Старши треньорът на Локо (Сф) Ангел Колев: Иван Василев спаси клуба от заличаване

Ангел Колев е роден на 22 август 1953 г. Юноша е на “Локомотив” (Сф), за който играе от 1972 до 1982 г. Играл е още в гръцкия АЕК (Атина) и в “Шумен”. В “А” група за родния си клуб има 252 мача и 33 гола. Шампион на България през 1978 г. Носител на Купата на Съветската армия през 1982 г. Има и 9 мача в националния отбор. Бил е треньор на “Локомотив” (Сф), “Академик” (Свищов), кипърските “Алки” (Ларнака), “Омония” (Никозия) и “Еносис” (Паралимни). През последните два сезона беше директор на ДЮШ на „Локомотив“ (Сф). От един месец насам е старши треньор на „червено-черните“. Пред „ШОУ“ Колев говори за обстановката в отбора, за селекцията, за предстоящото участие в „Б“ група, за треньорската орисия, както и по други интересни теми.

–Г-н Колев, доволен ли сте от това как протича подготовката до момента?
-Да, доволен съм. Преди всичко ме радва старанието на момчетата. Знаете, че селекцията е отворен процес. Едни футболисти освобождаваме, други привличаме. Мердин Мехмедов (център-нападател), Банко Банков (ляв защитник) и Цветан Караколев (десен бек). Триото изкара неуспешни проби при нас и взе участие в няколко контроли. В крайна сметка спортно-техническото ръководство прецени, че играчите няма да свършат работа. На проби се очаква да дойдат още куп футболисти. Колко от тях обаче ще останат е въпрос на качества и треньорска преценка. Времето ни притиска. Не мога да не бъда притеснен.
–Изиграхте няколко контроли, в тях записахте и загуби…
-Вижте, загубите не ме притесняват сами по себе си. Не резултатът е важен в една контрола. Важното е да се обиграем, да натрупаме игрова практика. Да, допускаме грешки, които трябва да се изглаждат. С времето и това ще стане. На този етап не мога да си правя някакви генерални преценки и изводи. Предстои ни изключително много работа, за да можем да подготвим един боеспособен отбор. Време обаче няма, не може да се води сериозен тренировъчен процес. Въпреки всичко, мисля, че ще се справим.
–Тази неизвестност относно това кога ще започне първенството в „Б“ група, колко точно ще бъдат участниците и каква ще бъде програмата не може да не ви притеснява…
-Така е, притеснява ме, но какво да направя? Вижте, това е нещо страшно, имам предвид българският футбол като цяло. Да не кажа, че е отчайващо положението. Да не знаеш кога ще започне сезонът?! Да не знаеш къде и срещу кого ще играеш…Направо не е за говорене. Срамна работа, срамна…(въздиша дълбоко).
–Вие в продължение на близо 2 години бяхте директор на детско-юношеската школа на „Локомотив“. Лесно ли приехте поканата да поемете мъжкия тим? Не е така лесен преходът за този тим от небитието на окръжните групи до втория ешелон и до професионалния футбол…
-Прав сте, че не е лесен. Вижте, аз не се плаша от трудностите. Такъв характер съм, че не отстъпвам лесно. Собственикът на клуба г-н Иван Василев ме покани. Знаете, че предишният старши треньор Антон Велков, с когото сме приятели, напусна по собствено желание. Нямаше как да откажа поканата на ръководството. С Василев освен всичко друго сме и близки приятели от дълги години. Този човек заслужава да му се подаде ръка, да му се помогне. В един момент, в който той буквално възскреси „Локомотив“. Ако не беше Иван, „Локо“ отиваше в небитието, така да се каже. Човекът заслужава само уважение. Дано има сега и повече хора, които да му помогнат във финансово отношение. Не е никак лесно да се издържа професионален футболен клуб от един човек.
–Преди около година буквално възскръстнахте като птицата Феникс от пепелта…
-Така е. Няма какво да се лъжем. Ако не беше Иван Василев сега на стадиона щеше да бъдат поставени само едни огромни катинари, а трибуните щяха да потънат в бурени, както в момента е на друг славен стадион в миналото – този на „Септември“ (Сф). „Локомотив“ приключваше, нямаше да го има. Всичко това, тези обстоятелства не ми оставиха много време за колебания. Не се замислих много преди да кажа „Да“. Все пак това е любимият ми, родният ми клуб. Всичко съм готов да дам за него.
–„Локото“ винаги е разчитал на силната си собствена школа. Може ли само с ваши кадри да постигате успехи в „Б“ група?
-Трудно, много трудно. Само с юноши не може. Все пак е труден преходът от юношеския в мъжкия футбол. Голяма е разликата. На тези деца им трябва време да вържат кокала, както се казва. Ако могат един по един, по двама да дръпнат нагоре покрай батковците – да, но цял отбор от деца няма как да успеят. Този процес не е никак прост и лесен.
–Какви цели сте си поставили лично вие за новия сезон?
-Какви цели? В този момент точно не бих искал да говоря за никакви цели. Ясно е, че ще се опитаме да направим един боеспособен тим за „Б“ група. Що се отнася до места, до класиране – това е вече въпрос на бъдещето и на мачовете, които ще изиграем.
–През последните години бяхте далеч от треньорската скамейка. Липсваше ли ви ежедневната работа с футболистите?
-Разбира се, че ми липсваше. Аз съм човек, който букално живее с футбола. Всеки, който е преминал по моя път, може да ме разбере. Залюбиш ли футбола, то е до гроб.
–Как гледате на задължителното изискване от наредбата на БФС за това един играч до 21 години да започва като титуляр в мачовете от втория ешелон?
-(Категорично) Твърдо съм против, ама твърдо! По този начин ли ще помагаме на българския футол? Това да ти налагат отгоре колко момчета да слагаш в състава, за мен е неприемливо. Аз, ако имам не 21-годишни, а дори 16 и 17-годишни деца, които да стават за мъжете, защо да не ги пускам? Просто няма логика. Защо ми не налагат подобни ограничения? Лошото е, че повечето не стават, повечето все още не са готови за този скок нагоре.

Евро 2016 го разочарова
Ангел Колев е изгледал почти всички мачове от току-що завършилото Европейско първенство във Франция. Специалистът обаче признава, че не е бил очарован от видяното по терените в Страната на петлите. „Не ми хареса турнирът, честно казано. Не съм особено впечатлен. Не видяхме никакви нови тактически новости и тенденции. Като цяло съм разочарован. Това, че форматът на Евро 2016 беше разширен до максимум и участваха цели 24 отбора при всички случаи повлия и на качеството на играта. Но за сметка на това видяхме тимове, които доскоро не ги брояхме за живи. Исландия, Северна Ирландия и Уелс можем да ги броим за приятните изненади. Те се представиха над очакванията. Аз лично бях за италианците. Жалко, че не стигнаха кой знае колко далеч“, съжалява Колев.
Милен ДИМИТРОВ