„Синята“ легенда Тодор Барзов: На „Герена“ се стопиха истинските левскари

Тодор Барзов е роден на 21 февруари 1953 г. в Долна Митрополия. Играл е в “Спартак (Плевен) от 1971 до 1976 г., “Левски” – от 1976 до 1982 г., гръцките “Докса” (Драма) – от 1982 до 1984 г., “Паниониос” – от 1984 до 1986 г, и кипърския “Аполон” (Ларнака) – от 1986 до 1988 г. Има 271 мача и 46 гола в “А” група, от които 148 мача и 21 със синята фланелка. Шампион и носител на Купата на Съветската армия през 1977 и 1979 г. Има 18 мача и 2 гола в националния отбор.

–Г-н Бразов, как ще коментирате ситуацията в „Левски“? „Сините“ са лидери в Първа лига, имат стабилна преднина пред преследвачите…
-Вижте, в последните месеци избягвам да коментирам „Левски“, но понеже сте настоятелен и ви уважавам, ще споделя мнението си за случващото се в моя любим клуб. Отношенията на някои хора от „Герена“ към мен, към мои колеги не са такива, каквито подобава. Все пак и ние сме дали здравето си за „Левски“, имали сме някаква частица заслуги за неговите успехи в не толкова далечното минало. Да не говоря как се отнесоха с моите внуци…Обидно ми стана, не го крия.
–„Сините“ записаха 7 поредни победи. На какво се дължи тази промяна?
-Всяка промяна води до успехи. Най-сетне направиха един свестен тим. Вече можем да кажем, че ще се борим и за шампионската титла. Атмосферата на „Герена“ се успокои, вече го няма огромното напрежение както беше преди. Много е важно и в каква обстановка работиш. В основата на положителната промяна е Люпко Петрович. Той намери и хора, които могат да вкарват голове. До този момент това беше най-големият проблем. Защитата също се представя на ниво, не е пропусклива както при Стойчо Стоев. В общи линии „Левски“ е във възход и така трябва да продължава. Вълнувам се, защото аз съм си левскар, откакто съм се родил.
–„Архитектът“ на промяната Петрович обаче можеше отдавна да не е зад Калотина. Сърбинът беше буквално на минути от уволнението…
-Да, така беше. Нещата бяха на кантар. Добре, че шефовете в клуба проявиха здрав разум и го оставиха на поста. Много ми стана неприятно от тези постоянни рокади в „Левски“. Сменяха треньорите като носни кърпички. Изчакайте малко тези хора, бе. Дайте им шанс да се докажат, дайде им време да влязат в час. Запишат се един-два слаби мачове и вдигнат мерника на треньора. Публиката също почва да вика „Оставка“. Ама треньорът не може да слезе долу на терена, да играе и да вкарва голове. Изпълнителите са други. Сега Люпко си е точно на мястото, човекът си пасна, влезе в манталитета на футболистите и резултатите се виждат. Лидери в класирането сме. Чувам и други глупости: Петрович бил на възраст, бил само временен вариант…Абе тези луди ли са? Няма стар треньор, а можещ и неможещ. В Англия да не би да пенсионираха Алекс Фъргюсън по старост? Само на нас все нещо ни пречи. Не мога да го разбера. Чета сега по вестниците, че на „Герена“ има чисто ново ръководство. Там щяла да влезе и една жена. Абе, гледайте там да играете и да побеждавате, оставете я управата.
–В новия Управителен съвет на клуба влязоха Диана Иванова (изпълнителен директор), Красимир Иванов (финансов директор), Станислав Ангелов (спортен директор), Даниел Боримиров (директор ДЮШ) и Стоян Кръстев (адвокат). Познавате ли адвокат Иванова?
-Не, лично не я познавам. Тя пристигна на „Герена“ по настояване на Иво Тонев, но явно е успяла да убеди с качествата си и новия собственик Спас Русев. Лично за мен е голяма грешка смяната на Константин Баждеков, огромна грешка. Познавам го от толкова години. Рядко точен и културен мъж. Той се занимаваше с най-тежката работа – финансите. Не всеки може да изпълнява тази роля. Но какво да се прави? Който плаща, той поръчва музиката.
–В новия УС не намериха място и трите фенски организации, които имаха глас в стария – Тръст „Синя България“, Националният клуб на привържениците и сдружение „Сини сърца“. Как ще го коментирате?
-По-добре, че няма фенове в управата. Запалянковците нямат работа там, където се решават важни неща. Те си позволяваха прекалено много през последните години. Много добре си спомняте събличането на Ивайло Петев и други простотии, да не ги изреждам. Но поначало всяко стадо трябва да си знае водача. А не да го направят като разграден двор и всеки да си прави, каквото си иска. Всеки отива на „Герена“ и командва и се опитва да кадрува: „Аз искам това“, „Ти искаш онова“. Така повече не можеше да продължава. Феновете затова са фенове, за да си подкрепят любимия отбор, а не да кадруват вътре. Не стават така тези работи.
–По времето, когато играехте, ставали ли са подобни инциденти с привържениците?
-О, не, как да стане при онази сурова социалистическа система? На феновете милиционерите не им даваха да влизат на „Герена“, стояха отвън и само чакаха за автографи. И ни уважаваха, и ни обичаха…Кой ще ти разреши простотии тогава? Имаше ред, имаше дисциплина, имаше уважение между привърженици и футболисти. На тренировка идваха по 2-3 000 човека. Остави, че ние бяхме към МВР, а ЦСКА – към МНО, кой ще ти разреши да влезеш да биеш? Това, което сега става – да скачат феновете и да карат играчите да им се извиняват, да ги събличат и бият, абсолютно е срамно. Тези луди хора ли са?
–Върна ли се левскарският дух на „Герена“?
-За съжаление, приятелю, там изчезнаха истинските футболни запалянковци. Няма ги вече стинските левскари. Преди мачовете се превръщаха в празник. Докато не гласуват чрез Закона за спорта и промени в правилата против футболното хулиганство няма да стане. Едно време помните сигурно как беше в Англия. Госпожа Маргарет Тачър обави: „Всички хулигани вън от стадиона.“ И реши проблема с футболните варвари. Това е решението и при нас, иначе няма да ес оправи футболът в България. Истинските левскари, които преди това водеха спокойно жените и децата си, не смеят сега да отидат на стадиона. Страх ги е, че някой ще ги набие, че някой ще ги запали или напсува. Е, кажете ми, това нормално ли е?
–Ходите ли на мачове там или още сте обиден?
-От време на време. А и когато отида, седям някъде настрани и изобщо не искам да ги виждам и да ги чувам. От по-младите, пък и повечето от треньорите в школата, никой не ме познава. Но това няма значение. Познавам се с двама-трима от работещите в клуба – с Фифи Перото (Стефан Павлов – б.р.), Сашо Костов… Малко хора на „Герена“ останаха левскари. Повечето отидоха в школата на „Раковски“. Но ние се чуваме, виждаме, от време на време се събираме и с останалите. Колкото за съвети – настрана съм. Не че сам съм се отдръпнал, но сигурно не им трябвам. Все пак си имат някакви програми, планове, екипи. Ако някой иска да ме попита за нещо и да дам съвет – на разположение съм. Но да ви кажа – като отида на „Герена“, се чувствам като чужд, все едно не съм бил част от клуба толкова време. Боли ме, но карай да върви…
–Големият ви внук Георги Йомов се утвърди вече в мъжкия тим на „Славия“, а с по-малкия Тодор какво се случва?
-Знаете, че и двамата тренираха години наред на „Герена“. Гого се оказа излишен там. Вече и малкият, който е набор 2000 г., играе за „Славия“.
–През 1982 г. гръцкият „Докса“ (Драма) плати за вас солидната за времето трансферна сума от 300 000 долара. Тоест донесохте доста пари в касата. Внукът ви обаче си тръгна със скандал от родния клуб преди месеци. Наложи се баща му да плаща 37 000 лева на „Левски“, за да откупи правата му. Не беше ли сранна тази ситуация?
-Е, как да не беше? Но аз ще върна малко лентата назад. Още през 1981 г. от „Арис“ (Солун) ни искаха двамата с Павката Панов, но него го пуснаха, а мен – не. На следващата година от „Докса“ дойдоха и извадиха парата. В „Левски“ не останаха хора, които да си спомнят за този трансфер. Последният беше Стоян Хранов, Бог да го прости. Сега за случката с Гого…Казах на началниците: „Извинявайте, но не е нормално да ни искате пари.“ Те изчислиха, че за 10 години моят внукът дължи 37 000 лева. Баждеков ми обясни: „Аз не мога да решавам. Има си други Хора“, не искам да споменавам имена. И те, от злоба, понеже внукът ми се маха, сложиха тази такса. Зет ми отиде и ги плати, а той е луд левскар. И каза: „Сега, ако Гого заиграе силно и го поискат да се върне в „Левски“, ще поискаме 1 милион.“ Но това са формалности. Да ви кажа честно, аз искам само детето да се развива, да изпитва удоволствие от футбола. Е, това е, нищо друго. Аз и на малкият съм казал: „Дотук бях аз. Тренирайте, играйте, държите съдбата в ръцете и краката си. Каквото искате, ще ви помагам, но ако искате да играете футбол, сами се се оправяйте”. Никой не ги бута. Те сами трябва да се доказват. Виж сега, за мен е най-важното те да бъдат добри деца, да бъдат културни и възпитани и да не се занимават с глупости. Но насила нищо не става. Има прекалено много амбициозни родители. Блъскат насила, ама не става. Страят се треньорите в “синята” ДЮШ, но липсва маята. Дано някой ден внуците ми да играят в първия отбор на „Левски“. Тогава аз ще бъда най-щастливият дядо.
–И към Тошко ли имаше натиск, след като стана случката с баткото?Как оценявате представянето на Гого от началото на сезона?
-Говорих с Александър Тарханов (старши треньор на „Славия“ – б.р.). Той ми обясни: „Много добър играч, много свестно момче, стриктен, изпълнителен. Още малко хъс му трябва, спортна злоба. Не го спирайте.“ Аз само му викам на момчето: „Гога, дедо, каквото ти си направиш, никой друг не може да ти го направи.“
–Виждате ли прилики между неговия стил на игра и вашия?
-Има доста общи неща. Той е комбинативен, не е егоист, техничен е, има усет към топката, иска я. Само трябва да стъпва по-здраво на терена и да вкарва повече голове. След слаб мач никога не му пестя критиките. Иначе „Славия“ е най-младият отбор в Първа лига.
–Какво мислите за манталитета на съвременните футболисти?
-Сякаш изчезнаха големите мъжкари във футбола. Футбол не се играе с татуировки, обици и прически. Играе се със сила, тяло, мускули и акъл. Сега ако влязат в цикъл сряда-неделя и почват да издишат. В големите първенства нямат проблеми, защото като свърши мача и той отива да възстановява. Не отива да слуша чалга и да штрака с пръсти по кръчмите. Това е изключително важно – възстановяването. Имаш после два дни тренировки и излизаш в неделя да играеш. Ама играеш на сто процента, без остатък, за да се докажеш, че си футболист. Просто системата на нас ни е сбъркана, не искам да навлизам в подробности.
-Изправяли сте се в евротурнирите срещу грандове. Имаше ли такава голяма разлика навремето между вас и западните звезди, каквато наблюдаваме сега по отношение на физическа подготовка?
-Сега са по-зле нещата. Не можем да се мерим с тях. Големите имат и цели стаи с най-скъпи и съвременни медикаменти. Как няма да са напред с „материала“? При тях е пълен професионализъм, знаеш за какво става въпрос.
–Вие бяхте ли режимлия?
-(Смее се). Като юноша ме научиха да пия бира. След мач бирата ми действаше релаксиращо след час и половина тичане по терена. Една бира с аспирин помага да разпуснеш, отделен въпрос е, че никога не сме минавали само с една. Вече при мъжете преминах на мента и водка. Преди мач обаче не близвах алкохол. Това беше закон. Същото се отнасяше и за цигарите. Имал съм доста строги треньори – Иван Вуцов, Бобата Жечев…Няма да забравя как Вуцата ни душеше чашите с кола. Понеже аз имах навик да сипвам концентрат в чашата с безалкохолно. Вуцата ме разкри. Аз му отвърнах: „Ако няма водка, няма да мога да ритам“. По мое време си беше така. Който не пиеше, не можеше играе. (смее се). Нали знаеш, всичко се показва на терена. Е, това е цялата работа. И треньорите бяха прави, и ние бяхме прави, защото работехме за „Левски“. Никога не сме си позволявали отклонения от дисциплината. Ще ви кажа честно, когато решавахме да ходим на бар, на дискотека, всички отивахме заедно. На морето също. Бяхме сплотен колектив, организирани, единни.
–Вие сте бил най-младият капитан в “А” група навремето…
-Да, заедно с Начко Михайлов. Аз проихождам от нормално работническо семейство, както се казва. Баща ми беше главен механик в захарната фабрика в Долна Митрополия, а мама работеше в цеха за локум и халва. Първо се запалих по тениса на маса. Даже станах и шампион на окръга. В Химическия техникум другарят Пешаков ме взе в училищния тим по футбол. Оттам се пренасочих, смених спортовете и станах футболист. Първият ми треньор при юношите старша възраст е Недялко Боев. После го смени Христо Нейков, Бог да го прости. Нямаше кой да ме бута във футбола. Започнаха да ме викат редовно и в мъжкия отбор, воден от Атанас Цанов. Там заварих големи фигури като Петър Боянов, Александър Ченков, Павел Челестинов, Петко Тодоров, Борис Новачев. Аз лично съм лъскал обувките на Сашо Върбанов. Не го приемах за унижение. На 17 години записах първия си мач за “Спартак” (Плевен). Дебютирах в “А” група срещу “Марек” в Дупница.Тогава вестник “Народен спорт”, който правеше класация за идеален отбор на кръга, ме постави вътре. Поставиха ми две звездички, което означаваше “отлично представяне”. Въпреки че паднахме с 0:2. Атанас Цанов ме направи капитан на отбора, а бях едва 18-годишен. Наследих лентата от легендата на плевенския футбол Петър Боянов. Той прие добре промяната, беше заслужил ветеран, най-възрастният в отбора – на 34. В отбора дойдоха доста футболисти, освободени от “Левски-Спартак” след обединението. Събрахме се по-млади момчета като Славчо Стоилов, Радко Милков, Александър Ченков, Огнян Колев, Йордан Даковски, Иво Братанов, Димчо Димов…Много силен отбор беше “Спартак”. Нямахме проблеми у дома дори срещу грандовете. Биехме ги редовно, завършвахме на четвърто-пето място в елита.
–Какво са впечатленията ви от легионерите, които са в „Левски“?
-О, това е болна тема за мен. Аз съм играл няколко години в чужбина и отлично зная какви са изискванията към легионерите. Към нас гледаха с друго око. За да се наложа, аз трябваше да съм два или даже три пъти по-добър от местните. Навремето, докато се наложиш, докато покажеш, че може да се разчита на теб, минаваш през истински кръгове на ада, така да се каже. А тук какво е? Дойде някакъв си, който е гледан само на дискове, и – хоп – става титуляр веднага. Доскоро в „Левски“ имаше такива…как им викаха…скаути. Взимат пари, а нищо не правят. Тази работа не е за всеки. 10 човека бяха, а за три години един свестен играч не доведоха. Само мършляци. Ето и сега виждаш какво става – Деса идва контузен, Бурабия си счупил ръката, докато кара колело през ваканцията, Лучин и него го чакаме да се оправи…Май трябваше на „Герена“ да отворят един санаториум, за да ги лекува тези, а не, за да играят. На мен ми лично беше трудно в началото да се наложа в “Докса” (Драма), където отидох през 1982 г.
–Вас как ви посрещнаха гърците?
-Въпреки че дойдох с реномето на елитен състезател на гранда “Левски” и национал при това, гърците ме посрещнаха с недоверие. Не срещнах подкрепа от почти никого, имаше една атмосфера на лека враждебност. Егоизъм от местните, никой не ти подава топката, правят се, че не те виждат. Много ми помогна само един сърбин, който играеше централен нападател. Първите крачки са най-важни, първият сезон ми беше трудно. Смениха треньора, дойде нов специалист от столицата. Той полека-лека почна да ме пуска за повече минути на терена. Аз доказах, че заслужавам титулярното място и нещата се подредиха от само себе си. После треньорът пое “Паниониос” (Атина) и ме взе със себе си. Там вече изкарах златните си години в Гърция. Треньорът преди първия съдийски сигнал нареждаше на останалите ми соътборници: “Който не подава на Барзов няма да играе!”. Повечето атаки минаваха през мен. Бяхме само двама чужденци – аз и един португалец – Лима се казваше. Отборът вървеше към изпадането, когато дойдох, но после завършихме втори-трети. Всичко вървеше много добре. Биех всички дузпи и фаулове. Направих рекордна поредица от 11 вкарани дузпи. Даже националната телевизия направи специално предаване, посветено на мен. Поредицата ми от дузпи прекъсна в Кипър. Вратарят на АЕЛ (Лимасол) ми хвана ми ъгъла и я спаси. В Плевен също изпълнявах дузпите. В “Левски” вече предимно Павел Панов ги биеше, а също и фауловете. Редувахме се с него, в зависимост от това дали нарушението е отляво или отдясно. Вече изчезнаха големите фаладжии. Няма ги наследниците на Начко Михайлов, Пламен Гетов, Георги Йорданов, Петър Жеков. За съжаление все по-рядко виждаме голове от дистанция по нашите терени. А в Шампионската лига едва ли не във всеки кръг ставаме свидетели на такива попадения. Имам чувството, че сеашните ни футболисти освен некадърни, са и доста мързеливи. Айде, не можеш някой неща, ама поне опитай да се научиш на нещо. Не съм видял никой да остава след тренировка, да се подготвя допълнително. Ние оставахме по два часа. Биехме фаулове и дузпи докато ни отмалеят краката. Това се тренира, учи се, Господ не ти го дава. Така че вината си е у днешните играчи. С тренировки всичко се постига. Много ме уважаваха местните фенове в Атина, защото се раздавах без отсатък винаги. Обожаваха ме, случвало се е да ме изнасят и на ръце! И по таверните ми плащаха сметките. В Кипър приключих с футбола. На един мач, не си спомням срещу кой играехме, паднах лошо и ръката ми започна да се вади от рамото. Накрая болките в краката станаха непоносими и през 1988 г.реших да се откажа.
–Как преминахте в „Левски“ през 1976 г?
-Валяка Спасов (Васил Спасов – б.р.) ме взе. С младежкия национален отбор тъкмо бяхме станали шампиони от силния турнир в Тулон (Франция). Аз бях капитан на отбора. Направихме истински фурор тогава под ръководството на Йончо Арсов. В състава бяха още Боре Манолков, Пламен Николов, Димитър Енчев, Кънчо Кашеров, Георги Бонев, Иван Дончев, Ангел Колев, Ради Здравков, Цецо Йончев, Спас Джевизов, Емо Спасов, Гошо Минчев, Никола Курбанов. На старта бихме Португалия с 2:0, после Белгия с 2:1, с Финландия направихме 3:3, и на финала надвихме и Франция с 3:2. Редовното време завърши 2:2 след два гола на Здравков. В продълженията се разписа Джевизов и грабнахме купата.“Спартак” беше вече изпаднал в “Б” група. Направиха ме младши лейтенант от МВР. Два месеца само тренирах в “Левски” и чаках да дойде моя ред. Никога не съм очаквал, че ще дойда аз от Плеве и ще ме приемат толкова добре. Точно тогава те бяха елиминирали “Аякс”. Конкуренцията беше жестоко – 8 халфа се борехме за три места. На мач във Варна се контузи Фифи Перото и се отвори шанс за мен. С ЦСКА беше дебютът ми със синята фланелка – на 25 септември 1976 г. Обърнахме ги от 0:2 до 3:2. Година и половина по-късно вкарах и първия си гол със синия екип срещу ЦСКА при победата с 3:1. През същата 1977 г. спечелихме дубъл – с титлата и Купата на Съветската армия. През 1979 г. отново дублирахме постижението. Веднага след дербито играх и с “Рейпас” (Лахти) в турнира на КНК, когато ги смазахме финландците с 12:2. Това е най-голямата победа в евротурнирите в историята на “Левски”. Шест гола заби Киро Миланов, от тях 4 бяха с глава!
–Доста вечни дербита имате зад гърба си…
-Повечето ми спомени са приятни. Щом се сетя за миналото, винаги пред очите ми изплува картината на пълните трибуни – идваха по 55 000 зрители и то от цяла България. Да играеш пред претъпкан стадион – има ли по-голям кеф за един футболист? Е, не винаги ние сме били победители, но сме излизали от мача с високо вдигнати глави, защото сме дали всичко от себе си. Хората го виждат това нещо и не ти се сърдят, когато загубиш. Много ми е смешно, когато треньорите и медиите говорят за мобилизация. Ти на този мач ако не се мобилизираш, кога ще се мобилизираш? Ставаха епични двубои между “червени” и “сини”. Често прехвръчаха и искри. Имаше ритане, бутане, дори съм получавал контузии, но мръснишки номера не сме си правили. Уважавахме се много с цесекарите тогава и битката беше само на терена в 90-те минути на мача. После дори сме излизали заедно да пием по едно.
–Имахте едно спречкване с Джони Велинов на 5 септември 1981 г. Какво стана тогава?
-Минута преди края ЦСКА ни водеше с 2:1. Георги Илиев- Майкъла събори Мишо Вълчев в наказателното поле и съдията Йордан Жежов ни даде дузпа. Обаче кой да я бие? Бяхме се разбрали предварително това да бъде Панов. Обаче Пальо ми каза: “Аз не се чувствам добре. Бий я ти!” Взех топката и я заложих. Докато си я нагласях при мен дойде Джони Велинов и започна да ме обижда: “Така и така копеле, мръсно”… Много мръсотии ми наговори, за да ме разконцентрира. Аз обаче не трепнах. Шутирах в десния ъгъл. Топката се удари в гредата и влезе – 2:2. Много важна дузпа беше това и си я обичам. В радостта си показах среден пръст на Велинов. Той полудя и ме подгони из игрището. Разтърваха ни съотборниците. Не съм се крил под скамейката ни. Няма такова нещо. А иначе с Джони си останахме приятели по-късно. А реферът Жежов БФС го наказа за шест месеца, даже, ако не се лъжа, го викаха запас за 45 дни, ама успя да се отърве.
–Играли сте доста мачове в Европа. От кои имате най-приятни спомени?
-Сблъсъците с „Динамо“ (Киев), „Боависта“ и „Реал“ (Мадрид). Но тогава „Левски“ си беше „Левски“. Отбора на народа (въздиша). Много често си разменяхме фланелките с колегите. Имах десетки вкъщи, но ги раздох по приятели, насам-натам. Никакви материални „спомени“ не ми останаха от футбола вече. Нито пари направих кой знае колко. Остана ми само като спомен това, че ме болят ужасно много краката и не мога да ходя нормално. Това ми остана от футбола. Родихме се късно за партизани и рано за футболисти (смее се).

Оправдава Петев, вини БФС за провалите
Тодор Барзов коментира промените в националния отбор. Ивайло Петев избра парите от „Динамо“ (Загреб) и напусна поста. „Много правилно направи момчето. Той гледа да си оправи живота. Не го виня. Който и да е треньор, ние други футболисти нямаме. Там ако не се направи някаква промяна, не се ли вкарат други момчета, нищо добро не ни чака. Нали я знаете приказката за стария бардак? Сега предстоят световни квалификации с Франция и Швеция. Можем ли да поднесем изненада? Много, много трудно. Ние едва бихме Люксембург…Навремето такива отборчета като Кипър, Турция, Финландия не ги брояхме за живи. Отнасяха по 12, по 10 гола. Прескачахме ги по игрището. Всичко мачкахме. Вече обаче те ни надскочиха. Има една умна приказка „Рибата се вмирисва откъм главата“. А „главата“ е БФС. Е, това е основната причина да затъваме, категоричен е бившият халф. – Казвате ми, че в ръководството на БФС са все футболни хора, голяма част от поколението на Четвъртите в света…И какво от това? Кои футболни хора? Като са станали четвърти в света да не би да разбират от футбол? Ако не беше Пената да ги води никога нямаше да стигнат до Америка. Не от всеки футболист става треньор или ръководител.“
Милен ДИМИТРОВ