Той се отличаваше със своята бързина, сърцатост и острите пробиви по фланга. Сашо бе модерно крило, боравейки пъргаво и леко с топката, имаше находчиви идеи, които често завършваха с гол.
Александър Бончев е роден на 30.11.1965 г. и е поредния талант от прословутия набор 1965 на локомотивската школа. Преминава през всички възрастови групи на „железничарите“ с треньор Коце Благоев. Бончев все по-често загатва за своите стрелкови умения, които му отварят пътя към юношеския национален отбор. Съвсем логично треньорът на мъжкия отбор Георги Берков го привлича при батковците.
Дебютният му сезон е 1982/83, Бончев не записва участие в мачовете от първенството, но за сметка на това нанизва два гола в първия си мач за Купата на България. Това се случва срещу Славия, а „червено-черните“ само за 17 минути вкарват пет безответни гола на „белите“. Влезлият като резерва Бончев открива резултата в 63-ата минута. Вкарва и третият гол в 69-ата минута при победата с 5:0. Младежът е само на 17 години!
През следващия сезон „Сина на вятъра“, както бързо започват да му викат верните фенове, записва седем мача за мъжете на Локомотив. Треньор вече е Тодор Велев, който твърдо следва утвърдената практика в Локомотив – смело налагане на юноши от школата. Любопитен факт е, че през този период Бончев играе по два мача на ден! Той е несменяем титуляр и в дублиращия отбор, който играе мачовете си само два часа преди мъжете!
Дебютният му гол за първенството се случва през сезон 1984/85 г. При гостуването на Сливен в 28-ия кръг, Сашо Бончев изравнява за 2:2 и носи точката за столичани.
Четвъртият сезон в кариерата на Бончев е изключително успешен. Той дава твърда заявка за титулярно място – записва 26 участия, отбелязва и 5 гола. Всички те носят точки на „железничарите“. Най-важно е попадението е това във Враца. Бончев реализира втория гол за победата с 1:2. В турнира за Купата на УЕФА нападателят вкарва знаменития гол на швейцарския Ксамакс за равенството 1:1 в София. През този период Сашо Бончев е редовен участник в младежкия национален отбор.
Градацията продължава…Сезон 1986/87 г. Участва във всички 30 срещи и вкарва 13 гола. Самата статистика говори, че Александър Бончев вече е твърд титуляр по фланга. Крилото се разписва при победата над Левски с 4:2. „Железничарите“ поднасят истински спектакъл пред 20 000 зрители на стадион „Васил Левски“. Треньорът Апостол Чачевски залага твърдо на младостта и тя не се посрамва.
Още в 6-ата минута, след хитра заучена комбинация от фаул, Бончев открива резултата. Следват два гола на Стойчо Стоев и един на Кирил Метков, които са награда за непримиримата и дръзка игра на локомотивци. Не можем да отминем и разгромната победа над Славия с 5:1 в спор за място в евротурнирите. Острието вкарва петия гол в последната минута на мача.
Отличните прояви на талантливия нападател продължават и той дебютира и за „А“ националния отбор. През сезон 1987/88 г. отново участва във всички мачове от първенството. Става автор на 6 гола. Още във втория кръг наказва Черноморец в Бургас (2:0), опъва мрежата и на ЦСКА при равенството 2:2.
Сезон 1988/89 г. Тъкмо Бончев е в зенита на кариерата си и тежка контузия го вади за дълго време извън терена. През сезона записва само осем участия, разписва се и два пъти срещу отбора на Берое в зрелищното равенство 3:3.
Неприятностите от контузията са зад гърба на нападателя и през следващия сезон той вкарва 6 гола в 21 мача. Като най-значими са този за триумфа срещу Черно море с 6:3 във Варна и победното попадение срещу Славия за 2:1.
Новото първенство сезон за нападателя започва много силно. Още в първия кръг бележи срещу Берое за 3:0. Разписва се и в следващия срещу Левски за 2:0 – мачът завършва 2:2. През сезона Александър Бончев участва в общо 24 срещи и бележи 5 гола.
Сезон 1991/92 г. е последен за крилото в кв. „Надежда“. Участва само в пет срещи, а в зимната пауза е продаден на немския Дуисбург.
Този трансфер прави Бончев първият български футболист, играл в Първа бундеслига на Германия!
През сезона той вкарва 4 гола в турнира за Купата на България срещу Чавдар (Бяла Слатина) с 11:1 (най-голямата победа за Локомотив от този турнир)! След престоя си в Германия, Александър Бончев играе и малко за отборите на Левски и Славия.
Общо за родния си клуб Сашо има 160 мача и 38 гола.
Сашо беше навремето най-бързият футболист в „А“ група и съвсем закономерно феновете му лепнаха прозвището Сина на вятъра. Записа и пет участия за „А“ националния отбор. Сашо и до днес е близо до спорта. Вярно, не се занимава с футбол, но е в попрището на тениса. Той е част от треньорския екип на ТК „Дипломат“.
Венелин ЙОРДАНОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
