Георги (Гоце) Николов Делчев (1872–1903) е безспорен идеолог и ръководител на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско. Една от главните му заслуги като организационен ръководител е изграждането на четническия институт, съставен от агитационно-организаторски чети със задача да водят революционна пропаганда и да бъдат основните ядра на подготвеното въстание. Написва правилник за тяхната дейност и е всепризнат военен ръководител – главен ревизор на всички бойни сили на организацията.
Заедно с Гьорче Петров (1865–1921) подготвя устав и правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети, както организацията се нарича през 1896 г. Избран е за задграничен представител и подвижен член на ЦК на ВМОРО.
През 1897 г. Гоце Делчев учи в Железарското училище в Самоков и се включва в изграждащия се таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ към местното Железарско училище. Кръжокът подпомага нелегалната дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той набира революционни дейци, търси средства за закупуване на оръжие и муниции, които се пренасят в Македония, при необходимост укрива четници. По-късно членовете му са изключени от Железарското училище и се вливат в редовете на ВМОРО, включително и като войводи на чети, преминали през ценния курс на обучение под водителството на Г. Делчев.
Тук, в Самоков, става запознанството на Гоце Делчев с Кузман Шапкарев (1834–1909). Както е известно, българският книжовник от Охрид, един от създателите на българската мъжка и девическа гимназия в Солун и бъдеш действителен член на БАН, се установява със семейството си в Самоков, и е избран за председател на македонското дружество. В него членува почти цялата самоковска интелигенция Самият Гоце Делчев е посещавал много пъти дома на Кузман Шапкарев. Познавал се е с членове от фамилията му, а един от синовете му – Климент, е между неговите най-близки приятели и съратници. Във връзка с тези срещи най-малкият му син Иван Шапкарев си спомня: „През 1892 г. той [Кузман Шапкарев] се преселва да живее в Самоков.
Тъгата по Охрид и Македония на баща ми е неизмерима. Едно утешение бе вярата, която таеше за тяхното скорошно освобождение. Тази надежда се подхранваше от връзките му с Гоце Делчев, когото баща ми почиташе за неговата саможертва и безкористност, ум и всеотдайност към великото освободително дело. Гоце Делчев познавах и аз. При всяко негово гостуване в Самоков той ме галеше, шепнеше ми слова, които тогава не разбирах… Запомнил съм, че на тръгване баща ми му казваше: „Гоце, добър път!“, а той отговаряше: „А на вас топъл кът!“ Когато баща ми узна за неговата гибел, цели три месеца не проговори дума“.
Незабравими са останалите за историята словата на Кузман Шапкарев до Пейо Яворов през 1904 г., когато под неговото перо излиза биографията за легендарния национален герой – Гоце Делчев:
„Драгий ми г-н П. К. Яворов!
Благодаря Ви, че не сте ми забравили старините, а сте се сетили да ми пратите по един екземпляр от Вашите произведения: „Стихотворения“ (второ издание) и „Гоце Делчев“, животоописанието му. Ах! Този Гоце Делчев! Напълно съм уверен, какъвто го описвате и какъвто го знам аз лично, няма втор не само в нашия българ[ски] народ, но и в много други народи… Неговата загуба за нашия народ е незаместима, с нищо не може да се изкупи!“.
Изречените прочувствени слова оставяме без коментар. Днес можем да се поклоним пред паметта на българските герои, между които се откроява личността на Гоце Делчев. През март 1903 г. Гоце потегли на път от Самоков, последният град в свободна България, преди навлизането му в пределите на Османската империя, за да стигне своята Голгота на 4 май в с. Баница, Сярско. Тук загина за освобождението на Македония и Одринско. Признателна България няма да забрави неговия подвиг.
Вечна му памет!
Доц. д-р Георги Н. НИКОЛОВ
*Текстът е подготвен по случай откриването на паметник на Гоце Делчев в гр. Самоков. Събитието се проведе на 10 ноември 2020 г.
Снимки: Методи ЩЪРБАНОВ
