Боре Илиев беше футболният ни посланик в Малта (СНИМКИ)

0 0 0 0

декември 29, 2020

Борис Илиев си отиде от този свят на 5 октомври 2017 г., на 59-годишна възраст. В негова памет е и този материал…

Той е роден на 20 май 1958 г. в София. Израства в т.нар.“Тула маала“ (до някогашната тухларна фабрика) между „Лозенец“ и „Иван Вазов“ до стадион „Раковски“. Юноша е на столичния „Спартак“. Борето произлиза от обикновено работническо семейство. Баща му дълги години работи в ЖП завод „Георги Димитров“, а майка му ­ в Централни хали. През 1970 г. след обединението с „Левски“ Илиев преминава в редиците на „синия“ клуб. За „отбора на народа“ има 3 мача в „А“ група и един за Купата на България.

През 1976 г. преминава под наем в „Беласица“ (Петрич), където играе под ръководството на треньора Петър Хаджийски. След половин сезон в южния град Борето отива в друг отбор от „Б“ група ­ „Еледжик“ (Ихтиман). Там изкарва военната си служба. За „Ботев“ играе от 1977 до 1981 г.

Илиев е една от звездите на тима от Ихтиман и водещ голмайстор. С добрите си игри той прави впечатление на легендарния треньор Георги Берков – Белия орел. Апостолът, открил много от най-големите футболисти на „Спартак“ (Пл) и „Локомотив“ (Сф), го харесва и го привлича в „Надежда“. Именно с червено-черния екип са най-добрите години в състезателната кариера на нападателя. Отначало играе с №11, а след напускането на ветерана Ангел Колев облича неговия екип с №7. Илиев бързо се утвърждава в титулярния състав на „Локомотив“ и през 1982 г. е част от отбора, спечелил Купата на Съветската армия. На финала „железничарите“ побеждават „Локомотив“ (Пд) с 2:1 след два гола на Бойчо Величков и крилото Стойчо Стоев.

Незабравими за мургавия техничар остават и сблъсъците в евротурнирите с „Ксамакс“ (Нюшател, Швейцария), „Пари Сен Жермен“ (Франция) и „Апоел“ (Кипър). Той признава, че най-трудни са му били двубоите с корави защитници като Благоя Блангев от „Ботев“ (Пд) и Пламен Николов от „Левски“.

„Те бяха големи футболисти. Винаги ми бе тежко срещу тях. При Пацо и Благо нямаше минаване. Бяха страшни резачки“, с усмивка си припомня нападателят.

Със завръщането на Апостол Чачевски в “Локо” (Сф) настават и тежките дни за Боби.

Новият старши треньор го пренебрегва и налага сред титулярите свои любимци. Офертата от силния „Лудогорец“ (Разград) идва като спасителна сламка за стрелеца и той потегля към Делиормана. Местният партиен големец Цачев връчва празен чек на Илиев. С привличането на Борето и на „екзекутора на „Динамо“ (Киев) ­ Нако Дойчев, „Лудогорец“ се превръща в един от основните кандидати за промоция в елита. Изненадващо броени дни преди началото на сезона идва обаждане от Горна Оряховица. Шефовете на местния „Локомотив“ предлагат двойно по-добри условия на двамата столичани и те, без да се замислят много, потеглят към града с най-голямата транспортна гара.

По онова време в „Локомотив“ са събрани футболисти като Бончо Генчев, Никола Велков, Христо Михайлов, Левент Гавазов и млади таланти като Сашо Ангелов. Треньор е легендата на „Левски-Спартак“ Добромир Жечев. С идването на Дойчев и Илиев тимът става неудържим в похода си към „А“ група. В решителния мач през пролетта на 1987 г. „черно-белите“ мачкат „Лудогорец“ с 3:0 и влизат в елита. Третото попадение в последната минута бележи именно Борето. „Този гол на практика ни класира. С по-добра голова ние влязохме в майсторската група. Никога няма да забравя този велик момент“, разказва бившият нападател.

След два успешни сезона в „А“ група Илиев получава предложение от кипърския АПОП. В тима само той е българин, но това не му пречи да се превърне в голямата звезда. Още в първия си сезон нашето момче вкарва 12 гола в 28 срещи.

С легендарния вратар на столичния „Септември“ Йосиф Иванов.

Трансферът от Острова на Афродита в Малта е логичен. За него му помага бившата звезда на „Локо“ (Сф) Иван Василев. Той и винаги е бил  един от най-добрите приятели на нашия герой. Рицарският остров е считан тогава за своеобразна Мека за нашите футболисти.

Както е известно, политическата конюктюра в България не позволява най-големите ни играчи да се подвизават в клубове от Западна Европа. Вариантът с Малта е отличен на този етап и Илиев преминава в „Биркиркара“. В местния гранд той бележи гол след гол и финишира като стрелец №1 на първенството с 22 попадения. „Биркиркара“ достига до финала за националната купа, но отстъпва на „Слиема Уондърърс“ с 1:2.

„По мое време всички български футболисти се ползвахме с отлична репутация в Малта. Бяхме със статут на истински звезди“, връща се назад във времето Илиев. Според него, сега е истинско унижение за наш играч да се подвизава на острова.

– В момента (2005 г – б.а.) никой уважаващ себе си футболист няма право да играе там. Нивото е много ниско, както и заплащането.“

През 1991 г. Илиев си тръгва от „Биркиркара“ и през следващите 10 сезона играе в по-нискоразредни отбори. Спортното му дълголетие е завидно. На 40 години става голмайстор на Трета дивизия със „Сайринс“ (Сан Паулус).

После се захваща с треньорския занаят. Като най-голям успех на това поприще българинът посочва престоя си в „Имжар Юнайтед“. Той изкачва скромното тимче от Трета дивизия до Висшата лига на Малта за 3 години.

Впечатляващ е и балансът на Борето като треньор. В общо 60 мача той записва 45 победи, 9 равни и 6 загуби.

През 2003 г. се отказва от футбола и активно се захваща с личния си бизнес. Борис Илиев беше един от най-уважаваните и известни българи в Малта. Навсякъде по улиците и заведенията го разпознават и поздравяват. „О, Борис, как си? Казвай какво ще пиеш“, е най-честото, обръщение към него. Той поддържа близки контакти с министъра на транспорта и културата Ченсо Табоне Галия и шефа на МВР Майкъл Мифсуд.

С автора…

Бившият нападател остави отлични впечатления у местните жители по време на престоя си на екзотичния остров ­ първо като футболист, а после и като треньор. След края на активната си спортна кариера Илиев опита и частен бизнес. Борето държеше луксозен ресторант в столицата на държавата-джудже Ла Валета. Кръстил го беше „Добри приятели“.

Като най-забележително събитие в своя живот той определяше раждането на внуците си Борис и Юлия. Момиченцето е кръстено на любимата жена на дядото. „Съпругата ми е страхотна. На нея дължа всичко в живота си. Без Юлия нямаше да постигна нищо. Тя винаги е зад мен в тежките моменти“, разчувстваше се Илиев.

Той се гордееше и със сина си Роман, който въртеше семейния бизнес в Малта. „От близо 30 години ( към октомври 2005 г. – б.а.) съм тук. Вече се чувствам наполовина малтиец. След световната квалификация с България на 12 октомври 2005 г. бях раздвоен. От една страна ме беше яд за резила на нашите, а от друга ­ се гордеех от представянето на момчетата на Хорс Хеезе“, призна той.

­

„Тук ни уважават. Малтийците асоциират думата „българин“ с хубави неща, а не с престъпност, проститутки и мръсотия. В другите държави в Западна Европа ни посрещат като последни боклуци и с подозрение. В Малта, за щастие, ни тачат като нормални хора. Тук не трябва да се криеш, че си от България, а можеш да се гордееш с това“, категоричен беше Илиев, който  получи и малтийски паспорт.

Според него манталитетът на местните жители не е близък до нашия: „Условията и животът тук са твърде специфични. От тук са минали толкова различни народи и култури и всеки е оставил своя отпечатък. С много труд и упоритост малтийците превърнаха страната си в един истински туристически рай.“

Близостта на острова до континентална Европа и до Балканите, топлият климат, добрите условия за живот и качественото обслужване, го правят предпочитана дестинация за милиони туристи от цял свят.

Борис Илиев се чувстваше на мястото си именно на това малко парче земя. Той беше един от организаторите на традиционните „български“ вечери тук. В Малта учат и работят стотици наши сънародници.

„Може да се каже, че българската общност е сплотена. Събираме се често, поддържаме връзка. Никога не сме губили и контакта с родината“, казваше Илиев.

Футболът беше всекидневие в битието на бившия юношески национал. Всяка седмица той поритваше с приятели и следеше всички мачове по телевизията. В дома му беше инсталирана сателитна антена, благодарение на която, той следеше и нашето първенство.

Илиев беше треньор и на третодивизионния „Люлин“. През последните години работи като наставник в Кипър и Малта.

Сезоните на Илиев в Локомотив (Сф)
1981/1982 – 25 мача и 4 гола
1982/1983 – 25.10
1983/1984 – 30.3
1984/1985 – 7.5
1985/1986 – 11

Локомотив (Горна Оряховица) – в „А“ група
1987/1988 – 27.7

Милен ДИМИТРОВ
Снимки: vitoshanews.com