Георги Димитров – Джеки гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 57 пъти извежда с капитанската лента националния ни тим. 10 години е част от “А” състава на страната ни. Участвал е на световното първенство в Мексико през 1986 година. С отбора на ЦСКА е петкратен шампион на България, три пъти носител на купата на страната, печелил е и три купи на Съветската армия. “Футболист номер 1” за 1985 година. С екипа на “армейците” изиграва 33 мача в евротурнирите, като достига до четвъртифинал за КЕШ през 1981 г. и полуфинал в същия турнир през следващата година. Последният му голям успех с тима на ЦСКА е полуфинал в КНК през 1989 г. Две години играе за френския Сент Етиен.
– Здравей, Джеки! Как си?
– Добре. Вече по-малко се интересувам от футбол – не коментирам мачове и избягвам да давам интервюта. Така по-малко хора са отрицателно настроени към мен.
– Не си загубил чувството си за хумор…
– Това ни остана – да се шегуваме. Дано някои разберат, че има няколко начина да изкажеш мнението си. Във Франция от много години критикуват чрез хумора.
– Има ли поводи за хумор в двете контроли, които изигра българският национален отбор? Загуба от Босна и Херцеговина с 0:1 в Разград и победа с 2:1 в Унгария над Казахстан, с Мъри Стоилов начело.
– Трудни са нещата във футболния съюз. Скоро си мислех, че ако ми предложат да стана треньор на националния отбор, никога няма да се съглася, независимо колко пари ще ми дадат. При това слабо първенство и това развитие на нещата във футбола ни като цяло, просто е невъзможно. Не знам какво трябва да се промени. Може би трябва доста време. Тези 28-29 години преход не докараха до добро положение. Мисля, че трябват още толкова. Но все пак трябва да кажем истината на хората и да знаят какво ни чака. Таят се някакви надежди. Има много хора с бодри изказвания, които казват, че след година-две нещата ще са други, но трябва да мине време.
Изведнъж ни хвърлиха в свободията и станахме прекалено свободни. Всеки прави каквото си иска, пробват се разни системи – германски или американски, едни са треньори, други – главни мениджъри, но футболът е един. Ако нямаш футболисти, просто нищо не става, какъвто и треньор да си. Пример за това е Мъри Стоилов. Тук не го харесваха – отиде в Казахстан, където хората са дисциплинирани и физически са подготвени и тогава може да се научиш да работиш с топката. Но физическата подготовка се случва до определен период, до 19 години. След това повече не можеш да се развиваш.
– Може би националният ни отбор бе най-слабото място на Мъри Стоилов. Въобще не го приеха.
– Искаме национален отбор, а нямаме клубен футбол. Лудогорец и ЦСКА го докарват, а другите са далеч от тях. Чужденците са прекалено много и добре виждате, че 99% от тях са изключително слаби. Като слушам сега как възхваляват Каранга… Сигурно и аз не разбирам от футбол, но ако беше чак толкова голям футболист, нямаше да е тук. Мето Томанов ми каза, че преди две години са го викали в Лудогорец, но не са го харесали. Не знам колко е вярно, но го правим звезда, а от нашите футболисти няма един, който да издигнем на пиедестал.
– Капитанът Ивелин Попов заяви след успеха над Казахстан, че можем да победим всеки, но и да загубим от всеки. Смяташ ли, че това е възможно?
– Зависи кой разбира под „всеки“. Гледах мач на Люксембург и те ми харесаха повече от доста други отбори. Ние не ги броим, но те се развиват. Много са малко тези „всеки“, които можем да победим.
– Спомена отбора на Люксембург. Съгласен ли си с Христо Бонев, който заяви, че вече придобиваме манталитета на Малта и Люксембург – тимове, които преди години считахме за абсолютни аутсайдери?
– Има една поговорка – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Като играем със слаби отбори, започваме да мислим като тях. Други казват, че трябва да мечтаеш и да се целиш към нещо голямо, а дали ще го постигнеш, е едно на ръка. Все пак трябва да има някаква реалност. Момчетата се гордеят, че са били Швеция и Холандия за първи път от толкова години. Но една победа не значи нищо, когато ти не търпиш развитие в положителна посока. Гледат да си уредят трансфер в чужбина, да вземат някакви пари и нищо повече. Изискванията към тях самите са малки. Много искат да играят в големи отбори, но не виждат, че никога няма да стане това нещо. Далеч са от футболистите от тези тимове.
– Как се отнасяш към факта, че националният селекционер Петър Хубчев отказва да използва натурализираните играчи? Оправдаваш ли го или според теб е минус?
– Той пробва Марселиньо в няколко мача. Това си е негово решение, но това не решава въпроса. Не му завиждам за избора, който може да прави. Може би трябва да поеме риск и да пуска много млади играчи.
Примерно на мен ми харесва Десподов. Не го познавах, но скоро говорих с него. Казах му, че в ЦСКА няма кой да му каже къде са му силните и слабите страни. Техният треньор Стамен Белчев казва, че трябва да се работи върху детайлите. Но не знаят какво са детайлите, слушат интервютата на Запад, където по този начин говорят големите треньори. Това не е лека кола, за да работиш върху чарковете. Той трябва да знае кои са му силните и слабите черти. Срещу Словения направи силен мач, но не може да е забит на крилото, не може да центрира. Силата му е да получи топката в дълбочина. На такива момчета трябва да им се дава шанс. Казват, че са се възгордели – ами, нормално е. На тази възраст всеки ще се възгордее. Играе в ЦСКА, нормално е да има самочувствие. Трябва да му говориш, не да го наказваш и да го забиваш на пейката, където няма какво да научи.
– Ще те попитаме и за още една футболна тема – изборът за президент на Българския футболен съюз. Защо нямаше битка между кандидатите и Борислав Михайлов, който спечели с лекота?
– Нормално, от колко години е там? За мен е маловажно, че е шеф на БФС, защото в България вече няма какво да ръководиш. Но важното е, че има позиции в УЕФА и ФИФА. Идват толкова хора на крака! Навремето беше дошъл Жоао Хавеланж и ни бяха строили на „Армията“. Снимахме се и човекът си тръгна, не знам какво е правил тука. Миналата година говорих с Платини, който ми каза хубави неща за Михайлов. Не са случайни тези неща – пристигат пари, осигурява се всичко. Не знам какво може да направи. Например да се справи със съдиите, но те са отделни хора. Поне сега не ги бият, защото преди какво ли не ги правеха.
– Изненада ли те решението на Наско Сираков да не се кандидатира за нов Изпълком?
– Горе-долу имам някаква представа за нещата, които той е поставил, но това са решения на други хора. Не е важно дали си в Изпълкома, защото не знам доколко ти позволяват да влияеш върху процесите.
– Трябваше ли президентите на клубове да останат в Изпълкома?
– Не знам с какво могат да пречат. Когато имам пари, какво ми пречи да хващам всички съдии и дори футболисти? Не искам да влизам в тази тема, но тези неща трябва да се кажат. Всеки говори не пред медиите, а „отзад“ и никой не иска да каже, че това нещо го има. Когато имаш пари, дали си в Изпълкома или не си… Не били разбирали от футбол…Не знам на Запад какви са в Управителните съвети, но обичат футбола и слушат онези, които разбират играта и застават зад тях. Примерно някой от Изпълкома разчита на Наско, защото той разбира от футбол. А най-богатият човек, може да стои зад него. Има много примери, Стоичков също. Веднъж казах да съберат всички, които са играли в големи отбори извън България в един съвет, да се обединят и да решават нещата. За какво ни е да викаме лектори? Има разни семинари, а Лудогорец, ЦСКА и Левски, които уж са най-големите отбори не организират нито един камп в България. Това нормално ли е?
– Тази година ЦСКА има възможност да спечели титла и купа. Твоята оценка за отбора, за треньора?
– Треньора не искам да го коментирам. В България много малко зависи от треньорите. Всичко зависи от футболистите и от ръководството.
– Не е ли така и по света, с изключение на четирима-петима треньори? Повечето клубове зависят от ситуацията, от спонсора…
– Разбира се, нормално е. Въпросът е дали треньорът го разбира. Нашите искат да участват в покупко-продажбата на футболисти, което го няма никъде. При нас всеки треньор си води 15-20 играчи, взима комисионни и не му трябва да работи повече. Тренировъчният процес? Откакто въведоха топките, конусите и някакви фигури, на някои терени няма място къде да действат футболистите…
– Нормално ли е ЦСКА да е зависим толкова много от играта на Каранга?
– Не виждам да е толкова голям футболист, че да е зависим ЦСКА от него. Ако беше зависим, досега да бяха на първо място. Просто има прекалено много чужденци, карат на мускули. Това не е футболът, който играеше ЦСКА в средата на терена. Но този проблем е и за останалите ни клубове и за националния отбор. Ние нямаме футболисти в средата на терена. Играем с външни, а трябва да си германец или англичанин и да тичаш много. Нашите не могат да тичат, в средата на терена нямаме футболисти, а всичко започва оттам.
– Ще присъстваш ли на тържествата по случай 70-годишнината на ЦСКА? Говореше се за някакъв мач на ветерани, знае ли се нещо?
– Който не е играл навремето, може да играе за ветераните. Не обичам да ходя в ложата, а и за да отидеш някъде, първо трябва да те поканят.
– Сега ще те върнем към една паметна дата в твоята кариера – 17 март 1982 г. и реванша от турнира за Купата на европейските шампиони срещу тогавашния актуален носител Ливърпул. Какво си спомняш от този двубой?
– По принцип си спомням доста неща от повечето такива мачове. Не знам дали някога в историята си Ливърпул е имал толкова силен отбор, както тогава. Там загубихме с 0:1, но мисля, че играхме много по-добре. Тогава се играеше по-лесно навън, тъй като те градят играта. Бяхме добър отбор, теренът на „Васил Левски“ беше малко разкалян и може би ни бяха подценили. Двете грешки, които направи Гробелар, решиха мача. Имаше период, в който правехме такива резултати, но не тръгвахме да играем под въздействието на емоциите, а играехме по-уравновесено. Да, защитавахме се през по-голямата част, но преди това имахме един мач с Монако. Там направихме 0:0, а тук ги бихме в продълженията и отидохме напред.
– Приемаш ли, че при победата на ЦСКА с 1:0 над Нотингам българският отбор е играл много модерен футбол за времето си?
– Това беше най-силният мач на нашия отбор! Отстранихме ги, но след това по български в следващия двубой ни елиминираха. Не можехме да бъдем постоянни. Тогава англичаните бяха по-лесни за разгадаване, а сега има заучени статични положения. Тогава не импровизираха толкова, но бяха силен отбор, два пъти поред европейски шампион.
– Защо изчезна публиката? Говорим за мачове, за които събирахте по 70 хиляди на стадион „Васил Левски“. Сега децата едва ли ще повярват, че подобно нещо се е случило.
– Не вярвам, че телевизията или нещо друго пречи. Хората са по-свободни и имат възможност да ходят навън да наблюдават футболни срещи. Постоянно слушам – този в Нюкасъл, онзи в Ливърпул, трети в Барселона. На хората им е интересно, защото не са ходили. Може би още десетина години ще го правят, защото не са имали тази възможност. А и тук няма какво да гледат. На мачовете с Холандия и Франция имаше доста хора.
Навремето след срещата с Франция, на която ги бихме с 2:0, няколко години след това шефът на футболния съюз Иван Шпатов, лека му пръст и Христо Христов, министър на външната търговия казаха с колко се е вдигнал взаимообмена между България и Франция само от една победа. Не съм политик, нито икономист, но един французин ми каза как влияят резултатите на отбора върху хората. Преди хората казваха, че като победи ЦСКА, Левски или националният отбор хората отиват с радост на работа в завода. Може да изглежда смешно, но мисля, че е вярно.
– Какво е мнението ти за сблъсъците между ЦСКА и Левски сега?
– Ако не сте вие журналистите, никой няма да го забележи. Особено последния път, когато играха в локвите. Говорят за тактика, Делио Роси бил добър, Стамен Белчев… Ами, аз ако бях треньор, щях да натисна Левски или ЦСКА и да играя в тяхната половина, а те не могат да изнесат топката. И двата отбора се бяха прибрали и чакаха на контраатака. Добре, че се случи статичното положение. Така че, да не вярват много на тези тактики!
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
