Никола Митов (роден е 1939 г.) и брат му Асен Митов (1946) са първи братовчеди на Георги Аспарухов. Тяхната майка Симеонка е по-голяма сестра на Мария – майката на Гунди.
Кольо е човек на изкуството – художник. Популярен е като Кумарицата. Асен пък цял живот си е вадил хляба с тежък физически труд – водопроводчик е.
Аспарухов е бил скъп гост на сватбата на Никола през 1968 г. заедно със съпругата си Величка. „Дойде с гипсиран крак – от глезена до хълбока. Тъкмо се беше завърнал след операция във Виена. Идването на Гунди се превърна в истински празник за Кумарица. Цялото село се изсипа у нас. Величка после ми призна, че си е купувала специален плат и си е направила рокля, но по време на веселбата се случила беля – разсипала супата си върху нея“, смее се Митов – старши.
Братята Никола (вляво) и Асен Митови.
Друга забавна история разказва Асен: „Когато Гунди се върна от „Ботев“ в „Левски“ един „син“ запалянко му подари три ярета – едно заклано, друго – печено, и едно живо. Георги ми докара у нас живото яренце. Кръстих го Клеопатра. Беше жълто козле, ама толкова умно – нямам думи. Ходя в кръчмата, то седи до мен на масата…Отида на реката, то пак с мен. Стана всеобща любимка тази Клеопатра. Цялото село знаеше, че тази животинка ми е дар от Гунди.“
И двамата братя се разплакват, докато разказват за погребението на Аспарухов и Котков. „Хората оставяха цветя по оградите, защото не можеха да се доберат до ковчезите. Толкова голяма беше навалицата, че…Котков и Гунди бяха истински кумири за народа.
Баща ми, мен и брат ми ни наредиха във фоайето на „Герена“, близо до ковчезите. Отидохме рано сутринта, разказва Никола. – Тогава станах свидетел на сцена, която никога няма да забравя. По едно време гледам – един старец, с патерици. Притиснаха го до вратата, ще го смачкат. Баща ми вика: „Айде, дайте да го измъкнем от там. Ще уморят човека, бе.“ Закарахме го вътре при нас. Той, горкият, подви краката, седна. Знаете ли какви бяха думите му? Те не се забравят. – „Гоше, Гоше, от Балчик съм тръгнал, за да си взема последно „Сбогом с теб“. И ние го оставихме този човек там, да бъде дълго, дълго, докато понесоха ковчезите (плаче). (А има ли човек, който да не се разплаче, докато чете това? – б.а.). После, докато електрокарът с телата вървеше, около него всички хора хвърляха цветя. И се получи нещо като пирамида. Пирамида от цветя. И те или се връщат обратно, или падат долу – на земята. Спомням си едно красиво момиче, хвърли букетче, то падна. И тя изтича, взе обратно цветята и ги боцна върху ковчега така, че да не паднат. За да останат за него. Имаше много трогателни моменти, много…
България го обожаваше, защото беше изключително честен. Носеше красотата в себе си. Всички нечестни са омразни. Целият футболен свят скърбеше за Гунди. Дори Краля Пеле изпрати телеграма, адресирана до тетка Мара. „Госпожо, вие не трябва да скърбите за него, вие трябва да живеете с неговата слава“, пишеше в писмото.“
*Още интересни и неизвестни истории от живота на Аспарухов и семейството му четете в новия брой на списание „Спринт“
Милен ДИМИТРОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
