Новото попълнение на Локомотив (Сф) Костадин Хазуров е роден на 5 август 1985 година в Гоце Делчев. Висок е 185 см, тежи 82 кг. В кариерата си е играл за Пирин (Блг, 41 мача, 11 гола), ЦСКА (28, 11), Литекс (15), Дунав (Русе, 14, 7), отново Пирин (12, 4), Видима (Севлиево, 15,6), Миньор (Пк, 59, 6), израелския Бней Сахнин (54, 18), белгийския Лиерс (42, 11), Макаби (Петах Тиква, 13,1), ЦСКА (26, 31 във “В” група), Нефтохимик (18, 1) и ЦСКА 1948. За последно беше в аматьорския италиански Неростилатите 1910 (Прато) , който беше на дъното на класирането в Серия D – “Girone F”.
– Костадине, добре дошли в Локомотив (Сф). Направихте вече няколко тренировки с новия си отбор. Как се чувствате?
– Благодаря, добре съм физически. Вече от 3-4 дни тренирам с момчетата. Да, наистина малко съм позакъснял с подготовката, отборът се подготвя вече от месец. С течение на времето обаче се надявам да наваксам изоставането. Ще помогна с каквото мога на момчетата и тима за по-добро представяне.
– Лесно ли се съгласихте да дойдете при „червено-черните“?
– Ами да. Ние със собственика г-н Иван Василев се познаваме от доста години вече. Имаме много добри отношения. Харесва ми и това, че той не се предава въпреки трудностите, въпреки всичко. През последната една година следях процесите в клуба, случващото се в Локомотив. Спомням си как започнаха от нулата. Виждам, че вече се работи по-добре, има изградена и модерна база. Построиха се и няколко терени за детско-юношеската школа. Реших да опитам, реших, че мога да помогна. Най-вече с опита, който имам. Вече от толкова дълго време съм по терените, видял съм и „две“ и двеста“, както се казва. В тима ни сега има млади момчета от школата, ще гледам да им помагам с каквото мога, за да растат и да вървят нагоре в кариерата. Те имат качества и го заслужават.
– През последния сезон играхте в Италия. Можеш ли да разкажете малко повече за твоя престой в Прато?
– Тимът се казва Неростилатите 1910. Играхме в Серия С – еквивалент на нашата Трета дивизия. В тима се подвизавах 6 месеца. Договорът ми изтече на 30 юни. За съжаление не успяхме да се спасим от изпадане. Прецених да не оставам повече в Италия. Тогава получих обаждане от г-н Василев и – ето ме тук.
– Каква лична цел си поставяш за новия сезон? Колко гола искаш да отбележиш?
– Никога не съм говорил предварително, няма да го направя и сега. Дай Боже Локомотив да върви нагоре. Ще помагам с каквото мога, с голове и добра игра. Не искам да говоря за лични амбиции и цели и да хвърлям напразни обещания и закани в публичното пространство. Какво ще се получи, ще видим накрая.
– В Локото сега са се събрали наистина доста млади таланти, вие – опитните, сте малко поне на този етап…
– Знаеш, че съм играл на доста места, в чужбина също бях – Израел, Белгия и Италия. От опит зная, че за да се създаде силен отбор е нужна сплав от млади и опитни играчи. Това е правилната политика, към която са се насочили и нашите ръководители в „Надежда“. Не става нито само с новобранци, нито пък само с ветерани. Трябва да има баланс.
– Специалистите очакват новото първенство във Втора лига да е най-оспорваното от години насам. Много претенденти за елитни визи има поне на хартия…
– Да, така излиза, че поне 5-6 тима вече заявиха претенции. Като чета по сайтове и вестници доста хора афишират амбиции за първото място в групата. Нека да си говорят. Ние ще играем във всеки мач за победа. Не искаме да правим гръмки изказвания. Накрая ще видим кой къде ще завърши.
– Все пак кои отбори смятате, че ще бъдат основните ви конкуренти?
– Е, то е ясно. Това ще бъдат клубовете с най-големи бюджети: ЦСКА 1948, Монтана, Арда (Кърджали), Царско село…Има доста качествени тимове. Втора лига става много по-силна. При всички случаи ще бъде интересно и оспорвано първенство. До края интригата ще бъде жива. Ще видим. По някои път на терена не винаги най-солидните селекции донасят успех. Надявам се Локото да се представи на добро ниво.
– Вие не се разделихте по най-добрия начин с ЦСКА 1948 преди време. Когато срещнете „червените“ ще има ли у вас чувство на реваншизъм?
– А, не, глупости. Няма такова нещо. Сега защитавам цветовете на Локо (Сф), играя за Локо. Към никога не тая лоши чувства. От футбола запазвам у мен само добрите спомени.
– Хареса ли ви Мондиала в Русия?
– Да, останах просто очарован и от мачовете, и от организацията на първенството. Отборите, сочени за фаворити не се представиха по добър начин и отпаднаха рано-рано. Стисках палци на Белгия и на Хърватия. Те бяха страхотни! Реално в тези две държави се работи отлично. Аз играх две години в белгийския Лиерс и имам поглед как се работи там най-вече с млади футболисти. Някои от момчетата, срещу които играх тогава, сега бяха белгийски национали. Политиката им е правилна и не е лошо да вземем да ги копираме поне.
– В Лиерс бяхте съотборници с японския вратар Ейджи Кавашима. Какви са отношенията ви сега с него?
– Отлични. Приятели си останахме. И до ден-днешен поддържаме връзка. Ейджи е много свестен човек и отличен професионалист. След Лиерс кариерата му продължи в Стандарт (Лиеж) и шотландския Дънди Юнайтед. Японците също се представиха отлично на Световното. Изпратих поздравителен sms на Кавашима след преодоляването на груповата фаза. Играл съм срещу брата на Еден Азар. Тургай тогава беше преотстъпен в Зулте Варегем. Белгийците имат страхотен отбор и ги чакат още успехи. „Червените дяволи“ още не са казали последната си дума.
Милен ДИМИТРОВ
