Младен Додич: Локомотив е моят втори дом

0 0 0 0

януари 9, 2019

Новият-стар старши треньор на Локомотив (София) Младен Додич даде екслузивно интервю пред главния редактор на „Витоша нюз“ Милен Димитров. Със сръбския специалист разговаряме за предстоящата зимна подготовка на отбора, плановете за селекция и надеждите за бъдещето…
-Г-н Додич, с какви чувства се връщате в Локомотив?
-Локомотив е моят втори дом. Казвам го съвсем убедено и категорично това. Връщам се като в родната си къща. Имам усещането, че никога не съм напускал „Надежда“. Президентът на клуба Иван Василев прави всичко възможно Локомотив да е на ниво като организация и да се върне там, където му у мястото  – в Първа лига. През 2019-а  Локото става на 90 години. Този юбилей ни задължава нас като треньори, и футболистите. Задължава ни пред навиячите, пред приятелите на клуба и тази емоция се надявам да се предаде и на момчетата. Най-важно е да се трансформира в съблекалнята и най-вече на терена. Не искам да казвам велики думи, но подчертавам през 2019-а имаме още една причина да бъдем още по-добри. Не искам да се връщам към миналото. Сега гледаме само напред и нагоре. Искаме през оставащите месеци до края на първенството да повишим класата на отбора, да поставим здрава основа на бъдещите успехи. Искам здрав колектив, позитивна енергия през следващото първенство да сме водещ фактор. Целта ни е връщане в Първа лига, няма какво да се залъгваме и какво да усукваме.
-Каква селекция планирате?
-Селекцията винаги е отворен процес, знаете. Опитваме се да решим проблемите колкото се може по-бързо и да надградим. Голямото ми желание е да не се получава повече текучество на футболисти. Често по време на трансферен прозорец се случва да си тръгнат 10 играчи, и да вземем още толкова на тяхното място. Така не може да продължава. Голям проблем е. През лятото ще се подсилим, сигурен съм в това. Сега ще се оправяме с наличния потенциал. Но и сега съм доволен, защото заварих играчи, с които съм работил. Те познават моите навици, методите ми на тренировка, изискванията. По-лесен ще е преходът. Повтарям: ударението поставям върху здравия колектив, на здравите тренировки и енергията на терена. На първо място ще изисквам да има тактическа дисциплина. Без това няма да дойдат победите.
-Да очакваме ли силен трансфер?
-Знаете ли, по това време на година нищо не е сигурно. В момента имаме едно свободно място за играч от страна извън ЕС. Търсим нови попълнения, но не на всяка цена. Ако дойде такъв футболист, той трябва да е по-добър от българите и да ни вдигне нивото като отбор. Иначе няма смисъл. Такъв човек не ми трябва. До няколко дни ще имам по-категорична информация относно новите попълнения. Водим преговори. Доволен съм от групата, но тя може да се подсили още.
-С напускането на водещи доскоро фигури в тима като Мартин Станкев и Емил Виячки се наруши синхрона…
-Прав сте. Сигурно е така, но ще търсим решение. Винаги, когато има повече нови играчи, на тях им е нужно време за адаптация. Но както е за останалите отбори, така е и за нас. Не искам да се оплаквам. Това е положението. Не искам алиби. Искам винаги да излизаме и да даваме 100 процента. Може да се случи грешка, може да загубим някой мач, но държа да се раздаваме. Именно заради това ударението поставям върху яките тренировки, професионализъм и ред. Когато ги има тези неща, има и дисциплина. А без дисциплина има и качествена работа.
-Планирате ли да привлечете таланти от ДЮШ или юношите още не са готови за мъжки футбол?
-(Мълчи дълго). Труден въпрос. Винаги с нас ще има момчета, които да тренират с нас. Така те ще се адаптират по-бързо, защото е голяма разликата между мъжкия и юношеския футбол. Но ние затова сме тук – да ги учим и да им даваме шанс. От тях си зависи дали ще го уловят този шанс. Знам, трудно е, обаче имаме за пример случаят с Краси Милошев. Този дечко е пример как трябва да се работи. По-леко тренира с първия тим, малко играе, рита повече с връстниците си. Много бях доволен от Краси по време на първия ми престой начело на Локото – работи съвестно, изпълнява всички задачи, не се оплаква. Той е добро момче, и има добър характер. Аз с удоволствие наблюдавам тренировките и мачовете на децата от школата. За мен е наслада за душата. Радвам се, когато видя момчетата на стадиона и извън него.
-Един от най-големите таланти в школата сега е Валентин Николов. Едва 15-годишен той изкара проби в италианския Сампдория…
-Запознат съм отлично с неговия случай. Вальо е отличен футболист, голям талант и надежда за бъдещето. На него сега му предстои да изкара лагер с националния юношески отбор и ще пропусне част от подготовката с нас. Важно е обаче да не бъде хвърлян веднага в „дълбоката вода“, така да се каже, за да не прегори, да не се получи контраефект.  По-леко, постепенно, да влиза в мъжкия футбол. Добре работи Вальо и зная, че е оставил прекрасни впечатления по време на плобите си в Сампдория. Доволни са останали хората от него. Генуа е подходящо място за Николов. Изкарах треньорски стаж в Сампдория по времето, когато начело на тима беше Синиша Михайлович. Неговият асистент – Ненад Сакич, ми е приятел. Вальо е още един играч, който може да послужи за пример на децата от ДЮШ. С труд и постоянство всичко се постига.

-С реализирането на голове тимът ви имаше огромни проблеми през есента – само 10 в 17 мача…
-Така е, за съжаление. Голям проблем. От тези 10 гола само 6 са от игра, останалите са от дузпи. Статистиката говори сама по себе си. Ще работим по решението. Обачене искам да хвърляме вината само към нападателите. Всички са отговорни към атаката. Не зависи само от нападателя.
-Доволен ли сте от престоя си в Радник (Сурдулица)?
-Да. Макар че приключи злощастно. Много силно начало на сезона – победихме гранда Партизан (Белград) с 1:0. Това беше историческа победа за този скромен клуб. После обаче стана белята – включих се в мачле по футзал и получих тежка контузия. Скъсах ахилесово сухожилие. От болка даже не можех да стана от леглото. Не можех да водя тима си. Радник нареди три поредни загуби. Нещата не се получиха така, както искахме. Наложи се да претърпя операция. Напуснах поста в Радник. Разделихме се като приятели с всички в клуба. Вече съм възстановен напълно. Здрав съм и готов за работа в Локомотив. Но вече си имам обеца на ухото – за мен вече няма нито футзал, нито тенис (Смее се). С тима от Сурдулица планираме приятелски мач по време на една от паузите за срещите на националните отбори през пролетта. Какво да се прави? Животът продължава. В нашата треньорска професия нищо не се знае, нищо не е сигурно. Аз се радвам, че отново съм в „Надежда“. Тук бях и съм приятел с всички – от президента до чистачката и феновете. Докато работих в Сурдулица непрекъснато следях какво се случва с Локомотив. Трябва да ви призная, че когато през декември 2018-а ми се обади Иван Василев ме попита само едно нещо: „Какви са ти изискванията?“. А аз му отговорих: “Локомотив да побеждава!“. Буквално за една минута се разбрахме. Не беше нужно да подписвам договори и хартийки. Дадох му просто мъжката си дума. Аз така действам. Разбрахме се да градим стратегия за следващото първенство, когато ще търсим промоция в Първа лига.
-Вие сте роднина на бившия играч и треньор на Локомотив (Сф) Данил Дончич…
-Е, да, разбира се, той ми е кум (Смее се). Нашето приятелство е голямо. Като братя сме. Данило винаги ме разпитва за Локомотив. Вълнува се от всичко, което става в клуба. Той му е на сърцето. Голям локомотивец е. Той ме зарази с „червено-черната“ магия. През тима са преминали доста сърби: Иван Радивоевич, Саша Вукоевич, Зоран Ристич, треньорът Драго Окука…Въобще – сръбската традиция е силна тук, в „Надежда“.
-Какво искате да пожелаете или кажете на верните фенове на Локомотив?
-Обещавам им пълна отдаденост към работата от моя страна и от страна на моите колеги от щаба. Труд, работа, труд, работа – това са важните думи. По този начин се показва уважение към клуб, към привърженици и към своята професия. Не само с думи, със сладки приказки и обещания. Аз съм локомотивец. Заради това пак съм тука.