Петьо Манолов – Петела, е изключително интересен човек. Бивш футболист е – юноша на „Локомотив“ (Сф), набор 1961, играл е в куп заводски отбори, но е легенда на четвъртодивизионния „Въстаник“ (Войнеговци) и член на УС на клуба. По настоящем работи като домакин в училището в столичния кв. Требич.
Знае да играе футбол (и го разбира), може да готви прекрасно и да лови риба. Но призванието му е да бъде Пазител на книгите.
С него се запознахме покрай култовите неделни мачлета в кв. Орландовци. За тях ще разкажа друг път (заслужава си!), съперници и съотборници на терена са ми не по-малко колоритни и интересни личности.
Майка му на Петьо – Гълъбинка, е работила дълги години в книжарница, купувала си е почти всичко, което излиза на пазара. Фанатична преданост към книгите, убедих се сам! Гълъбинка се отнася с тях като с истинско преклонение, ценяла ги е, обичала ги е. Именно от там и Петьо е наследил любовта към книгите. В наследство остават стотици книги – цяла стая с рафтове, покрити с книжно богатство.
Но семейство Манолови прави преустройсво на дома си, ремонтите изискват преместване на библиотеката.
И голяма част от нея става излишна – просто няма място за нея у дома. Манолов се принуждава да изнесе в кашони и чували книгите на майка му и да ги складира под сайванта с барбекюто и в лятната „кухня“.
Но няма намерение да изхвърля литературното богатство. Не го предава за вторични суровини и не го ползва за подпалки. Търси варианти да дари част от него на училища, читалища, детски градини, дом за възрастни хора…Среща обаче затруднения с „пласмента“, организацията е трудна и изисква доста време, бюрокрацията работи бавно.
Съвсем случайно разбрах за проблема. Предложих му да купя някои от книгите. И бате Пеньо направи нещо спонтанно. Направи уникален жест към мен – подари ми близо 100 тома първокласна литература.
Цял набор от световната класика – какво ли няма в тези кашони…Тук е тежката артилерия на руската класика – Ф.М. Достоевски, Стендал, Балзак, Н. Гогол, Л. Толстой, А. Пушкин, М. Горки, М. Булгаков,
Френската – Стендал, Балзак, Е. Зола, В. Юго, А. Екзюпери…Прекрасни издания на популярната навремето библиотека „Световна класика“.
Какво да кажа за американските класици? М. Твен, Ъ. Хемингуей, Ф. С. Фиджералд, У. Фокнър, Дж. Стайнбек, Е. Доктороу, Х. Ли, Дж. Селинджър, Дж. Ъпдайк, К. Вонегът…Виждам и емблемата на битническото движение – „По пътя“ от Дж. Керуак. И още, и още…
И отидохме с моя добър приятел Ивайло Аспарухов – бивш голмайстор, треньор и експерт по футбол, настоящ заместник-директор на столично училище и виден бохем. Натоварихме книгите в багажника, съпровождани от строгия преценяващ поглед на огромния, но добър и умен Неро (вярното куче-пазач), взехме си пътьом и от фантастичния мед на небезизвестния инж. Гърбев от „Орландо спорт“ (поздрави и на чаровната му съпруга Ива – б.а.).
Няма как човек да не се почувства богат при вида на такова съкровище от книги.
Виждам и култови заглавия от невероятно тиражната издателска поредица „Библиотека Галактика“ – на Урсула Ле Гуин, Братя Стругацки, Едгар Алън По, Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Артър Кларк…
„Сто години самота“ и „Няма кой да пише на полковника“ на Габриел Гарсия Маркес, неща от Х.Л. Борхес и Жоржи Амаду – добре представена е и латиноамериканската тема.
Там имаше истински шедьоври на любимата ми приключенска литература – А. Дюма, К. Май, М. Рид, Е.Салгари, че дори и нашите асове Петър Бобев и Боян Болгар.
Първият от тях ми беше настолен автор през годините на детството и юношеството. Четял съм от Бобев всичко, което ми попадне…Този „класик“ на родната приключенска литература е написал 40 книги, издавани са в сто хилядни тиражи. „Куцият дявол“, „Симба“, „Жрицата на змията“, „Заливът на акулите“, „Теао Немия“, „Опалите на Нефертите“, „Мечът на Атила“, „Фаетон“ – толкова много фантастични приключения, събрани в страниците, сътворени от един български писател, който е…агроном по образование. Лично моите фаворите сред петърбобевите произведения са „“Боа и диаманти“ (изд. 1979 г.) и „Отмъщението на мъртвия инка“ (изд.. 1976 г.). И именно тях ми подари Петьо Манолов. Съжалявам, че не можах да си намеря „Позорът на Один“ – разказва се за викинги и сблъсъка им с нашите мечове, това е една история от края на Първото българско царство…
Боян Болгар пък ме спечели завинаги с поредицата си книжки с главен герой смелия бан Батил. Действието в романчетата се развиваше по време на трагичния за нас XIV век, в периода малко преди падането ни под турско робство.
Естествено, не може да се мине и без събраните съчинения на Д. Талев, Д. Димов, Ем. Станев, някои от важните книги на Вера Мутафчиева. Тук са и „Дивите разкази“ на Н. Хайтов, както и „Време разделно“ на А. Дончев.
Цяла поредица от „перли“, които вече с гордост наредих в и без това вече претъпканата семейна библиотека… Винаги ще се намери място за тях.
И всичко това дължа на един човек – Петьо Манолов, Пазителя на книгите.
За това – благодаря ти, Петел! И със сигурен, че имаме нужда от повече хора като теб…За да оцелеят книгите.
Милен ДИМИТРОВ, верен /по/читател
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
