъсках още при постъпването на първите ранени, а те не бяха никак малко.“
От 2017 г. Мутафчийски е начело на ВМА. За Венцислав казват, че е блестящ хирург, който не се плаши от работа. Специализирал е в Италия, Германия, Франция. Прочува се, когато през 2018 г. неговият екип извършва уникална операция, направила впечатление в целия свят. Лекари от ВМА изваждат 18-килограмов тумор от корема на 50-годишна жена.
За личния живот на шефа на кризисния щаб се знае малко. Той не обича да поставя най-близките си на светлината на прожекторите.
Съпругата му е психиатър. Има двама синове-близнаци – Марк и Александър.
Генералът е фен на плуването, ските, алпинизма…Любител е и на животните – семейството отглеждало куче мопс, папагал и тарантула.
„Ставам всяка сутрин в 4:00 часа. Обичам да пия кафе, да пуша и да си подреждам задачите за деня в главата“, признава професорът във военна униформа.
Мутафчийски е син на Галина, която е начална учителка от Дупница. Баща му се казва Методи.
Генералът има по-малък с 5 години брат – Иво.
За това как се е насочил към трудната професия отговаря с чувство за хумор. „Бях 5-годишен, когато паднах от ограда и си счупих ръката. Гипсираха я, обаче малко по-късно паднах и от едно магаре и я счупих пак, този път заедно с гипса. Въпреки болката, която изпитвах, докато травматолозите ми наместваха фрактурата, останах впечатлен от атмосферата в болницата, както и от уважението, което лекарите вдъхваха у пациентите и у останалия медицински персонал. Може би точно тогава се влюбих в лекарската професия – признава Мутафчийски.
– По-късно, може би в седми клас, съвсем целенасочено и напълно осъзнато реших, че това ще е моята професия. Спомням си даже, че в девети клас, бях категоричен, че ще съм хирург.“
Венцислав кандидатства в Медицинската академия в София, приет е веднага. Преди това обаче трябвало да изкара задължителната казарма. „Имах щастието да служа като радист във ВВС. Тъй като вече бях приет да уча медицина, всички се обръщаха към мен с „докторе“. Беше доста забавно, защото аз все още не бях лекар.“
Признавам си, че и аз съм респектиран от фигурата на генерала. Начинът, по който комуникира с обществеността и журналистите, чувството му за отговорност, неговата твърдост и решителност, също будят голямо възхищение.
Ето какво написа юристът и бивш журналист Венцислав Петков по повод личността на Мутафчийски (сигурен съм, че неговото мнение е споделяно от мнозина):
„Неговата работоспособност и отдаденост за каузата заслужават уважение (Помните онази снимка от коридора на болницата, в която той стои на земята след многочасова операция, нали?). Този човек е естествен лидер, оратор и организатор.
Той има качествата да събуди позаспалата духовност, съвест, морал, дисциплина, традиционни ценности и човешки добродетели у масово изгубилия представа за тях българин.
Отдавна не е имало човек с толкова комплексни положителни качества в политическото и общественото ни пространство.
Убеден съм, че ако сега имаше избори за президент, щеше да има оспорван балотаж между ген. Венцислав Мутафчийски и Румен Радев. Голяма класа е генерал Мутафчийски! Такъв човек с кауза и многобройни качества е нужен да води България, а не да работи само в здравната система.
Много добър комуникатор, умее да обясни простичко и ясно какво и как е необходимо да се прави, не допуска фриволничене. Слага дистанция между себе си и журналистите, както подобава. Не се държи свойски и народняшки, а както е по протокол. Респектира. Укорява там, където е необходимо, не е лицемер, а директен човек. Не е по празните приказки, говори малко, залага на делата.“
Със сигурност Мутафчийски има бъдеще в политиката. Предстои обаче да видим дали ще избере ново поприще, или ще остане верен на медицината.
