Френската изследователка Таня Краснянски е автор на може би най-задълбоченото проучване на съдбите на потомството на някои от опорните хора на Третия райх на Хитлер.
Използвайки богат документален материал от нюрнбергските и други съдебни процеси, лични интервюта и свидетелства, в своята книга „Деца на нацисти“ тя разкрива многопластовите и сложни съдби на потомството на ключови фигури от държавния, репресивния и партийно-идеологически апарат на нацистка Германия: партийния заместник на фюрера – Рудолф Хес; личния секретар на фюрера – Мартин Борман; вътрешния министър, шеф на SS и един от най-пряко отговорните за Холокоста – Хайнрих Химлер; „касапина от Полша“, както е известен нацисткият генерал-губернатор на окупирана Полша – Ханс Франк; коменданта на лагера на смъртта в Аушвиц – Рудолф Хьос; „архитекта на дявола“, както е наричан арх. Алберт Шпеер – министър на военната промишленост и довереник на Хитлер, който е отговарял за префасонирането на Берлин по нацистки образец с архитектурния план „Germania“ и за строителството за летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г.; зловещия д-р Менгеле; вицеканцлера Херман Гьоринг.
Изследването проследява детски спомени на техните деца, част от които са израснали в идиличната хармония на баварските Алпи, в района на Оберзалцберг, където се е намирала резиденцията на Хитлер, Бергхов, и къщите на най-приближените му. Докато родителите им са създавали чудовищния политически режим в Германия, а впоследствие са извършвали брутални престъпления срещу човечеството, тези деца са живели в охолство и любов. Други, като например децата на Ханс Франк и Рудолф Хьос, са живели с родителите си в окупирана Полша – също в охолство и обрадени от грижи и прислуга с жълти шестолъчни звезди.
В „Деца на нацисти“ са записани конкретни истории от онова време. Като например: „Мамо, виж колко големи ягоди има в градината. Може ли вече да ги ядем?“, радостно пита майка си невръстната дъщеричка на Рудолф Хьос, Бригите. Майката отговорила, че не може, защото първо трябва добре да ги измият. Бригите с почуда попитала: „В Бавария винаги ги ядем направо от градината, защо тук не може, мръсни ли са? – „Да, мръсни са, не виждаш ли, че са покрити с черен прах“, отвърнала майката. Този прах, пише в „Деца на нацисти“, е била пепелта, бълвана от комините на крематориума в близкия лагер на смъртта Аушвиц, ръководен от бащата на Бригите.
В спомените на Никлас Франк, син на „касапина от Полша“ Ханс Франк, се е запечатал следният спомен. Когато е бил на 4 годинки, майка му редовно го взимала със себе си „на пазар“ в еврейското гето в Краков. С лъскав черен „Мерцедес“ те напускали двореца, където живеели и отивали в гетото, където детето попадало в друг и необясним за него свят – на мършави и дрипави еврейски деца по улиците, трупове край тротоарите… Според майка му в гетото правели най-добрите корсети, а често въодушевено разказвала колко изгодно успявала да си купи бижута…
След войната децата научават за престъпленията на родителите. Без да носят вина за стореното от родителите им, те имат съзнание за тежкото морално бреме, което им е завещано. Затова водят живот, далеч от политиката и властта. Някои, като например дъщерята на Химлер, Гюдрюн, боготвори баща си и не го смята за виновен. Често се среща тайно в глухи баварски села с бивши функционери на режима и с неонацисти от Германия и Европа, които гледат на нея като на „принцеса“. Същият житейски модус към своя произход имат и синът на Рудолф Хес, Волф Рюдигер, починал през 2001 г., както и внукът – Волф Андреас, който днес е компютърен специалист.
На другия полюс е синът на Ханс Франк, Никлас, който е журналист и разобличава дейността на баща си. Трети избират мълчанието и укриването на произхода си. Като дъщерята на коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос – същата Бригите с ягодите. Тя напуска Германия и през 1950 г. става фотомодел на „Валенсиага“ в Испания. После се омъжва за американец и накрая се установяват във Вашингтон, където работи в легендарния моден бутик Saks Jandel. Веднъж, под влияние на алкохола, тя споделя на свой колега истината за баща си. Колегата съобщава на собствениците – германски евреи, които емигрират в САЩ след „кристалната нощ“. Те решават да запазят мълчание и да не уволняват Бригите…
Въпреки тези различни реакции към миналото и деянията на родителите им, знаете ли кое общото между всички тях? Те водят своя живот, без да дръзват да посягат към политиката и да претендират за власт в демократичното общество. Не защото са били обект на нормирана лустрация – те не носят отговорност за престъпленията на предците си. А защото са имали чувство за приличие и осъзнаване на негативния знак, който би представлявало едно тяхно политическо участие – своеобразна легитимация на едно минало, което е отречено. Никога не заемат открито политически позиции, не се кандидатират в избори, не претендират за власт. Прочее, така е по правило в демократичните общества, които са излезли от авторитарни и тоталитарни режими. Така е с наследниците на опорните хора на Франко в Испания, на Салазар в Португалия и пр. Изключение прави само внучката на Мусолини, Александра, която подобно на внучката на Тодор Живков, Евгения, се втурна в политиката.
Тъкмо за тази мяра за приличие – потомците на Злото да не претендират за власт при демокрацията, очевидно трябва да се припомни, когато своята претенция за власт обяви Васил Терзиев – внук и син на ключови опорни хора на режима на БКП и Тодор Живков. Тук не става дума просто за някакви хора „с картонче от ДС“, за редови доносници или кадри от среден калибър. Иде реч за крайно доверени хора на режима и лично предани на диктатора, които крепят властта му като дългогодишни ръководители на две управления на ДС. Единият е партиен секретар на МВР – „биещото сърце на Партията“. Другият в ЦКРК на БКП. В чии жилища са живели в центъра на София дядовците на Васил Терзиев – в спечелени с труд или в конфискувани от класовия враг, който безмилостно са унищожавали? Яли ли са специална храна, докато режимът лъжеше народа, че няма авария в Чернобил, а заради радиацията нашите близки години наред страдаха и умираха от рак?
А синовете на дядовците – единият, резидент на ДС в сърцето на „империалистическия враг“ – Вашингтон. Другият – вербовчик и кадровик на Юридическия факултет. А „стартъпът“, заченат от синчета и внучета на ДС с помощта на фирма, пълна с ДС-ари – с техните ресурси, контакти, мрежи на влияние. Да, Васил Терзиев не носи вина за произхода си. Затова и никой не е говорил негативно, когато е правил кариера в бизнеса. Но днес той посяга към властта, а това е нещо съвсем различно. Преди години, когато потомци на активни борци и номенклатурчици нахлуха в „антикомунистическите“ партии и взеха да ни учат на демокрация, градската десница стана „джендър-флуидна“. С издигането на отрочето на ДС Терзиев, ПП-ДБ се превръща в политически трансджендър.
Отказът от властови претенции на потомците на Злото е въпрос на приличие. Приличие, от което Терзиев очевидно е лишен.
Д-р Борислав ЦЕКОВ, Център за нова Европа
Източник: ZONANEWS.BG
