Димитър Васев е роден на 10 септември 1965 г. Бивш национал (17 мача). Един от емблематичните играчи и треньори на Локомотив (София). С червено-черната фланелка записва 300 мача за първенство и още 200 в други турнири, вкарва и 13 гола в „А“ група. В кариерата си е играл още за Локомотив (Пловдив), китайския Шанхай Шенхуа и американския Ел Пасо Пейтриътс. Бил е старши треньор на Локо (Сф) и Септември (Сф). От декември 2018 г. е на работа в частната школа „Витоша 13“. Води детския тим, родени 2004-2005 г.
– Г-н Васев, отново ви виждаме край терена като треньор. Защо приехте офертата от страна на Витоша 13?
– Е, то не беше точно оферта (смее се). Клубът имаше нужда от треньор точно за тази възраст – деца, родени 2004-2005 година. Колегите, с които работя, както и собственикът са познати хора, футболни хора. Самото им присъствие гарантира една сериозност и професионално отношение. Като добавим и добрите условия везните натежаха. Реших да сменя малко попрището и да се занимавам с детски футбол. Тези момчета вече трябва да излязат от детския футбол и мислене. За мен е едно предизвикателство, казвам ви го честно. Радвам се, че съм във Витоша 13.
– Виждам, че работата с деца и юноши ви доставя удоволствие…Край тъчлинията пак горите…
-Ами, да. Аз съм такъв човек, че дали с деца, дали с възрастни, не правя разлика и това е добре, защото така както се влагам примерно с мъжки отбор, така е и с тези деца. Искам просто да им покажа, че на тази възраст вече трябва да направят един преход към по-голям футбол, да започнат да се държат като големи. Искам тези деца възможно по-бързо да ги ориентирам и да им подскажа какво трябва да се прави. Затова и приех предложението от страна на ръководството на Витоша 13. Тук са и още две големи имена – Владо Манолков, и най-вече Трендафил Терзийски – един професор в спорта. Това е един специалист, който е страхотно богатство за нашата школа. Дано да го оценяват. Но един от причините да съм тук са именно тези имена, които споменах.
– Имахте ли оферти през последната година от професионални клубове?
– Те не бяха предложения. Някакви запитвания имаше само. И пак така – чета някъде нещо, а това не е сериозно. За мен предложение е ако се стигне до някакви разговори и се говори по конкретни неща. Всичко друго е…
– Спрягаха ви в медиите на няколко пъти. Вашето име често е актуално, когато някъде се прави треньорска рокада…
– Скоро не са го спрягали, между другото. Вижте, не ми тежи, че не съм в профифутбола. Да, работи ми се, но не на всяка цена. Не е някаква голяма драма. Не знам защо. Виждам, че доста се промениха нещата. Не зная по какви причини. Чудя се по какви критерии си избират треньорите. Ако мога някъде и се появи предложение, ще му мисля. Но засега тук ми е добре.
– Следите ли случващото се в Първа и Втора лига?
– По мачове много-много не ходя. Но следя мачовете по телевизията. Следя новите по вестници и сайтове. Запознат съм какво се случва.
– Защо според вас се стигна до смяната на треньорите в трите ни водещи отбора – Левски, Лудогорец и ЦСКА – София?
– Е, това са си клубни решения, които не искам да коментирам, а и не съм вътре в „кухнята“, за да бъде меродавно мнението ми. Всеки си прави промени с идеята да се променят нещата към по-добро, нали така? Отдалече е трудно да се коментира. Но, вижте, когато един отбор няма успехи, най-реалното е да се потърси някаква промяна. И най-бързият и лесен вариант е да махнат треньора. Нали не можеш да смениш целия отбор? Винаги е така. Какво се чудим? Да, има логика и в това нещо, но не винаги. Виждате какво се случва в чужбина – там треньорите се сменят много рядко. Дава се време за работа, трябва да усещаш подкрепа…Защото когато работиш и те тупат по гърба, а пък по сайтове и вестници се пише как те гласят и те „смянат“ всеки ден това не е приятно, но в България е така.
– А иначе първенството ни сега по-интересно ли е в сравнение с предишни сезони?
– Ваши колеги пишеха за някаква интрига, как Лудогорец щял да бъде детрониран от Левски и т.н. Тази интрига я имаше допреди дербито на „Герена“. Така мисля аз. Разликата в класите беше огромна. Нека да оставим настрана резултата. Играта беше просто…Не може Левски да играе така срещу Лудогорец. Просто не може! И то на своя стадион, пред такава публика. И да иска да стане шампион. Това е просто немислимо. Или поне не показа с тази игра, че иска титлата.
– Следите ли срещите на родния Локомотив?
– Следя, следя. Колкото до процесите, протичащи в „Надежда“…Пак казвам, не може отдалеч да се дава оценка. И там се сменят нещата, търсят хората варианти. Подмени се почти целия отбор. Този сезон шансове за нещо по-голямо няма. Те афишират, че градят отбор за догодина. Прави се „гръбнак“. Дай Боже да се получи, защото колкото повече време Локомотив се задържи във Втора лига толкова по-лошо. И оттам нататък по-трудно ще се получат успехите. Много пъти съм го казвал.
– Усещам, че ви е болно за Локото. Възможно ли е да ви потърсят вас, пък и други рожби на клуба, за да помогнете по пътя към завръщането в елита?
– Бъдете сигурен, че мен няма да ме потърсят.
– Имате нещо предвид ли?
– Не, не, нямам. Просто имам наблюдения.
– Голяма част от феновете ви искат за треньор…
– О, вижте, феновете не ги броят за някакъв фактор. Поне от това, което виждам.
– Искам да ви върна и към раздялата ви със Септември през август 2017 г. Досега останаха да витаят много съмнения и въпроси…
– Да, прав сте. Но предпочитам да не коментирам. В Септември колкото бързо стана работата като назначение, толкова бързо и си тръгнах. За случката може други хора да ги питате, те ще ви дадат по-детайлна и точна информация.
Милен ДИМИТРОВ
