След поражението на кръстоносците край Одрид през април 1205 г. великият цар Калоян отвежда много знатни пленници в българските земи. Предводителят на похода и латински император Балдуин Фландърски е затворен в Търново, в т.нар „Балдуинова кула“.
За съдбата му по-късно се носят истински легенди, коя от коя по-атрактивни. Според свидетелства на пратеник на римския папа в търновския двор от средата на XIII в. хубавият Балдуин приключва живота си по злощастен начин. Знатният пленник се забърква в любовна авантюра с царицата, съпруга на Калоян.
Ревнивият съпруг нарежда незабавно бившия император да бъде екзекутиран. Според едната версия Балдуин е удушен в тъмницата, а според друга – лично българският цар с брадва го убива.
А колкото до пленените балдуинови рицари…
Четирима от тях стават даже приближени на Калоян. Владетелят даже им дава поземлени владения и ги поставя да пазят важни проходи начело на военни отряди.
Маркиз Дьо Сент Бьов владее Искърския пролом, отдето води началото си и сегашната гара и селище Бов.
Граф Орландо поема охраната на подстъпите към София – основава и днешния кв. Орландовци.
Конт Дьо Фрей е назначен край пътя за Радомир, отдето с. Кондофрей, Радомирско.
Барон Арел пък управлява крепост по важния път за Самоков, отдето Пасарел, Пас Арел (проход на Арел).
Между другото – западно от Искъра има връх Балдуин, а източно от Искъра също има връх с това име.
Това е любопитна, интересна хипотеза, която обаче все още не е потвърдена от сериозни доказателства и археологически находки.
Все пак си заслужава да се замислимпо този въпрос. Неведнъж историята ни е поднасяла какви ли не изненади. Считани за легендарни свидетелства са се оказвали истина. Справка: легендарната Троя и съдбата на нейния „откривател“ Шлиман.
