Никол Николова е само на 19 години, но вече може да се похвали с доста мачове в елитния женски футбол. Бързо крило, с нюх към гола. Русокосото момиче е едно от силните нови попълнения на новака в елитната група на България – Левски (Чепинци). Никол даде и екслузивно интервю пред „Витоша нюз“ след първата тренировка на „сините“ за сезона.
– Никол, представи се, ако обичаш, пред нашите читатели…
– Родена съм на 12 януари 2000 г. В кариерата си съм играла в Академик (София) и ЛП Суперспорт. За последно бях в пернишкия клуб Риал (Ковачевци). Сега вече съм в Левски (Чепинци).
– Кои са любимите ти футболисти?
– От българските – Валери Божинов. От чужденците – Кристиано Роналдо. Валери ми е симпатичен, отличен играч. Познавам го. А относно Роналдо…От него се уча на финтове, на шутове, абе, на всичко. Той е №1. Освен това играя на неговия пост. По принцип се чувствам най-добре като нападател, крило. Бърза съм. Иначе по отношение на техниката има още да наваксвам. И тя е добре. Но най-важното е, че вкарвам доста голове.
– Кой е най-красивият гол в кариерата ти?
– Веднага ви казвам – когато играех в Риал (Ковачевци) наказах ЛП Суперспорт. Тогава надбягах цялата им защита и прехвърлих вратарката по някакъв…и аз не зная точно по какъв начин (смее се). Уникален гол! Никой не можеше да повярва. Така я копнах топката, че…Направо заспа.
– Какво е мнението ти за републиканското първенство?
– Малка съм, че да давам оценки, но е ясно, че не всичко е ОК. Има момичета, които приемат нещата професионално, като при мъжете. Но има и такива, които си ритат само за удоволствие, за кеф. А така няма как да стане.
– А ти как си с училището? Върви ли?
– Ами, развивам се. Приключих 12-и клас. Аз завърших с диплома за помощник-треньор по футбол. Имам амбиции да се развивам в тази професия.
– По-трудно ли е на дамите да се утвърдят в мъжки спорт като футбола?
– Да, прав си, че е трудно. Но имай предвид и това, че с времето отношението към нас се промени. Преди години, когато кажеш, че искаш да играеш, не те приемаха мъжете насериозно. Сега не е така. Проявяват интерес хората. Ето, има развитие, напредък. България беше и домакин на Европейското първенство за девойки до 17 г. Мачовете от турнира бяха добре посетени. Имаше по трибуните доста публика, което си беше постижение. Излъчваха срещите на нашите момичета и по телевизията, което е доста голям плюс. Прави впечатление. Аз имам доста приятели, мъже, пък и по-големи, приятели на баща ми, които следят женския футбол. Той вече е на доста високо ниво.
– Имаш ли любими футболисти от нашето първенство?
– Да, имам. Но нека да започна първо с треньорите. Благодаря на Галя от Академик. При нея започнах с футбола. Тя ме накара да започна да се запаля по играта. Естествено, благодарна съм и на татко (Светослав Николов – бивш играч на Академик Сф – б.р.). Виж, аз без футбол не мога да живея. Това е всичко за мен. Ако дори ден не тренирам, или не играя, страдам, плача…Що се отнася до футболистките…Има доста момичета, от които да се уча. Възхищавам се на Кошулева (има техника, бързина и всичко), Теодора Данева (вълшебен халф), Моника Цветанова от Лейдис (Севлиево) – уникален човек, Ебру също, вратарката Виктория Иванова…Доста са. Българският женски футбол е жив. Това мога да ви кажа.
– От тренировки и мачове остава ли ти време за гаджета?
– (Смее се). О, не, тази тема съм я оставила на заден план засега. За мен приоритет №1 на този етап от живота ми е футболът.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
