Седмина здравеняци, облечени и маскирани като полицаи, и въоръжени с калашници, слизат от кола със син буркан. После нахлуват с викове „Полиция! Лягай на земята! Ръцете на тила!“ в известно софийско заведение.
Датата е 30 юли 2004 г. (петък). Часът е 15:20.
Атакуваният е Милчо Бонев – по-известен като Бай Миле. Един от босовете на групировката СИК, бодигардовете и гостът му – пазарджиклията Методи Маринков, са принудени да се проснат по очи на пода на ресторант „Славия“. „Полицаите“ откриват огън по налягалите си мишени. Само след броени секунди шестима души са мъртви. Убитите са: Милчо Бонев (43 г.), Любомир Николов (36), Георги Узунов (29), Милен Колев (30), Веселин Миланов (31) и Методи Маринков (38). Стрелците се оттеглят…
България е потресена от дръзкия разстрел.
Всички си спомняме атентата от юли 2004 г. и гибелта на Бай Миле.
75 години по-рано САЩ изтръпва от подобно масово убийство. Убийците на боса от СИК очевидно са използвали примера на чикагските си „колеги“, планирайки акцията в ресторант-градина „Славия“.
Чикаго (САЩ).14 февруари 1929 г., часът е 10:30.
Шестима „полицаи“ нахлуват в автосервиз с викове „Не мърдай! Полиция!“.
Двама от нападателите карат седем мъже да застанат с лице до стената. После ги разстрелват с автомати. Убитите са: братята Франк и Питър Гусенберг, Албърт Качелек, Албърт Вайшанк, Джон Мей, Адам Хайер,Райнхард Швимер. Всички са членове на бандата на прочутия Джордж „Бъгси“ Моран. Основен заподозрян като поръчител е Ал Капоне.
„Клането в деня на Свети Валентин“ шокира света. Всички вестници гърмят с кървави подробности, публикуват и зловещи снимки от мястото на касапницата. По-късно шумът около убийствата е причина за създаването на специален разследващ екип, начело с небезизвестния прокурор Елиът Нес. Него и хората му ще ги нарекат „Недосегаемите“.
Злополучният закон „Волстед“ – по-известен като „сух режим“, хвърля САЩ в най-тежкия период на беззаконие, който започва на 16 януари 1920 г. Пуританите и фанатиците, които убеждават сената да забрани всички алкохолни напитки, смятат, че поставят началото на „ера на ясно мислене и чист живот“, а всъщност позволяват на организираната престъпност да спре развитието на страната.
Ирландските и италианските банди в Ню Йорк и Чикаго се възползват от шанса. Това е епохата на Джони Торио, Дайън О’Баниън, Ал Капоне, Джо Масерия, Салваторе „Тото“ Марадзано, Вито Дженовезе. Над всички изпъква един дребен, но адски интелигентен сицилианец на име Чарз „Лъки“ Лучано. Той организира убийствата на много мафиоти от старата школа. После свиква среща на оцелелите и ги предупреждава, че на обществеността й е писнало от гангстерски войни. Трябва да имаме политика на сътрудничество, призовава Лъки. Общият им враг е законът, ощата им цел е плячката.
Е, не всички поддават на харизмата (и заплахите) на Лучано. Един от тях е Артър Саймън Флегенхаймър, по-известен като Дъч „Холандеца“ Шулц. Той предпочита да си продължи по стария начин. След като очиства главния си противник Легс Даймънд, през октомври 1935 г. самият Шулц е ликвидиран, докато спокойно си похапва в популярен ресторант в Нюарк, щата Ню Джърси.
Чикаго 1929 и София 2004 – два кървави епизода от гангстерските войни с еднакъв сценарий.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
