Росен Каптиев е роден на 23 септември 1979 г. в село Сатовча. Висок е 181 см и тежи 80 кг. Юноша на Локомотив (София). Играл е за Шумен, Първа атомна, Локомотив (Сф), Пирин (Благоевград), Рилски спортист, Миньор (Перник), Спартак (Варна), Дунав (Русе), Птолемаида Лигниторихи (Гърция), Вардар (Скопие, Северна Македония) и в Китай. В „А“ група има 90 мача и 16 гола. Полуфиналист за купата на страната през 2004 г. с Локомотив (Сф). Бронзов медалист на Северна Македония през 2006 г. с Вардар. Има 10 мача и 3 гола за младежкия национален отбор. Росен от доста години вече живее в САЩ, където рита за местния Левски (Чикаго).
– Росене, добре дошъл в България. Разкажи ни как се озова в Америка и отколко време си там?
– Вече от 10 години съм в САЩ. Заминах при моята вече бивша жена и така там отидох на проби в професионален отбор от втора лига – Индилевън…Много ме харесаха и искаха да подпиша договор, но парите които ми даваха, бяха малко и аз предпочетох да се откажа от професионалния футбол.
– Смяташ ли да останеш да живееш там или плановете ти са свързани с България?
– За момента съм там,децата ми също и засега нямам намерения да се връщам,но нищо не се знае в живота…
– Имаш ли възможност да следиш български футбол и в частност изявите на Локомотив?
–Следя всичко. Локомотив ще ми остане в сърцето завинаги…Много неща са се променили и в школата на Локомотив…В момента клубът не е като в предишните години, но се надявам един ден Локомотив да тръгне с пълна пара напред.
– Как виждаш развитието на Локомотив (Сф) в последните години?
– За съжаление това,което виждам, не е добре, но винаги мисля само най-хубавото за Локомотив. Затова трябва търпение ще има и слаби години,ние винаги искаме да сме на челните места това е Локомотив.
-Ще те върна малко назад във времето. Ти си юноша на Локомотив, но идваш в мъжкия отбор от Първа атомна (Козлодуй). Разкажи малко повече, кой те привлече в „Надежда“?
– Както казахте Първа атомна ме взеха, докато бях в казармата на Локомотив. След уволнението ми в тима станаха доста рокади и така Гошо Петков пое отбора и той ме привлече в мъжкия отбор заедно с Гошо Пеев и Бадема.
– Помниш ли дебютния си мач? ( б.а – дебютира срещу Шумен през сезон 1999/00 като сменя Марчо Дафчев).
– О, да. За мен това беше сбъдната мечта. В отбора тогава имаше страхотни футболисти и трябваше ние, младите, да тичаме три пъти повече от тях, за да се докажем.
– Първият си гол вкарваш срещу Миньор при загубата с 2;3 в Надежда. С тази победа гостите си осигуриха оставанвто в „А“ група. Имаше ли нещо по-пикантно около този мач?
– Е, винаги в последните мачове от шампионата отбора, който не се бори за нищо, винаги с една идея по-отпуснат. А на Миньор им трябваше със сигурност трите точки. Разписах се на два пъти, но не успяхме да победим и затова имаше разочарование след мача.
– Кой е най-скъпият ти гол с червено-черната фланелка?
– Естествено, този срещу Левски. Мачът завърши 1:1. Гонзо отбеляза от дузпа и аз изравних след хубав пас на Дончо Донев.
– Как се стигна до раздялата с клуба?
– В последния сезон тръгнах добре, още първите два кръга имах 3 гола. След това настана някаква голова суша, но пък нямаше мач, в който да не съм се раздавал на 100 процента. Тогава сложиха за треньор Стефан Грозданов. Аз не исках да се махам от Локомотив, как ще искам? Никога! Но ръководството прецени, че съм вече ненужен. Продадоха ме в Гърция. И аз направих един невероятен сезон там – в тима на Птолемаида, вкарах 9 гола в 21 мача. Медиите ме хвалеха, имаше интерес от грандове. В един момент се появи и запитване от ПАОК (Солун).
– Какъв съвет би дал на хората, които управляват Локомотив?
– Единствено нещо,което бих им дал като съвет е да гледат наистина талантите от школата и да не ги изпускат и да им дават шансове, за да могат другите деца да се стремят повече да тренират и да искат да заиграят в първия отбор.
– И накрая – пожеланието ти към феновете на Локомотив…
– На феновете ще кажа,че както те не могат без отбора така и отборът не може без тях. Винаги трябва да се подкрепя отбора и в хубави моменти и в лоши. Само Локо!
Венелин ЙОРДАНОВ
