Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г.
Решението на Шведската академия обяви постоянният й секретар Матс Ман в излъчване на живо на сайта на Нобеловите награди nobelprize.org. Норвежкият драматург и белетрист, роден през 1959 г., е отличен „за новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизказаното“. На българския книжен пазар той присъства от 2021 г. с романа „Трилогия“ (изд. „Лист“, превод Стела Джелепова), за който Фосе получи голямата литературна награда на Северния съвет за 2015 година.
Сред фаворитите за 2023 г. според шведските медии бяха китайската писателка Цан Сюе, шведската писателка Керстин Екман, руската писателка Людмила Улицка, норвежкият драматург Юн Фосе, кенийският писател и драматург Нгуги уа Тионго, австралийският писател Джералд Мърнейн. Сочеха се и имената на норвежкия писател и драматург Даг Сулста, британският писател от индийски произход Салман Рушди, френският писател Мишел Уелбек, нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи, както и на французойката Мариз Конде, удостоена с алтернативната Нобелова награда за литература за 2019 г. в Стокхолм от Новата шведска академия, а след това за нея гласуваха онлайн най-много библиотекари в Швеция.
Букмейкърите даваха предимство на Юн Фосе и Цан Сюе, следвани от Джералд Мърнейн, канадката Ан Карсън, Людмила Улицка, Нгуги уа Тионго, Мишел Уелбек, Салман Рушди и Харуки Мураками, Мариз Конде и Джамайка Кинкейд, припомня segabg.com.
Академията не публикува кратък списък, което прави предположенията за избора й трудни. Обсъжданията се пазят в тайна в продължение на петдесет години. Миналата година френската писателка Ани Ерно спечели наградата „за смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения на личната памет“, припомня ДПА.
Според завещанието на Нобел наградата за литература трябва да бъде присъдена на автора на „най-доброто идеалистично литературно произведение“. Какво е имал предвид под „идеалистично произведение“ все още е предмет на дискусия.
Членове на Шведската академия и на подобни институции в други държави, професори по литература и лингвистика, носители на награди от предишни години и председатели на писателски организации имат право да номинират. Всяка година през октомври академията изпраща 600-700 покани до своите колеги в различни страни да предложат кандидати. Това трябва да стане до 31 януари, за да може Шведската академия да определи първо 20-те най-заслужили писатели през пролетта, а след това да намали списъка до 5. През лятото членовете на Академията трябва отново да се запознаят с творчеството на номинираните, за да обсъдят кандидатурите им през есента. Новият лауреат се избира чрез гласуване на заседание час и половина преди обявяването на резултатите.
Името се пази в тайна до последния момент. Пълният списък на тазгодишните номинирани ще бъде разсекретен едва след 50 години, а документите ще могат да бъдат разгледани в архива на Шведската академия, който се намира в сградата на Стокхолмската фондова борса в Стария град, през 2073 г. Така например от архивите, отворени тази година, става ясно, че основният конкурент на германския писател Хайнрих Бьол (1917-1985) за Нобеловата награда през 1972 г. е бил неговият сънародник Гюнтер Грас. Сред имената, споменати преди 50 години, фигурират и Хорхе Луис Борхес, Алберто Моравия и Астрид Линдгрен.
Когато става въпрос за наградата за литература (както и за тази за мир), изборът на Шведската академия обикновено предизвиква най-много въпроси както сред обществеността, така и сред експертите. Още първият лауреат през 1901 г., френският поет и есеист Сюли Прюдом, е приет изключително противоречиво. Група шведски културни дейци, сред които писателката Селма Лагерльоф и художникът Андерш Цорн, начело с писателя Аугуст Стриндберг, се противопоставят на решението. Според Шведската академия тя е трябвало да награди Лев Толстой като най-значим представител на световната литература по това време.
Тази година Нобеловата награда е придружена от чек за 11 милиона шведски крони (около 1 милион щатски долара).
