Легендата Атанас Пашев: Този Ботев ми напомня на онзи от моето поколение! Знаем как да спечелим Купата
15 май 2019 година със сигурност ще остане завинаги в историята на пловдивския футбол. Ботев срещу Локомотив във финал за Купата на България. За първи път двата пловдивски отбора ще спорят за трофея. Потърсихме една от най-големите легенди на Ботев Пловдив Атанас Пашев. Всички го знаят като Пашата, а когато той говори за Ботев, е редно всички да слушат. Защото не са много тези, които имат 200 мача и 100 гола за “жълто-черните” само в “А” група. За различните купи има 38 мача и 45 попадения. В евротурнирите е с 14 мача и 7 гола (като един от тях е срещу великия Байерн Мюнхен). Пашев е вицешампион с Ботев Пловдив през 1986 година, четири пъти бронзов медалист. Участник на световното първенство в Мексико през 1986 година. Атанас Пашев е играл още в Израел, Малайзия, но и един от тези, които е обличал екипа и на градския съперник Локомотив Пловдив. И е уважаван и от “жълто-черната”, и от “черно-бялата” агитка на града.
Господин Пашев, исторически мач между Ботев и Локомотив! За първи път пловдивски финал, кой ще победи?
-Според мен по няколко показатели сме фаворити. Като за начало смятам, че нашият отбор е по-качествен. Второ – ние тази купа сме я печелили съвсем скоро и знаем как да я спечелим втори път. Докато на Локомотив това е първи финал не знам от колко години (б.а. – Локомотив загуби финала за Купата през 2012 година от Лудогорец). Преди две години победихме на финала Лудогорец и от тогава надградихме доста отбора. Не е учудващо за никого, че след като надвихме Лудогорец и то, когато той беше в силата си, сега е нормално да победим и Локомотив Пловдив. Говоря чисто футболно – не фенски. Нашият двигател, моето добро момче и добър приятел – Тодор Неделев, ако този двигател заработи, както трябва, а той ще заработи – убеден съм и мисля, че Локомотив няма шанс. Сега той поднови договора си с нас, чух се с него, главата му е чиста. Няма Лудоорец, няма ЦСКА, няма този или онзи.
-В такъв мач временното класиране има ли значение? Ботев е доста преди Локомотив в първенството, но…
-Ние почти винаги сме били преди тях в класирането и винаги са ставали много трудни дербита. Но има много малка разлика. Дербито е за първенство, сега е дерби за купата – един мач е, в който може да има продължения, може да има дузпи. За мен тактически и двамата треньори знаят кой срещу кого играе, ще са много добре подготвени. Това, което видях от последното дерби на Коматево, те ни биха само с един корнер. Локомотив игра изключително дефанзивно, много добре затваря всички пространства и се играе трудно така. Дано този финал не е такъв. Хубаво е един от двата отбора да вкара гол, надявам се и искам това да е нашият, за да се отвори срещата.
-Ботев играе много приятен за гледане футбол, съставът е добре обигран, много опитен. Как се справя Николай Киров според вас?
-Сегашният отбор малко ме връща към моето поколение. Приятелю, тогава нямаше защита, атакуваш, вкарваш и това е. Такъв е горе долу и сегашният състав с тези момчета. Ники уцели точните футболисти, точните постове, за да може да атакуваме. Най-важното нещо е, че е овладяна съблекалнята. Виждам, че момчетата се отнасят със страхотно уважение към треньорите си – към Ники Киров и към Кочев. Разговарят на един език. Ръководството и ние всички, които сме дали нещо на Ботев, всички сме на това мнение – да се даде време и спокойствие на треньора, което виждате, че е така. Вече го има и доверието от страна на нашите фенове, които са много важни. Защото клуб без фенове е нищо, а Ботев разполага с едни от най-верните и велики фенове.
-Преди няколко дни Стойко Сакалиев в интервю за Букмейкър Рейтинги коментира, че в България повечето отбори и ръководства нямат търпение и не дават достатъчно време на треньорите. В Ботев не е така!
-Аз ще ви кажа нещо. Всеки отбор губи, няма такъв, който само да печели. И Барселона пада, а какво да кажем за Реал Мадрид. Ами те трябва да ги разформироват всички (смее се). Но трябва да се даде шанс и време на един треньор, за да работи спокойно.
-И другото, което прави впечатление в Ботев, е, че Николай Киров събра доста български футболисти, които сякаш не получиха шанс в други отбори. И те доказват, че са по-добри от чужденците.
-И то много по-добри от чужденците. Ето, ние имаме само двама чужденци, но наистина правят разликата – уникални са! Не ни трябват повече. А вече и школата започна да произвежда, има добри дечица, които Николай Киров взима в първия отбор. Искам да ви кажа, че докато ЦСКА и Левски я карат по този начин, няма да стане. Докато тези два отбора са слаби и Ботев е единствената конкуренция, никога няма да имаме силен национален отбор. Докато ЦСКА, Левски и Ботев не си пускаме нашите футболисти, нещата няма да се получат.
-Финалът ще бъде радост за публиката, очаква се сериозна посещаемост?
-Браво на феновете и на двата отбора. Продажбата на билети върви прекрасно. Ботев винаги е имал една от най-добрата публика заедно с тези на ЦСКА и Левски. Искам да благодаря на феновете за подкрепата, която ще дадат на любимия ни отбор. Наистина ще направим празник в София. Това дерби е за цял Пловдив, нека му се радваме.
-Все още държите рекорда за най-много голове в дербито – 4 попадения на 22 август 1987 при 5:2. Пазите ли спомени още от този мач?
-Страхотно чувство, няма как да го опиша. Четири гола?! Пожелавам на някой от нашите от сегашния отбор да ми бие рекорда или поне да го достигне.
-Сега, който футболист отбележи хеттрик е модерно да си прибере топката. Вие тогава някаква топка или награда взехте ли за четирите гола срещу Локомотив Пловдив?
-А, тогава нямаше такива неща. Ние добре, че по-рано се класирахме да играем с Байерн Мюнхен, та ни подариха екипировка Пума. Иначе преди това носехме едни сатенени фланелки. А за тези четири гола – вижте, важното беше отборът да побеждава. И да играем красиво, да радваме хората. Аз никога не съм поставял головете си на преден план. Но тогава бяхме много силно поколоние – Петьо Зехтински, уникален халф, Васко Симов, Марин Бакалов, напред аз, Костадин Костадинов, Краси Манолов, Антим Пехливанов. Ние нападателите завършвахме прекрасните пасове на нашите колеги от полузащитата. А и искам да отбележа, че аз никога не съм играл като централен нападател, аз бях ляво крило. А за крило тези голове май не са малко (смее се). Първоначално започнахме Костадин Костадинов отдясно, аз – отляво и Красимир Манолов в центъра на атаката. После него го смени Антим Пехливанов. Играехме по класическа система 4-3-3.
-В края на 80-те и началото на 90-те имахте сериозно надмощие не само над Локомотив Пловдив, но и над софийските отбори?
-Много зор им давахме въпреки че и в ЦСКА, и в Левски имаше страхотни футболисти. Между другото много трудно ни биеха и в София. Когато говорим за силно поколение и за нашето поколение в Ботев, нека ви припомня и въобще какви футболисти имаше в България. Тогава все още важеше правилото, че до определена възраст не ни беше позволено да играем в чужбина. Така само с играчи от българското първенство през 1985 година бихме Франция с Платини, Тигана, Батс, Аморос… Победихме ГДР, справихме се и с Югославия и се класирахме съвсем заслужено на световното първенство през 1986 година в Мексико, на което аз взех участие.
-В края на кариерата си защо преминахте в Локомотив Пловдив? Как ви приеха в големия съперник?
-Отидох да играя в Малайзия, но получих тежка контузия. Върнах се в България и след като се възстанових, на майтап започнах при Славчо Хорозов в Ботев (Първомай). Изиграх обаче два-три добри мача, а по това време треньор на Локомотив Пловдив беше Иван Глухчев. Него и Динко Дерменджиев – бог да го прости, ги уважавам изключително много. Глухчев ме покани в Локомотив Пловдив. По това време в клуба беше тежко, нямаше много пари. Борехме се да не изпаднем, но мисля, че им помогнах достатъчно, за да се спасим. Честно и с ръка на сърцето ви признавам, че бях приет изключително добре от всички в Локомотив, включително и от феновете. Страхотно уважение към мен, а те имат моето. Отидох в Локомотив, за да помогна на треньорите, да върна поне малко за това, което те дадоха на мен, а и да помогна на един пловдивски отбор. Радвам се, че играх с много мъжки момчета тогава.
-След това вече като играещ треньор отидохте в Белана (Белово).
-Финансовият благодетел на Белана Пешо Патерицата ми беше като брат. И до ден днешен пазя само хубави спомени от него. Той ме покани за играещ треньор. От “А” окръжна се класирахме за бараж за “В” група, но точно преди баражите убиха Пешо Патерицата. След това свършиха парите и така приключи одисеята с Белана (Белово).
-С какво се занимавате сега? Работихте в родния си град Пазарджик…
-Да, бях в Бенковски (Пазарджик), в Хебър. Пловдив обаче си е Пловдив. От осем години работя в Ботев, сега съм селекционер на малките възрасти. Много благодаря на ръководството на клуба. А както вашите читатели вероятно знаят, от десет години работя в общинското предприятие “Чистота”. Благодарен съм на кмета Иван Тотев и на прекрасния ни директор Иван Стоянов. Уж на майтап започнах преди години, а то какво се оказа?! Попаднах на страхотен, сериозен и доста по-млад ръководител от мен. Който на всичкото отгоре е и спортен човек. Много обича футбола. Попаднах и на добър колектив.
-Когато става въпрос за Пазарджик, Хебър влезе във Втора лига
-Много сериозен успех. Пожелавам им само напред и нагоре, много се радвам за целия град, за отбора, за футболистите и за треньора Николай Митов. Изключителни поздравления за кмета на Пазарджик Тодор Попов, тъй като без него нямаше да има силен футболен Хебър, а и силен волейболен отбор, който да е гордостта на града.
-(В този момент се чува: “Деди, хайде…”)
Сигурно чувате, внукът ми ме вика, тъкмо се прибирам от работа. Имам внук, казва се Теодор, на три годинки и половина е. Той ми е от сина Димитър. Много здраве пожелавам на внучето, на сина ми, който е треньор в школата на Ботев и на снаха ми. И много късмет на феновете на Ботев Пловдив на финала.
Стефан РАЛЧЕВ, bookmaker-ratings.bg
