Станимир Стоилов: Много хора получават националната фланелка все едно я купуват от пазара в Красно село!

Станимир Стоилов рядко говори, но когато го прави, винаги казва нещата такива, каквито са – истински и болезнени… за някои. Един от най-добрите български треньори и със сигурност най-успешният в последните няколко десетилетия се съгласи да говори за Букмейкър Рейтинги. Говорихме по доста теми – за управлението на клубове, треньорите и готови ли са те за днешния футбол, играчите – тяхното желание, футбола като бизнес, националния отбор и още и още.

-Господин Стоилов, изминаха 3 дни от загубата от Косово. Мислили ли сте някога, че ще дойде и такъв ден, в който да коментираме поражение от Косово в София?
-Честно да ви кажа, пътят, по който се развиват младите български играчи и школите, е нормално да стигнем дотук. Начинът, по който работим ние треньорите, е нормално да стигнем до тук. Аз виждам два основни проблема, за да сме в това състояние – собствениците на клубовете и треньорите или спортно техническите екипи. Какво имам предвид за собствениците? Те определят хората, които ръководят клубовете им, те предполагам задават стратегии. Аз винаги съм казвал – да мислят сто пъти и веднъж да вземат решения.

От друга страна обаче тези хора спасяват футбола от тотална разруха, инвестирайки пари.
-Разбира се, че е така. Ако правиш бизнес проект, би трябвало да се довериш на хора, които да развият продукта, за да печелиш от него. След като имаш пари да даваш за футбол, значи си добър бизнесмен. А днешният футбол стана един огромен бизнес, това са бизнес империи. И, който не го е разбрал, жалко, че хвърля парички за имитация. Затова имам предвид, когато говоря за собствениците – те са добри бизнесмени, след като инвестират във футбола, но да направят така, че и да печелят от футбола. Не го казвам с лошо за собствениците, напротив – казвам го от тази гледна точка, че трябва да подберат точните хора, които да им ръководят чисто футболните неща в клубовете. Ето тук идва следващият проблем – ние спортно-техническите хора и треньорите. Няма какво да се заблуждаваме – ние футболните хора не трябва да си бягаме от вината. Основната вина е в нас – винаги имаме хиляди извинения и нито едно решение. Ние само търсим извинения и оправдания и нито едно решение. И ако продължаваме така, скоро футболът ще стигне прекалено надолу и ние няма да може да отреагираме по никакъв начин.

-Да ви върна на мача с Косово, всички правят сравнение къде играят нашите футболисти и къде – косовските им колеги…
-Вижте, няма голяма разлика в класата на футболистите на двата отбора. Имаме едно ядро от средна класа играчи, които могат да победят много отбори, както и победиха, но могат да загубят и от всеки. Разликата специално за мен е голяма в игровото поведение на отборите. Игровото поведение на терена е големият проблем за българския футбол. Това, че един мач ще го загубиш или спечелиш, не е страшно. Игровият стил е проблемът и ако го имаш и изградиш – да, в някои мачове ще играеш добре и ще губиш, но отборът ти ще контролира ситуацията, ще създава положения, ще има облик. Много от нас гарантират пред собствениците – аз идвам, правя те шампион, спасявам те, но това никой не може да го гарантира. Аз говоря лично за себе си като треньор мога да гарантирам работа и честност, всичко друго е в сферата на химерите.

-Вероятно чухте част от изказванията на футболистите, че са били изморени след дългия сезон в клубовете им?
-Ние винаги сме изморени – когато започва новият сезон, сме изморени, след петия кръг набираме скорост и в десетия кръг пак сме изморени и чакаме зимата или лятото. Пак се връщам на думите си отпреди малко – ние постоянно търсим извинения. Аз също се смятам за виновник българският футбол да е в това състояние, защото аз съм част от от българското треньорство. Когато обаче са ми дали възможност да работя в клубове, се е получил приличен продукт. Най-малкото всички клубове, в които съм работил, от финансова гледна точка са печелили пари и сме продавали винаги играчи в големи отбори.

-Другият основен проблем е, че доста често се измества фокусът на акцента, не се говори за съществените неща…
-(прекъсва ме) Аз се уморих постоянно да слушам глупости за съдии, че ни пречат съдиите. Преди всеки мач първата работа е да кажем колко лоши са съдиите. А това, че създаваме полуфутболисти в момента и полуголови положения на терена, никой не го казва. А казваме на шефа, че ни пречат съдиите. И друго – футболистите нямат особена голяма вина. Те са продукт на нашата работа. Както му задаваме задачата, те така я изпълняват по същия начин на терена.

–И тук стигаме до това кой какво желание има да изпълнява задачите си?
-Истината е в изискванията, които ние им поставяме, но има и второ нещо. А то е, че много от футболистите получават националната фланелка все едно отиват в супера да си купят слънчоглед. Тази фланелка стана все едно се продава на пазара в Красно село. По-добре да играем с девет футболисти, отколкото да правим подаръци. Това е моето мнение. И пак се връщам, че всичко опира до работата, която извършват спортно техническите хора. Те са виновни! Ако иска някой, да ми се обижда. Футболистите са продукт на нашата работа.

-Защо част от играчите обаче отиват в чужбина и после се връщат, защо не се получава?
-Дължи се на слабохарактерността на нашите футболисти, те нямат волята да се преборят с проблемите и явно не са готови да се преборят. Истината обаче е, че има футболисти, които дълго време играха в чужбина – да не пропусна някого, но Станислав Манолев игра няколко сезона в ПСВ Айндховен, Ивелин Попов дълго време е в силни отбори в Русия. Около тях трябва да се градят нещата. Връщат се много малко играчи, но пак казвам – има големи подаръци с националната фланелка.

-Къде е БФС в цялата ситуация? Какво може да подобри футболният съюз?
-Първата и основна задача на БФС е да организира перфектни условия за лагери, база, ако щете – самолети, хранене и т.н. Това е задължението на БФС. Другото, което може БФС да направи, е да инвестира в инфраструктура, база, в кадри. И да помага на самите клубове с кадри финансиране, обучение. Защото ние изоставаме в това отношение.

-Вашето мнение за натурализиране на чужденци. Може ли да прибегнем и към този вариант?
-Нито ще сме първата, нито ще сме последната страна. След като президентът им е дал паспорт, какво да коментирам?! Има ли български паспорт, може ли да играе и да помогне… Малко съм против обаче това изкуствено натурализиране, което се получи в последните няколко години в България. Няма нужда от такова. Но хора, които са родени тук или имат паспорти и са живели повече години – така има смисъл. Виждате една Германия, Франция – правят го, но тези футболисти или са родени там, или са израснали, имат по-дълбока връзка със страната, за която са избрали да играят. Искам да кажа още нещо за чужденците. Аз не харесвам думата чужденци и българи. Ние, след като не създаваме собствени кадри, клубовете са принудени да използват услугите на четвърторазрядни футболисти – ние нямаме възможност за първо, второ и трето качество. Част от клубовете могат да си позволят трето ниво чужденци и то срещу по-високо заплащане. Ние като не създаваме, никой не ни е виновен.

-Когато говорите за националната фланелка, по ваше време от кой пазар я взехте, за да я облечете, ако мога да използвам вашия израз?
-Аз не обичам думата преди – важното е какво правим сега. Преди имахме шест национални отбор и шестият можеше да победи първия. Може да се струва на младите клише, но преди, когато те повикат в националния отбор, два дни не можеш да спиш от вълнение… Ето затова казвам, че сега трябва да поставим жестоки изисквания към българските футболисти, към всички български футболисти. Обществото вече предлага какви ли не развлечение и забавления освен футбола. А истината е, че без сериозност и лишения, няма как да се получат нещата. Много е важно да си припомним и тази хубава поговорка, че кучето скача според тояжката си. Сега нашата тояжка не е вдигната, тя е под земята дори. Затова, ако я вдигнем първо половин метър, после един метър, това е пътят и начинът.

-Нещо за финал, отново сте откровен и прям в думите си?
-Знам, че на много хора няма да им харесат думите, които казвам, но това е моето мнение. Най-важното, с което искам да завърша, е, че ние футболните хора, ако не се събудим и не започнем да развиваме продукта футбол, скоро няма какво да работим. Дълги години слугуваме на тъпотии, а продуктът футбол го сваляме надолу и надолу към пропастта. Скоро няма да има какво работим и трябва да ставаме продавачи на пазара.