Първи бе Уругвай*
ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА ПО ФУТБОЛ
Уругвай 1930
На 21 май 1904 г. в Париж е основана Международната футболна федерация (ФИФА). Окончателното решение за провеждането на Първото световно първенство обаче е взето чак на 29 май 1928 г. в Амстердам, като 25 делегати гласуват – “за”, а петима – “против”. Кандидати за домакини са Италия, Испания, Швеция, Холандия и Уругвай. В крайна сметка изборът пада върху южноамериканците, като надделява фактът, че “урусите” са шампиони в последните две олимпиади – 1924 и 1928 г. Освен това са направили много за популяризирането на играта в Америка, а и през 1930 г. страната чества 100-годишнината на своята независимост. Честта да изработи първия трофей се пада на парижкия бижутер Абел Льофлер. Купата изобразява гръцката богиня на победата Нике. Висока е е около 30 см и тежи 1,8 кг.
Проектът за организацията е представен от Хосе Усера Бермудес и Роберто Еспинал, членове на ФК “Насионал”. Решението на ФИФА е посрещнато със страхотен ентусиазъм, но скоро идват и проблемите. По онова време няма редовен самолетен транспорт, европейците трябва да пътуват с параход, да загубят повече от 2 месеца за участието си в турнира. От друга страна професионалните клубове в Европа изобщо не са склонни да се лишат от най-добрите си играчи за толкова дълъг период от време. Светът е обхванат и от икономическа криза. Така в определения срок не се записва нито една европейска страна. Уругвайците са възмутени, заплашват да напуснат ФИФА заедно с всички южноамерикански страни… Уплашеният шеф на централата Жул Риме се принуждава да обикаля из Европа и да моли местните футболни лидери да участват на мондиала. Успява да “излъже” само 4 страни: Франция, Белгия, Румъния и Югославия. Мисията на Риме успява, но куриозното е, че отбора на неговата Франция е събран с кански мъки. Мануел Анатол, най-силният нападател на “петлите”, не получава разрешение и остава вкъщи. Отсъства и селекционерът Гастон Баро, който е преподавател в…Консерваторията.
Първите три отбора потеглят за Монтевидео с парахода “Кабо Верде”, а югославяните – с “Флорида”, който е специализиран в круизи за богати безделници.
Участниците са разпределени в 4 групи:
I Франция Мексико, Аржентина, Чили
II Югославия, Бразилия, Боливия
III Уругвай, Перу, Румъния
IV САЩ, Белгия, Парагвай
“Петлите” искат да играят дебютния си мач на 14 юли – деня на превземането на Бастилията, но първия двубой в историята на СП е ден по-рано на стадион “Покитос” в Монтевидео. Пред очите на Жул Риме сънародниците му бият Мексико с 4:1. 19 минути след първия съдийски сигнал на уругвайския съдия Ломбарди, Лоран бележи историческия първи гол. 6 дни по-късно е дербито между Франция и Аржентина. Мачът тръгва нещастно за европейците. Още в 7-ата е контузен вратарят Тепо, а после същата участ сполетява и Лоран.
“Петлите” се бранят мъжки, но в 81-ата минута Монти – “бикът от пампасите” – при едно от редките си излизания в атака открива резултата. 180 секунди след това Ланжиле се отскубва от аржентинската защита и тръгва сам срещу вратаря Босио. В този момент обаче реферът Алмейда Рего от Бразилия …дава край на мача. Става голям скандал, но чернодрешкото е непреклонен. На терена нахлува публика, а играта е подновена след половин час разправии. Тези 6 минути са доиграни в крайна сметка, но резултатът остава 1:0 за южноамериканците.
Сензацията е в група 2, където Югославия надвива Бразилия с 2:1.
Балканците не идват с най-добрите си футболисти, защото загребските клубове и “Хайдук” не ги пускат. Други пък не искат да играят безплатно за националния тим. Големите звезди при “плавите” са играещите във Франция и Швейцария Секулич, Ивица Бек и Любиша Стеванович. “Селесао” по онова време не е сегашната мегасила. Югославяните повеждат още до почивката с голове Тирнанич и Бек. През второто полувреме бразилците се хвърлят в отчаян щурм и само невероятните изяви на вратаря Якшич, обявен за най-добър на шампионата, запазват победата на европейците.
В група 3 безспорният фаворит е Уругвай, който има наистина феноменален отбор. На 18 юли футболна лудост обхваща Монтевидео.
“Небесносините” излизат срещу Перу на “Сентенарио”. Над 100 000 зрители са изпълнили до краен предел трибуните, други 40 000 остават отвън. Всички очакват лесна победа за домакините, но това не става въпреки френетичната обстановка. Единственото попадение бележи едноръкия Кастро в края. Онова, което става след последния съдийски сигнал на Джон Лангенус е неописуемо. Възторжената тълпа залива терена. Белгиецът и асистентът му Кристоф са понесени от развълнуваното множество и са отнесени из улиците на града в съдийско облекло и футболни обувки, чиито бутони се набиват жестоко в петите им. Вземат наслуки един автобус. Там ги познават и ги упътват към хотале. Пристигат с бутонките в ръка. А в хотела ги чака и багажът им, донесен от стадиона от нечия приятелска ръка…
Фаворит в група 4 е отборът на САЩ, съставен предимно от шотландски емигранти. Две класически победи над Белгия и Парагвай карат водача на делегацията Уилфред Къмингс високомерно да заяви, че вече мисли за финала.
Полуфиналите противопоставят Аржентина – САЩ и Уругвай – Югославия. И двата мача завършват с еднакъв резултат – 6:1.
Но докато в първия всичко минава гладко и с при пълна надмощие на аржентинците (Монти, Стабиле-2, Скопели, Пеулесе-2), в другия полуфинал драмата е невероятна.
Професор Алберто Сулпичи наставникът на домакините изкарва на терена същите 11, разбили Румъния в групата с 4:0. Екзалтираните 90 000 по трибуните обаче изтръпват в 4-ата минута, когато Секулич открива след контраатака и шут от воле. Равенството идва в 18-ата минута с гол на Педро Сеа, който бележи и втори гол. Третото попадение обаче е скандално. Всички места за мача са продадени и за да се осигури ред на игрището, зад всяка от вратите, на метър от крайната линия са построени 200-300 полицаи. Нападателят Дорадо си повежда силно топката, която излиза в аут. Едно от ченгетата обаче я връща на терена. Вратарят на сърбите Арсениевич се навежда да я хване, но Анселмо, заради шегата, стреля покрай стража в мрежата. За учудване на всички съдията отсъжда гол за Уругвай!
Арсениевич изтичва до полицая и го хваща за гушата. Настъпва бъркотия. Ченгетата хващат вратаря-побойник и се опитват да го изведат от стадиона. Едва след намесата на капитана на уругвайците Насаси неговият колега е освободен. Съдийските гафове подействат демобилизиращо на балканците, които смазани психически, пускат 3 гола след почивката. Разписват се Ириарте, Сеа и Анселмо.
Финалът Уругвай – Аржентина е нещо повече от обикновено футболно съперничество. Наречен е “битката на Рио дела Плата”.
Хиляди поклонници на играта от Буенос Айрес потеглят за уругвайската столица. Десетки кораби, а и немалко лодки са ангажирани да ги превозят, но те не достигат и се води буквално битка за място на параходите, при което много пътници падат във водата и се удавят. Положението се усложнява от мъглата, която е паднала над устието на Ла Плата. Обстановката е като за война. Полицията и митничарите внимателно претърсват пристигналите пасажери за оръжие. Конфискувани са 1600 пистолета.
На стадиона заради съображения за сигурност за допуснати “само” 90 000 души, от които 20 000 аржентинци. Топарбитър №1 в света Джон Лангенус има защо да трепери преди началото. Спомените от мача на домакините с Перу е твърде пресен в съзнанието му. В 12-ата минута Дорадо вкарва гол за Уругвай и трибуните едва не се срутват от рева на възторжената тълпа. Идва обаче и жестоки мигове за момчетата на Сулпичи. Стабиле пуска хубава топка в коридор на Пеуселе и той изравнява – 1:1! При ситуацията има съмнения, че голмайсторът е бил в засада. Домакините налитат на Лангенус, феновете избухват. Съдията притичва до страничния рефер Кристоф, за да разбере истината. Точно тогава се чува изстрел. “Чу ли? Това е изстрел от револвер!”, казва пребледнелият Кристоф.
Не. Оказва се, че е гръм от бомбичка, хвърлена от трибуните.
Малко преди почивката звездата на аржентинците Стабиле пропуска от чиста позиция. От няколко метра пред вратаря Балестерос, той бие покрай целта в аут. В съблекалнята асът на домакините Андраде е пред нервна криза и крещи: “Не може да загубим! Те са аржентинци, а ние уругвайци!” Така и става, в крайна сметка домакините триумфират с 4:2. През второто полувреме уругвайците играят като дяволи.
Превъзходството им е узаконено с голове на Сеа (58), Ириарте (70) и едноръкия Кастро (88).
Поражението докарва до бяс аржентинците. Когато на 31 юли корабите акостират в Буенос Айрес масло в огъня наливат дошлите посрещачи, които едва сега научават какъв е истинския резултат от финала; дотогава са знаели като краен резултатът от първото полувреме, репортерите не се решили да изпратят резултата 4:2 за Уругвай….
Огромно шествие тръгва по главната улица на аржентинската столица. Нападнато е уругвайското посолство, изпочупени са прозорците на сградата. Стига се до размяна на дипломатически ноти, а двата футболни съюза прекъсват всякакви връзки за 5 години.
СТАТИСТИКА
Финалът, 30 юли
Уругвай – Аржентина 4:2
Голмайстори: Пабло Дорадо (12), Педро Сеа (57), Викториано Ириарте (68), Ектор Кастро (89); Карлос Пеуселе (20), Гилермо Стабиле (37)
Състави
Уругвай: Балестерос, Машерони, Насаси, Андраде, Фернандес, Гестидо, Дорадо, Скароне, Кастро, Сеа, Ириарте
Треньор: Професор Алберто Супичи
Аржентина: Ботасо, Торе, Патерностер, Еваристо I, Монти, Суарес, Пейселе, Варальо, Стабиле, Ферейра, Еваристо II. Треньор: Франсиско Олазар
Главен съдия: Ян “Джон” Лангенус (Белгия), помощници: Анри Кристоф (Белгия) и Улисес Сауседо (Боливия).
Голмайстори: Стабиле (Аржентина) – 8, Сеа (Уругвай) – 5, Субиабре (Чили) – 4, Пеуселе (Аржентина), Нето (Бразилия), Бек (Югославия), Анселмо (Уругвай), Патенод (САЩ) – 3
Идеален отбор: Якшич (Югославия), Насаси и Маскерони (Уругвай), – Андраде (Уругвай), Монти (Аржентина), Хестидо (Уругвай) – Пеуселе (Аржентина), Скароне (Уругвай), Стабиле и Ферейра (Аржентина), Сеа (Уругвай).
Звездата
Вълшебният техник
Хосе Леандро Андраде (1901 – 1957) по онова време е считан за най-добрия футболист в света. Висок, гъвкав като котка, грациозен в своите движения, с удивителна способност да жонглира по всякакъв начин с топката, с вълшебни пасове, с финтове, които дотогава никой не е виждал и които всяват смут у всеки съперник, той доставя неизмерима наслада на зрителя- Европа го открива още на олимпийските игри в Париж през 1924 г. На следващите игри в Амстердам обаче го сполетява нещастие. На мача с Италия се опитва до отнеме една топка, но защитникът му наранява окото (по-късно престава да вижда с него). И в това състояние обаче играе страхотно на Първото световно първенство.
В края на кариерата си обаче Андраде е победен от алкохола. През 1933 г. окачва футболните обувки на пирона. Умира през 1957 г. в крайна бедност и забравен от всички.
*От днес в продължение на 4 месеца „Витоша Нюз“ ще ви представя историята на световните първенства по футбол.
