Отиде си легенда на в.”Монитор” и “Телеграф”

Добрите хора никога не умират, те винаги оставят светла диря след себе си. Така ще остане в сърцата и умовете ни и нашият Наско, отговорният секретар на в. „Монитор“, който ни напусна на 5 декември след кратко боледуване.

За тези, които го познаваха, Наско олицетворяваше доброто сърце, безкрайната отзивчивост и съпричастност. За всички нас това беше най-добрият човек, когото познавахме. Изпълняваше всичките ни идеи и намерения, свързани с графиката на вестника. Правеше го с изключително търпение и професионализъм.

Наско беше душата на „Монитор“. Умело ръководеше дизайнерския отдел и успяваше да намери баланса с журналистите. Той беше един от съзидателите на вестника и човек, през чиито ръце минаваше всяка графична идея, нова концепция и визия. Наско беше от хората с талант да балансират и създават уют в напрегнатия и доста суров вестникарски занаят. Безброй са примерите, в които той е спасявал положението, намирал най-правилния подход и довеждал нещата до най-добрия им вариант. В същото време Наско успяваше да остане с дискретно присъствие, без да се натрапва или изтъква. Към него можеше да се обърне всеки за помощ или съвет и той успяваше да намери разрешението.

Беше перфекционист

Можеше една седмица да работи по една страница, заглавие или детайл, докато не намери най-добрият вариант. Имаше отношение към красивото и беше истински естет. Беше вестникар до мозъка на костите си. Десетки хиляди страници на в. „Монитор“ са минавали през ръцете на Наско. Професионалният му почерк се открояваше. Той не беше просто дизайнер на страници, а влагаше смисъл

във всяка снимка, графика и текст. Беше мислещ и креативен човек. Беше един от малкото останали рицари в наши дни, които си заслужаваше да познаваш и да бъдат твои приятели. Живееше достойно и всеотдайно. Сърцето му беше голямо. А оптимизмът му заразителен. До последния си дъх имаше планове и огромно желание да работи. Все повтаряше, че ръцете го сърбят, иска да седне на компютъра си и да се върне към любимата си работа.

Уви, кончината на Наско за пореден път ни напомни, че смъртта стои зад дясното ни рамо и не се интересува от плановете, любовите и надеждите ни. Жестока констатация в жестока реалност, която не можем никога да проумеем. Ако изобщо може да има утешение при

загубата на скъпи хора

Наско беше смел в живота, всекидневието и професията си и по някакъв начин се ръководеше от думите на  Св. Йоан Богослов, че боящият се не е съвършен в любовта. Наско обичаше семейството си, колегите си, работата си. Той беше отдаден на всички ценни неща, които правят живота смислен. Можем да се съмняваме във всичко, дали утре ще е слънчево и облачно, дали ще бъдем бедни и богати, но смъртта без съмнение винаги идва със своята отчайваща неумолимост. Невъзможно ни е да проумеем нейната жестокост, когато отнема скъпоценния дух, творчество и радост от живота на хора като Наско. Тя обаче може да не ни разделя, тя може и да ни събира. Особено когато откъсва от нас колеги и приятели като Наско. Защото всички ние носим в себе си своите покойници и дали ще ги усещаме като такива, или като живи хора, това зависи единствено от самите нас. Наско ще бъде еталон за всички, които са работили с него.

Като

впечатляващо добър човек

невероятен професионалист и съпричастен до болка в трудностите на живота. Може би затова си отиде толкова рано. Трудно понасяше несправедливостите, неправдите, полуистините и лъжите. Намираше начин да обясни това, без да бъде арогантен, груб или банален. Помогна на много хора в тяхното лутане при търсенето на пътя или в миговете на огорчение. Не успя да победи болестта и смъртта. Въпреки куража и оптимизма си. Но с всичко ще остане с нас завинаги. От гръцки името Атанас означава безсмъртен. Това ни напомня, че животът продължава в едно друго пространство, различно от познатото и все пак, може би, близко до нас. То се измерва с нашата памет за скъпите ни хора. Затова изпращаме онези, които ни напускат с думите: Вечна и блажена да бъде паметта им. Заради Наско никога не трябва да забравяме латинската сентенция, че живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите отварят очите на живите.

Екипът на vitoshanews.com изказва своите най-искрени съболезнования на близките на Наско.

Светла му памет!

Опелото ще се състои на 8 декември от 11 часа на софийските централни гробища.

Текст: В. “Монитор”