Паталеница – селище с хилядолетна история – където Родопа среща Тракия

Днес ще ви представим едно от най-интересните сред непознатите места в България – селище с изключителна история и с прекрасно съвременно развитие. Място, което се намира само на 15 км югозападно от град Пазарджик и след обединението си със село Баткун през 1955 г. се превръща в едно от най-големите села по северната страна на Родопския рид Къркария. Древните жители на региона са оценявали стратегическото значение на тези селища, разположени в началото на пътя между Тракия, речното корито на Чепинска река и долината на река Места.

Да, това е село Паталеница – привличащо със своята магия и с кристално чистия си въздух и природа.

Паталеница е възникнала през средните векове, а Баткун е било селище с уредба като гръцките градове, в което е имало храм на Аполон. През Средновековието Баткунската крепост, позната и като Баткунион, е била най-големият град в Пазарджишко, наричан във византийските хроники „Блестящ и богат“. Оттам са минали и войските на Филип и Александър Македонски. Днес до Баткун могат все още да се видят останките от светилището на Асклепий Земидренски датирано към I-IV век. В него са открити оброчни плочки на тракийския бог Херос, статуетки, жертвеник и много монети. Археологическите находки се съхраняват в Регионален исторически музей в Пазарджик. От близкия манастир произхожда Баткунска хроника, свидетелстваща за насилията при налагането на исляма в Родопите.

Паталеница е от тези села в България, които могат да се похвалят с това, че разполагат с изключително ценни културни забележителности и то на фона на уникалната комбинация между планински хребети и плодородни низини.

Когато говорим за миналото на селото, трябва да споменем, че по-старото и богато на исторически извори е селището Баткун, което впоследствие е обединено с Паталеница. Баткун е селище, чието възникване датира преди новата ера, когато по тези земи са управлявали древните гърци. То започва да се развива бързо и дори наподобява древногръцките полиси. Счита се, че селището е притежавало храм, изграден в чест на бог Аполон. Според легенди, тук се е намирало и едно от светилищата на древногръцкия лечител Асклепий Земидренски. То е изградено през I в. сл. Хр. и останките му са трудно забележими в днешни дни. В него са открити различни артефакти, сред които дори оброчни плочки на тракийския бог Херос. Днес те се съхраняват в Регионалните музеи на Пазарджик и Пловдив.

По-късно Баткун се развива като средновековен град-крепост в обхвата на Второто българско царство. Селището е имало важна транспортна функция и е бил сред най-важните центрове в периферията на Горнотракийската низина. Развалините на крепостта Баткунион се намират в края на днешното село Паталеница. В различни византийски хроники, градът е бил наричан „блестящ и богат“, а също така се споменава, че е бил един от най-големите в района. През 1198 г., край крепостта, пловдивският феодал Иванко разбива византийската армия и пленява техния пълководец Мануил Камица. Със сигурност за развитието на града спомага и факта, че в началото на XIII в. той попада във владенията на влиятелния български деспот Алексий Слав. Той е племенник на братята Асеневци и управлява тази част на страната от близко разположената крепост Цепина. След нашествието на Османската империя по тези земи, Баткун започва да губи своето влияние и постепенно бива изместено от големите пазарни градове по долината на Марица.

„Какво точно е станало с това село и крепостта му при турските нашествия – не знаем. Но най-вероятно е да предположим, че то, заедно с крепостта си, е било опустошено и след турското завоевание се премества от половин до един километър по-надолу на север – на сегашното си място и със същото име. Това вече е днешното село Паталеница.“ (Проф. Ив. Батаклиев, „Пазарджик и Пазарджишко“)
Баткун и неговото землище са богати със старини още от времето на траки и римляни. Въз основа на надпис, вероятно от ІV в. пр. н. е., се предполага, че Баткун е било селище, което имало същата уредба като гръцките градове. То е притежавало и храм на бога Аполон. Може би това селище е било основано още във времето на Филип ІІ Македонски? През средните векове Баткун е бил най-големият град-крепост в Пазарджишко.

В днешни дни Паталеница се свързва със своите уникални исторически обекти, но от Баткун сякаш няма и спомен. Село на няколко хилядолетия, устояло на множество различни държави и владетели в хода на историята. Но там някъде, сред склоновете на Къркария, се крие един символ на духа, на който сякаш е отредено да пази историята и славата на името Баткун во веки веков. Това е Баткунския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Светата обител се намира на едва 2 км. от селото в посока запад. Манастирът възниква през XI в., когато тези земи все още попадат във владенията на Византийската империя. Той има тежка съдба, тъй като първо запада успоредно със село Баткун, след нашествието на османлиите, а няколко века по-късно, през 1657 г. и 1774 г., бива опожарен от местните кърджалии. От тези период датира и известната Баткунска хроника или така наречената „Летопис от Баткун“. Това е уникален материален извор, който документира тежкото налагане на исляма в района.

Въпреки всички несгоди, Светата обител бива възстановена през втората половина на XIX в. През 1867 г. в манастира живее известният български художник Станислав Доспевски. Племенникът на Захари Зограф е родом от Самоков, но голяма част от живота си прекарва в Пазарджик и околията. Тук той рисува няколко икони и портрети, които днес се съхраняват в Пловдивската митрополия. През 1872 г. при посещението си в Пазарджик, Васил Левски пребивава и в манастира над село Баткун. На това място той е основал местния революционен комитет.

В днешни дни манастирът е действащ и поддържан. В красивия двор могат да се видят различни животни, както и стара лоза, която според руски учени е на над 500 години и съответно е най-старата на Балканите.

В сърцето на село Паталеница се намира друг обект, който е уникален за територията на България. Това е църквата „Св. Димитър“, която впечатлява със своя външен вид и запазено състояние. Тя е била построена през XII в. – по времето на същия византийски период, от който са датирани крепостта и манастира. Това е поредното доказателство, че през тези векове градът се е развивал бурно. Според преданията, непосредствено преди нашествието на османските турци църквата била зарината с пръст и така се образувала малка могила. Така църквата „куртулисала“ (отървала се) и затова до ден днешен е известна като „Света Куртулещица“. През XIX в. местен мъж намерил железен кръст, след което жителите разкопали могилата и на повърхността отново се появила масивната църква. По-късно църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение.

Баткунския манастир

Баткунският манастир е бил построен през ХІ-ХІІ век. Доказателство за това е съхраняваната в църквата “Свети Димитър” в село Паталеница плоча с надпис на гръцки език, който посочва именно този период за начало на строителството на манастира. В периода от основаването си до  ХІV век е бил важен духовен център и разцвет. Но идва периода на истинското “ Време разделно” и помохамеданчването на българите. Именно тогава манастирът, който е бил тясна защита и опора, е бил разрушен през 1657 година заедно с редица храмове между Костенец и Асеновград.

Възстановяване и второ разрушаване

Следва период, в който светата обител се съвзема и започва нейното бавно възстановяване. Но идва 1774 година и поредното нападение от кърджалиите. Тогава манастирската обител отново е срината до основи. Свидетел на всичко това е старото клепнало, сякаш уморено от товара на миналото дърво и мраморна плоча на манастирската стена от периода до 1781 година.

Днес тя може да се види вградена на стената на манастира. Въпреки трудностите и нападенията обаче тук е се е развивала културна и духовна дейност, а също било изградено и килийно училище.

Баткунският манастир след Освобождението

Тогава той е играел важна роля, защото е давал убежище на хайдутите, както и на редица войводи, сред които Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други. Те били посрещани тогава в светата обител от йеромонах Герасим. През 1872 година през манастирската обител е минал Васил Левски, който основава там таен революционен комитет, който включвал представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, днешно Ветренско и Мокрище. Има данни и че дори самият управител на Пазарджик Али бей е посещавал манастира и го уважавал, защото там намерил изцеление за болестите си.

Когато минете през портата на манастирската обител, в двора ще видите каменна църква, жилищни и стопански постройки. Жилищните постройки се използват от монасите. Към тях има и Църковно-земеделско стопанство.  Църквата на манастира е еднокорабна, едно масивна и без куполна. Облицована е с бигор. Размерите й са дължина – 12 метра и ширина – 6 метра. В близост до западната фасада се намира и камбанарията. Към църквата има и голямо преддверие, където се съхраняват икони като тази на „Апостолски събор”, „Св. Георги на кон”, и „Св. Харалампий. Иконите са дело на Христо Димитров, основател на Самоковската школа.

Тук е работил и възрожденският зограф Станислав Доспевски около 1867 година. Негово дело са четири големи икони: на Света Богородица, на Иисус Христос, на Свети Свети Козма и Дамян и неръкотворния образ на Господ Исус Христос. Изрисувал също и два портрета: на игумена и йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета представляват ценни образци на българската възрожденска живопис. Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал и тези стенописи съществуват и до днес. В Баткунският манастир близо 30 години е живял игуменът, Архимандрит Василий. Той разказва, че много лозари са идвали и правили различни изследвания и са стигнали до извода, че лозата е на над 500 години. Това я прави най-старата на Балканския полуостров. Стъблото й е било дебело около 1,10 метра, а короната покривала почти целия двор. Лозата раждала само черно грозде с твърди зърна, което е било подходящо за направата на вино. За съжаление днес размерите са значително намалели. Причината за това е силна буря през 1978 година. Но лозата, дори да не е в миналия си блясък, все още е там с величието си.

Баткунската крепост – „Баткунион“

На 1 км западно от Паталеница се намират останките на Баткунион – крепостта на най-големия средновековен град в Пазарджишко – Баткун. Тя носи същото име като този на манастира и причината за това е селото Баткун, обединено с Паталеница. Намира се в северозападния край на Паталеница. В миналото е изпълнявала важни функции като тук е проведена и битката между българската войска, начело с Иванко и византийците, начело с Михаил Камица. Победата е за Иванко и войските му, а византийският пълководец е пленен.  Крепостта се е издигала по средата на северния склон на Къркарийския рид, на равен терен с лек наклон на североизток, и е имала изключително благоприятно стратегическо местоположение с откриваща се обширна панорама към низината. Простирала се е на площ от 22 декара и е имала формата на продълговат многоъгълник. Крепостните стени са били от ломени камъни, споени с червен хоросан, и са били широки 4.8 метра. Крепостта е имала и 4 кръгли охранителни кули.

По времето на разцвета си Баткун е било селище с уредба като гръцките градове и е имал храм на Аполон. Археологически разкопки са разкрили 2 черкви в рамките на крепостните стени, канали и водопроводна система, подземни входове и изходи от крепостта. До Баткун са открити и останките от светилището на Асклепий Земидренски.

През Средновековието Баткунската  крепост (Баткунион) е бил най-големия град в региона. Времето отдавна е заличило величието на това селище, което в древните византийски хроники е наричано блестящ и богат град.

Перлата на Паталеница

В селото има три църкви една от тях – „Свети Димитър” , затрупаният храм, наричан и „Перлата на Паталеница”. През 2020 г. този храм навършва 930 години.

Заровената църква датира от 1090 – 1091 година. Нейното възстановяване е започнало през 1870 година. Според народните предания тя е била заровена, за да бъде опазена от турското нашествие през XIV век.

4 храма от 11-12 век, са останали в страната  – църквата в Паталеница, църквата „Свети Георги” в  Кюстендил, църквата в Земенския манастир и храмът „Св. Архангел Михаил” в град Рила.

Народно читалище „Св. Пантелеймон-1909

Читалището е създадено през 1909 г. Сградата му е построена през 2016 г. Тя е едноетажна обща площ 533 m2, включваща зала със 120 места, а в сутерена е разположена читалищната библиотека. Към читалището действат танцова формация „Тракийка“ и женска фолклорна група.

Църквата „Света Богородица“

Църквата „Света Богородица“ се намира в кв. „Баткун“ на село Паталеница. Построена е през 1892 г. на мястото на стар параклис. Църквата е еднокорабна, висока (невкопана в земята, защото е строена след Освобождението, за разлика от другата църква „Успение на Пресвета Богородица“ в селото) и има балкон в западната си част. Църковният иконостас е дървен, без дърворезби, с два реда икони, рисувани предимно в края на ХІХ век.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в село Паталеница е построена началото на XVIII век и е най-старата функционираща църква в Пловдивската епархия. Представлява малка еднокорабна постройка, със сводест таван, вкопана около метър в земята. Вкопаването на християнските храмове в земята по време на Турското иго е било поради Турски закон забраняващ строежа на високи християнски сгради. Църквата е без кубе, висока е 2,5 м. (заедно с олтара) и е широка 6 м. Иконостасът на църквата е дървен, без дърворезба, с 3 реда икони, които заедно с тези по стените са предимно от XIX век. В миналото в църквата е имало килийно училище.

Шекспировите дни на Паталеница

Всяко лято през Юли  в Паталеница има и специални Шекспирови дни. С музика на живо и под звездите се представят различни постановки по творбите на Шекспир. Театралната школа на Паталеница е създадена преди повече от 20 години. Неин основател е Христо Церовски, който е завършил театрална режисура в НАТФИЗ. Сега съпругата му Инна Церовска продължава неговото дело. А всяко лято в селото пристигат български и английски актьори.