Димитър Димитров – Трактора: Юноша съм на Левски, ожених се в Добрич, но най-хубавите ми години във футбола като играч минаха в Бухово
Димитър Димитров – Трактора не се нуждае от представяне. Прочутият специалист повече от 40 години е във футбола. Бивш играч на Левски, ЦСКА, Ботев (Пд), Добруджа, Миньор (Бухово). Бил е треньор на Беласица (Петрич), Миньор и Металург (Перник), Вихрен (Сандански), Витоша (Бистрица), Родопа (Смолян)…В продължение на 15 години работи в ДЮШ на ЦСКА, десетки национални състезатели е открил и създал. В последните сезони работи във втородивизионния Струмска слава (Радомир).
Димитров даде интервю пред главния редактор на „Витоша нюз“ Милен Димитров, в което говори за много интересни теми. Предлагаме ви част от разговора:
„Аз съм набор 1952. Юноша съм на Левски, това малко хора го знаят. Там започнах като дете, защото имаше правила, че можеш да играеш само в района, където живееш. На 17 години ми е първият мач в мъжете на Левски – Спартак. Било е 1969 г. Лека му пръст на Гунди, на другите, имах честта да играя редом с такива величия в нашия футбол. Няма никога да забравя моя дебют – беше срещу Марек. В 10 часа сутринта, на „Герена“! Вторият ми мач със синята фланелка беше срещу Ботев (Враца). После заминах с националния юношески отбор в Полша. Мачът беше в Катовице. И там ми счупиха много лошо крака. Умишлено ме съсече колегата. Включих се атаката, опитах се да центрирам, онзи ми се хвърли с двата крака…Както и да е…Направо си мислех, че ме е ликвидирал за футбола.
Директно ме откараха в болницата. Обаче калпави лекари, недоглеждане…Прибрахме се в България. Тогава ми направиха нова снимка. Нова операция на крака. Криво наместване се оказа, че е направено и т.н. Абе, с една дума – бая тежка работа си беше…Поканиха ме в ЦСКА. Военната си служба изкарах в Тракия (Пд). След това поиграх в Черно море (Варна), Добруджа (Толбухин). С този тим влязохме в „А“ група. В този град се и ожених, де. Това ми е най-големият късмет от футбола в този край (смее се).
След престоя в Толбухин (старото име на Добрич – б.а.) заиграх в Лудогорска слава (Исперих). Много добър отбор за онова време. В продължение на два сезона в „Б“ група бяхме в челото на класирането. Вижте с какви съотборници ритах в Исперих: Кольо Влъчков, Коларов и Мартин Иванов от Черно море, Маргарит Спасов от Спартак (Вн), Драганчев от Пирин (Благоевград), централен защитник беше Али Мехмедов от Лудогорец (Разград), абе, мога да ти изброя цялата ни титулярна единадесеторка. Тогава Разград бяха долу, ние бяхме лицето на окръга, на Делиормана. Треньори ни бяха Пецето Алексиев, Пепо Патев – Панагюреца, Христо Димитров – Ричката от Бургас. Добре беше всичко, обаче реших да се прибера в София.
Човекът, който ме убеди да се върна беше Петър Димитров – Бекона. Срещнахме се случайно в сградата на БФФ. Имах уговорена среща с Христо Младенов за Берое, обаче коляното ми не беше в добро състояние. Предстоеше ми сериозно лечение и предпочетох офертата на Миньор (Бухово). И не съжалявам. Изкарах страхотни 3 години с тези момчета! Страхотни мачове изиграхме! Бяхме част от най-великият отбор в историята на Бухово. Изпаднахме по нещастно стечение на обстоятелствата – нелепа работа…Предлагаха ми да отида и в други отбори, обаче си останахме верни на Миньор. Отборът беше много сплотен. Бяхме си приятели.“
Милен ДИМИТРОВ
ОЧАКВАЙТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ГОЛЕМИЯ ТРЕНЬОР И ИГРАЧ СКОРО ВЪВ „ВИТОША НЮЗ“!
