Странният случай на Густаво Алехандро Арвелаис или патилата на един аржентинец в „Левски“

0 0 0 0

април 22, 2021

Декември 1991 г. Българският гранд „Левски“ е на предколеден „лагер“ (или по-скоро турне за покупка на подаръци) в Кипър. На „сините“ се предлага един никому неизвестен аржентински футболист – Густаво Алехандро Арвелаис. За старши треньор по това време е назначен Иван Вутов. Звездите са Наско Сираков, Георги Донков, Велко Йотов, Петър Хубчев, Валентин Дъртилов, Станимир Стоилов, вратарите Здравко Здравков и Димитър Попов, новите „лъвчета“ Илиан Илиев, Ясен Петров – Пловдивския Джанини и Георги Димитров – Каубоя…Тимът е финиширал на второ място в „А“ група след есенния полусезон, само на 1 точка зад лидера ЦСКА (22:23).

За новобранеца Арвелаис се зная малко, или по-скоро почти нищо. В основата на всичко е едно турне преди Рождество Христово. На Острова на Афродита „сините“ звезди са в нежната компания на своите съпруги и приятелки.  Ръководството на „Левски“ решава да награди играчите, треньорите и помощния персонал с тази ваканция.

В Ларнака каца и нашият герой. Препоръчва го прочутият „син“ запалянко проф. Димитър Шойлев. Президентът на клуба Томас Лафчис няма как да откаже молбата на добрия си приятел и решава да даде шанс на аржентинеца.

И „сагата“  започва супер за новобранеца. В контролата срещу местния гранд „Анортозис“  влиза на почивката и бележи за ремито 3:3 (другите голове за нашите са дело на Г. Димитров и Банков – б.а.). Мачът преминава през доста обрати – 2:0 за българския тим, 2:3, до 3:3.

Густаво си изработва по-дълъг престой при „сините“ и взет за по-сериозния лагер край Варна.

Любопитно е как посрещат медиите новината за идването на екзотичния чужденец. Свидетелството на  „Меридиан Спинт“ например се разминава доста с истината. „Под звуците на бозуки в таверна Томас Лафчис и гръцкият мениджър на Арвелаис решиха съдбата на атакуващия халф…“, пише седмичникът.

Какво успяхме да разберем за странника от страната на пампасите и тангото…Роден на 2 август 1969 г. в Санто Томе, провинция Кориентес. Висок е 178 см, тежи 73 кг, офанзивен халф, играе с десен крак. Казва, че е е роден в Мантиджу, там заиграва в местния „Аванти“ (Кориентес). За 3 сезона вкарва 23 гола. Викан е и в сборния отбор на областта. Обяснява на шефовете на „синия“ клуб, че е дошъл в Кипър на собствени разноски…Нямал високи финансови изисквания…Бил ерген, не се вълнувал от нощния живот в София.
Да, ама май не е точно така…

Веднага след посрещането на новата 1992 г. „сините“ са настанени на лагер в Грандхотел „Варна“. Именно в този мастодонт на родния туризъм от соцвремената аржентинецът ще извърши куп сексподвизи, по свидетелства на местни проститутки…(виж по-долу разказа на Ив. Вутов).

Арвелаис  взима участие в  три контроли в София между 17 и 28 януари 1992 г. Титуляр е в мача срещу „Дружба“ (Нови Искър), завършил 1:0 (гол на Калин Банков в 85-ата минута).

„Между „шайбу“ и „давай, амиго“ – така озаглавява репортажа си за срещата във в. „Спорт“ Светослав Табаков. Снимките са на Емануела Захариева…

„Леденият зимен вятър не спря най-верните почитатели на „Левски“ да дойдат на стадион „Раковски“, за да се запознаят с новите „сини“ футболисти.  Мачът на любимците им с „Дружба“ не ги задоволи, но повикаха на воля „шайбу“ и „давай, амиго“. Окуражителните възгласи бяха по адрес на Деркач и Арвелаис. Впрочем и двамата, както и „старият нов“ левскар Красимир Коев, все още нямат сключени договори с клуба“, отбелязва репортерът.

Арвелаис се появява на терена и при успеха над „Локомотив“ (Сф) с 3:0 (Ст. Стоилов 11, Я. Петров 76, Н. Сираков 83). Това всъщност е и „бенефисът“ на гаучото със синята фланелка.
Първоначалната оценка на техническия директор Андрей Желязков – Жужо за аржентинеца е: “Става! Добре пипа топката.“ Интересно е обаче, че днес, 28 години по-късно, Желязков не можа да се сети за този гаучо:

„Честно да ви кажа, не си спомням за случая. Арвелаис най-вероятно е бил на проби при нас тогава…Гледам си сега трудовата книжка…В „Левски“ съм назначен на 10 януари 1992 г. Колкото до слуха, че този бил обратен…(Смее се). Това е някаква измишльотина, която да написали ваши колеги. Бяха много „жълти“ вестниците тогава. Сега са по-малко като бройка. Да не споменавам имена на ваши колеги, но обичаха да си измислят. Имаше изречения като „шурна кръв“, „закла „Ботев“, или „Левски“, „изпаднаха му червата“ и т.н. Няма да се учудя ако са си съчинили и това нещо за хомосексуализма на този Арвелаис.“

В столицата го настаняват в хотел „Родина“. Съсед е по стая със старши треньора Иван Вутов. Много интересен е разказът на прочутия специалист, извел „Левски“ до титлата през 1993 г., и постигнал редица успехи с „Берое“, „Черноморец“  (Бс) и др.

„Да, разбира се, че си спомням този аржентинец. Дойде при нас на проби. Беше дошъл по препоръка на покойния вече проф. Димитър Шойлев. Даже после, като го освободихме, той ми се обиди, не ми говореше дълго време. Момчето не ме впечатли като футболни качества, но му дадохме шанс. Най-фрапиращата случка с негово участие беше доста смешна. Играхме контрола на стадион „Раковски“ срещу четвъртодивизионния „Дружба“ (Нови Искър). Заснежен терен, гадно време. Момчето за първи път виждаше сняг в живота си. Гледаше като изтребител. Според мен нямаше как да се наложи в „Левски“, разказва Вутов.

Очаква се Арвелаис да бъде картотекиран за пролетния полусезон и така да стане първият аржентинец в нашето първенство. Даже медиите анонсират, че щял да подпише договор за 2,5 години. Само преди година в ЦСКА са играли колумбийците Бернардо Редин и Карлос Пимиенто.

Новобранецът заявява: „Дойдох, за да стана шампион с „Левски“…От в. „Спорт“ го питат кой му е идол във футбола, а той отговоря очаквано: „Диего Марадона“. А кой от левскарите го е впечатлил най-много? „Сираков! А той е и добър човек – повтаряме на испански това, което трябва да правим в тренировките. „Левски“ е много техничен отбор, с отлични изпълнители и с игра, която ми допада“, умилява се аржентинчето.

Изненадващо обаче Арвелаис изведнъж изчезва…Репортерите се чудят, в неведение са, никой не им дава смислено обяснение дълго време. И чак близо седмица по-късно се появявят информации от „отлично осведомени източници пожелали анонимност“…Оказва се, че причината за раздялата със симпатичния аржентинец е…неговата нетрадиционна сексуална ориентация.
Източници от „Герена“ твърдят, че красивото аржентинче заглеждало под душа своите съотборници. Даже някои от тях, пожелали естествено анонимност, се оплакват, че под парата, в банята, палавият Густаво ги обарвал….В „жълтата“ преса се появяват „информации“ за гейски забежки на красавеца:
– Густаво правил странни движения с ръце и играчите му лепват прякора „Меката китка“.
– след тренировка Арвелаис започнал да опипва на шега футболист на „Левски“
– бил забелязан да се прегръща и целува с личния си мениджър в градинката пред “Кристал”.
– Когато си тръгвал, аржентинецът признал, че е обратен. После извадил от портфейла си снимка на Марко ван Бастен и обявил, че това е мъжът на мечтите му и т.н. и т.н. Всичко в стила на „една жена ми каза на пазара“.

Да, футболът има репутацията на мъжка игра. Там няма място за „меки китки“. Никой от футболистите на „Левски“ обаче така и не застава с лицето и името си, за да защити обвиненията срещу доскорошния си съотборник. Сигурно са били и шокирани от поведението на палавия Густаво, но…

Но пък на коренно различно мнение е Иван Вутов, който се връща назад в спомените си с 28 години:
„По време на лагера във Варна се случиха някои други неприятни неща. Щом е дошъл да играе при нас, не трябваше да стига дотам. В хотела ни беше пълно с проститутки – целият втори етаж…И те го бяха нападнали аржентинеца. Колега от ръководството беше чул една от жриците на нощта да се хвали пред „колежка“: „“Ей, не можем да му се нарадваме! Такоха хубаво момче…“. Кефела се, като го къпела във ваната, нещот от този сорт.  Буквално не излизаха проститутките от стаята му. А ние бяхме определили вечерен час – минавахме след 10:30 часа по стаите и дотам. Но както и да е. Не бяхме отрицателно настроени, но Густаво не ни впечатли.

А колкото до слуховете за обратните му наклонности…Това не е стигнало до мен. За първи път го чувам. Аз и колегите ми не ги следим играчите, не им слухтим пред стаите. Не е в моя стил и приоритет като треньор никога. Ако футболист реши да те излъже, ще те излъже винаги. Ще те приспят в 00:30 часа и пак ще излязат на бар (Смее се). Колкото повече ги контролиращ, толкова по-зле става, по на инат става работата.
При нас премина за кратко и украинецът Борис Деркач. И за него мога да ви разкажа интересни работи.

Целият треньорски щаб умувахме дали да го оставим в „Левски“. Той обаче имаше изисквания за високо заплащане. Някъде към 10-15 000 долара искаше. Това беше баснословна сума за клуба. Никой не си е и мечтал да получава такива пари. Да, бил е национален състезател на СССР, на олимпийски игри и т.н. Но преценихме, че не отговаря на изискванията. Имахме по-качествени и по-евтини (като заплата) футболисти от него. Чисто и просто беше си решение на нас, треньорите. Никой не ни се и бъркал и подвеждал. Бяхме убедени, че сме на прав път. Ще ви споделя и нещо друго. Когато бяха отишли да чистят апартамента на Борис, където беше настанен, за да го издават, под леглото му бяха намерили най-малко 30-40 празни „патрончета“ алкохол. Знаехме, че си пийва, но чак такова количество не сме очаквали да изпие.

Секстерминатор или гей/бисексуален е Густаво Арвелаис? Некадърен футболист, тип самозванец или перверзник, тип „мека китка“? Едва ли някога ще намерим отговор на този въпрос. Каква е истината не се наемаме да твърдим с давност от близо три десетелития.

Любопитно е, че главният редактор на „Спринт“  е сложил заключителните акорди в кратката българска авантюра на Густаво. „…С много фанфари пристигна Арвелаис, но след по-малко от месец тихо и кротко си тръгна. Жалко за надеждите, че в негово лице отборът ще получи темпераментен лидер в халфовата линия, а не третокласен футболист, чието едва ли не единствено футболно достойнство е, че е роден в Южна Америка. Всъщност това беше единствената „бомба“ за журналистите от този период“, завършва коментара си Николай Кръстев.

Между другото – по този или по друга причина, но до ден-днешен само един аржентинец е обличал фланелката на „Левски“ – Франко Мазурек. Други няма. Може би, защото, както казва народът, „парен каша духа“.

Ако не беше трагична, тази история щеше да бъде смешна. Но пък от друга страна какви ли не странни птици са се подвизавали по нашите терени…

Милен ДИМИТРОВ
Фотография: архив