Вестник „Стандарт“ няма да излиза повече като ежедневник. Вчера е бил издаден последният брой на вестника, който наскоро навърши 26 години. Изданието преминава в денонощен онлайн режим и ще стане седмичник. От редакцията признават, че в последните месеци са се сблъскали със сериозни финансови проблеми при издаването на вестника. Информационната агенция ще разчита на журналистическия си екип, а дизайнът ще е модерен и ще отговори на търсенията на новата онлайн аудитория.
През последните години „Стандарт“ изпитваше хронични финансови проблеми и заплатите на журналистите се бавеха в продължение на много месеци.
Ето какво четем в редакционен коментар в сайта на изданието:
„Стандарт“ избра Деня на народните будители, за да направи една от най-важните крачки в 26-годишното си развитие. След като показахме стандартите за свястна и съвестна печатна медия, сега влизаме ударно в света на интернет. Още преди 18 години направихме първото онлайн издание на вестник и то с англоезична версия. От днес хвърляме всички усилия в преобразената агенция „Стандарт“. Тя е последна дума на асовете в създаването на информационни сайтове. Но нейният най-голям коз е екипът на „Стандарт“, който ще се труди 24 часа в денонощието. При това не само количествено, а и качествено. А това ние го можем най-добре.
За да не чакате новините и анализите ден по-късно, още повече, че „Стандарт“ свършва преди 10 ч. – четете ни онлайн. Явно ежедневникът губи битката с технологиите на 21 век. Но понеже държим на традициите и твърдо вярваме, че словото на хартия никога няма да изчезне, а написаното черно на бяло тежи най-много, всеки петък „Стандарт“ пак ще бъде на вестникарските сергии. С най-доброто от любимите на нашите читатели рубрики и нещо повече. А и петък не случайно е ден на майстора – вече 1352 броя на Златния „Стандарт“ са радвали голямото семейство приятели на вестника.
На хейтърите, които още тази сутрин ще възкликнат с облекчение: „Стандарт“ издъхна, ще кажем, че не се възнасяме. Напротив – възкръсваме в нета. Спокойно, не се правим на велики. Признаваме, че избрахме този ход, защото искаме да се запазим като истинска медия. А в момента у нас това е непостижимо за печатно издание, което не е на хранилка. Както казва народът – който плаща, той поръчва музиката. „Стандарт“ беше първият вестник, в който журналистите станаха и негови собственици. Взехме акциите през февруари, но за съжаление заедно със задълженията. Свободата струва скъпо! И това не е клише – изпитахме го на гърба си. Последните 8 месеца бяха най-трудните в живота ни, а повярвайте – за хора врели и кипели над 25 години в професията, сме видели и две, и двеста.
Всеки, който работи, иска трудът му да бъде възнаграден. Но има няколко професии, в които човек няма право на компромиси – учители, лекари и журналисти. Направиш ли го – това е сделка с дявола. Ние не я искаме!
Не искаме в името на дотацията никога да ни се налага в деня на най-зловещата катастрофа в България – край Своге, да излизаме с водещ материал за бутната триколка, понеже там е замесен важен роднина. Не искаме да си слагаме грях на съвестта и да пишем, че убитата Виктория Маринова не е никаква журналистка. Не искаме заради гарантиран грант през нас да се пускат компромати, които свалят министри още преди да са назначени.
Ние също сме грешни, че понякога сме били боязливи и дори милозливи към силните на деня. Но при нас флашки по куриер никога не са ставали заглавия на първа страница. Не сме разбивали човешки съдби след команди по телефона. И не сме фабрикували партийни книжки. Нито пък сме съчинявали биографии на първите хора като жития на светци.
Колкото и трудни, и гладни да бяха последните 8 месеца, ние се гордеем с тях. Защото запазихме достойнството си на независима медия. Звучи твърде помпозно, но е вярно. Не сме взели нито една стотинка държавни пари, нито едно евро от европейските субсидии. Не сме си и помисляли за грантове. В същото време получихме най-голямата европейска награда на Еврокомисията за културно-историческо наследство, прокарахме куп законодателни промени за професионалното образование, дадохме трибуна на най-големите реални инвеститори в България. Обиколихме няколко пъти страната с родолюбивите си кампании. Дадохме кураж на младите таланти и в най-малките градчета. И най-важното – не лъжехме!
Правили сме го и ще го правим, защото това е нашата мисия.
Но както е казал народът – няма ненаказано добро. На мода са кресливите и услужливите. Затова благодарим на приятелите, които бяха с нас в добро и в лошо. И сме сигурни, че те ще ни подкрепят и по новия път.
Ако някой ви каже, че днес и утре в България печатно издание може да оцелее на пазарен принцип, това е виц. Цените на хартията и отношението на държавата към печатните издания правят тази мисия невъзможна. Всеки от властта, а и не само, роптае срещу незавидното 111-то място на България по свобода на словото. Но десетилетия наред никой не си мръдна пръста да даде равен шанс на вестниците и телевизиите по отношение на прякото договаряне за европейските медийни пари. Нито се трогна от 80-процентния скок на хартията. И, ако скоро България стане първата държава в Европа без печатни медии, вината най-малко ще е на журналистите.
Колегиално стискаме палци на другите всекидневници да оцелеят, но достойно – за честта на гилдията. Обещаваме им обаче, че оставаме сериозна конкуренция. Защото никой не е преживял тази голгота, през която минахме ние. А както се знае – това, което не ни убива, ни прави по-силни. Затова ние повече от всякога сме сигурни, че и сега ще успеем. И ще бъдем „Стандарт“-ът!
