Днес, на 19 август 2021 г., се навършват 60 години от деня, в който при опит за траверсиране на Безенгийската стена в Кавказ загинаха едни от най-известите български алпинисти – Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и Радко Бреянов.
„Тримата се движели на близко разстояние и малко по-ниско от самия ръб. Без да очакват, изведнъж попаднали в леден участък, където духаше много силен вятър. Радко, който бе в средата на свръзката, се подхлъзнал, но веднага се самозадържал с ледокопа. Преди още да е успял да се изправи, Цанко рязко се обърнал, за да види какво става, и това нарушило равновесието му. Данчо бил заварен неподготвен за такава ситуация и въпреки това хвърлил намотките на държаното в ръце въже, но било твърде късно…,“ пише в с помените си доц. Сандю Бешев.
„Цанко не можа да даде на нашия алпинизъм това, което можеше и знаеше. А той знаеше най-много от нас. В първите, най-трудни години от създаването на ЦАЛ той бе работил като началник на учебната работа. Точно той в ранните години на следвоенния период бе забил първия клин в скалите над х. „Рай”. Остави ни една прекрасна книга „Алпийските стени в България”, която и днес всеки алпинист препрочита. Бе един от най-добрите адвокати на Втора софийска колегия.
Данчо не успя да влезе в новия апартамент, за който мечтаеше и с такава любов ми говореше, когато се връщахме от Джанги–тау. Най-хубавите му младежки години бяха преминали в алпийския клуб на „Народна армия”. Там, най-вече в партньорство с Енчо Петков, бяха направили множество премиерни маршрути и преминали по най-трудните върхове на Рила, Пирин и Стара планина.
Радко не дочака срещата с украинката Валя, която след Безенгийската стена на път за България тя щеше да стане 9-ят член на нашата група. За краткото време, което той бе отделил на алпинизма се бе утвърдил като един от най-перспективните в тази област.
Три години по-късно, на голям камък сред разцъфналите рододендрони, малко над лагер „Безенги” поставихме паметна плоча. В тяхна памет продължихме и завършихме започнатото с тях дело – траверса на Безенгийската стена,“ споделя в спомените си доц. Бешев.
Данчо
Радко
Цанко
Ледопадът
Последна снимка
Тодор ШАБАНСКИ
