Принос за БЦЖ ваксина, която според световните учени донякъде предпазва от коронавирус, има почти неизвестната у нас лекарка д-р Сребра Родопска. Именно тя разработва и след това въвежда българския щам Sofia SL 222 във ваксините срещу туберкулоза. Според специалистите COVID-19 разболява 6 пъти по-малко хора в страните, където се е поставяла противотуберкулозната ваксина. България втора в света я въвежда в календара си и тя става задължителна за децата.
Родът на д-р Родопска е от Калофер, макар че тя се ражда в София на 17 април 1913 г. Завършва елитното 120-о основно училище „Георги С. Раковски“, където преподава нейната майка. След това следва медицина и започва работа в Института по заразни и паразитни болести. По онова време „жълтата гостенка“, както народът нарича туберкулозата, е шетала доста сериозно в Европа и у нас смъртността е висока.
Д-р Родопска носи първия БЦЖ щам у нас от Франция, когато се връща от специализация там в института „Луи Пастьор“ със съпруга си през 1948–1949 г. „Пренесен е малко нелегално, но това са били обстоятелствата. Поне такива са ми детските спомени. Имало е някакви проблеми с изнасянето на щама, защото все пак е френска научна разработка, но са се справили“, разказва внукът на Родопска Георги Бобев, който е завършил медицина, но сега е вицепрезидент на федерацията по ски.
В България започва сериозна експериментална работа по въвеждането на щама в производството на живата противотуберкулозна ваксина. След като е доказана имунизиращата й способност, започва пероралната ваксинация у нас на новородени деца. В един процент от имунизираните новородени обаче се наблюдават гнойни възпаления на лимфните възли – лимфаденити. Затова д-р Родопска взима решение да замени френския щам в БЦЖ ваксината с щам от ГИСК „Тарасевич“ в Москва, наречен БЦЖ I, разказва близката й сътрудничка д-р Миляна Чучкова. След като се установява по-ниската остатъчна вирулентност и високата имуногенност на щама, от 1951 г. вътрекожната имунизация става задължителна за всички новородени и деца до 18 години с отрицателна проба на Манту за туберкулинова чувствителност.
Д-р Родопска със съпруга си Ташо Ташев, който е сред малкото медици, станали академици през социализма
България втора в света въвежда ваксината. Първата е Хонконг, която по онова време още е британско владение.
Ефективността на ваксината се доказва и рязко спада заболеваемостта от жълтата гостенка при всички възрасти, особено тежките форми при децата като милиарна туберкулоза и туберкулозен менингит.
Със свой екип д-р Родопска прави детайлни проучвания върху свойствата на БЦЖ щамовете и работи за усъвършенстването и стандартизацията на ваксината. Нейните разработки предизвикват сериозен научен интерес на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева през 1956 г., както и на други научни форуми у нас и по света. От 1964 г. се прилага само разработената от Родопска и Витанов ваксина, която е лиофилизирана и термостабилна. Много ценни за учените и производителите са изследванията на Сребра Родопска, които тя представя на Международния симпозиум по БЦЖ и туберкулин, организиран от Международната асоциация по биологична стандартизация в Будапеща през 1973 г.
Богатият й опит и ценни познания са от помощ на производствените центрове в Москва, Йена, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Токио при подобряването на методите на производство и контрол.
С годините БЦЖ лабораторията у нас непрекъснато усъвършенства ваксината от българския субщам БЦЖ, който произхожда от щам БЦЖ I. От 1991 тя е една от трите лаборатории, одобрени от СЗО за доставчик на УНИЦЕФ и Панамериканската здравна организация. Използва се в повече от 180 страни в света.
Внукът на Сребра Родопска споделя, че за него и сестра му тя е била най-обикновена любяща баба, която се грижи за внуците си.
Макар и със свой принос в науката, д-р Сребра Родопска навремето е била в сянката на съпруга си – академик Ташо Ташев, който завършва хуманитарна медицина в Тулуза през 1936 г. Той е един от четиримата лекари, които основават Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) през 1950 г. и е негов заместник-ректор. Основател е на Института по хигиена и първи ръководител на Катедрата по гастроентерология към Медицинска академия. Разказват, че д-р Ташев бил забележителен диагностик и истински народен лекар. Винаги изпращал пациентите си с думите „Със здраве!“ и никога не казвал „Довиждане“ от лекарския кабинет. Неговото име носи Клиниката по гастроентерология към ИСУЛ. По инициатива на академика и под негово ръководство се провеждат първите големи проучвания в България на храненето и на здравното състояние на населението. Освен на БАН той е член и на няколко чужди академии, признали проучванията и трудовете му в областта на здравословното хранене. Умира на 88 години, а съпругата му Сребра Родопска доживява до 94.
