Яростта на тефлоновия султан
Пепе Ескобар е бразилски журналист, автор на книгите „Глобалистан: Как глобализираният свят се разпада в течна война“, „Обама оправя Глобалистан“ и на „Империя на хаоса“.
Когато турският президент с амбиции за султан Реджеп Тайип Ердоган кацна на истанбулското летище „Ататюрк“ рано сутринта в неделя той обяви опита за преврат срещу неговото правителство за провален и като „дар от Аллах“. Бог явно използва видеочат програми. Именно чрез онези знаменити кадри от мобилен телефон от незнайно място, показани на живо по частна телевизия от объркана говорителка, Ердоган успя да призова легион последователи на улиците, да отприщи народната мощ и да победи военната клика, която превзе държавната телевизия и обяви, че е поела властта.
Неведоми са пътищата божии и са мобилни. Призивът на Ердоган бе последван дори и от младите турци, които преди яростно протестираха срещу него на парка Гези и в отговор бяха обгазявани от полицията му. Те смятаха правителството на Партията на справедливостта и развитието за отвратителна, но го подкрепиха срещу „фашисткия военен преврат“. Да не говорим, че едва ли не всяка джамия в Турция предаде призива на Ердоган.
Официалната версия на Анкара за извършването на преврата бе, че той бе дело на малка военна клика, дистанционно направлявана от заточения в Пенсилвания духовник Фетхуллах Гюлен, самият той кадър на ЦРУ. Докато отговорността остава спорна, е ясно, че превратът бе турският прочит на „Тримата глупаци“ – задържаният командир на Втора армия ген. Адем Худути, командирът на Трета армия Ердал Йозтюрк и бившия командир на авиацията Акин Йозтюрк.
Както обаче тръбят бившите агенти на ЦРУ по сутрешните блокове на американските телевизии, а те знаят това-онова за смяна на режими – правило номер едно на преврата е да се насочиш към, да изолираш и да смажеш главата на змията. Но хитрата турска змия не бе открита. Да не говорим, че нито един от водещите турски генерали не излезе в национален ефир, за да обясни удобно патриотично причините за преврата.
Любовта на Ердоган витае във въздуха
Метежниците се насочиха наистина към разузнавателните служби, чиито главни позиции са на летището в Истанбул, президентския дворец в Анкара и край министерствата. Те използваха хеликоптери „Кобра“ с тренирани в САЩ пилоти срещу тези цели. Те също така се насочиха към висшето командване на армията – което в последните осем години е оформено от Ердоган и не се ползва с доверието на офицерите средно звено.
Докато окупираха мостовете над Босфора в Истанбул изглеждаше, че те са във връзка с военната полиция, която е разпространени из цяла Турция и има войнска солидарност. Но в края на краищата те нямаха нито числеността, нито нужната подготовка за успех. Всички ключови министерства поддържаха комуникация докато планът се разгръщаше, както и разузнавателните служби. А що се отнася до турската полиция като цяло, то тя е нещо като преторианската гвардия на ПСР.
Междувременно самолетът на Ердоган излетя от летището в Бодрум в 1:43 и долетя за часове до Северозападна Турция безпрепятствено и с включени транспондери. От президентския самолет Ердоган включи видеочат-програмата и в ефир започна да направлява контрапреврата. Самолетът така и не напусна турското въздушно пространство- той бе напълно видим за гражданските и военните радари. Изтребителите на метежниците можеха лесно да го проследят и/или свалят. Вместо това те изпратиха военни хеликоптери, за да бомбардират президентската резиденция в Бодрум дълги часове след като Ердоган я напусна.
Главата на змията е трябвало да се чувства 100% сигурна, че да се качи на самолета и да остане в турско въздушно пространство е безопасно като яденето на баклава Още по-объркващо е , че самолетът успя да кацне в Истанбул абсолютно спокойно рано сутринта в неделя, въпреки преобладаващото мнение, че летището е окупирано от „бунтовниците“.
В Анкара те използваха мотопехотна дивизия и командоси. Около Истанбул имаше цяла армия – командването на Трета армия всъщност е интегрирано към силите на НАТО за бързо реагиране. От там дойдоха и танковете „Леопард“, разположени по ключовите части на Истанбул, които впрочем не произведоха и един изстрел.
И същевременно двете основни армии, разположени по границите на Сирия и Иран останаха в изчаквателни позиции. И после, в два сутринта, командването на ключовете Седма армия в Диарбекир, бореща се срещу кюрдите, обяви лоялност към Ердоган. Това бе и точният, важен момент, когато министър-председателя Бинали Йълдъръм обяви зона, забранена за полети над Анкара.
Това означаваше, че Ердоган контролираше небето. И играта приключи. Неведоми са пътищата на историята – зоната забранена за полети, мечтана от Ердоган толкова дълго над Алепо или на сирийско-турската граница се материализира над неговата собствена столица.
Подбирането на обичайните заподозрени
Позицията на САЩ бе двусмислена от самото начало. Докато превратът приключваше, посолството на САЩ в Турция го нарече „турско въстание“. НАТО бе царствено мълчаливо. Едва след като стана ясно, че превратът е смазан президентът на САЩ Барак Обама и „съюзниците от Алианса“ официално обявиха „подкрепата си за демократически избраното правителство“.
Султанът се завърна към играта с желание за отмъщение. Той веднага излезе на живо по телевизията с искане Вашингтон да предаде Гюлен дори и без да има доказателство, че той стои зад преврата. И това дойде с вградена заплаха: „Ако искате да имате достъп до военновъздушна база „Инджирлик“, то ни предайте Гюлен“. Трудно е да не се сетил за скорошната история , когато правителството на САЩ поиска през 2001 г. от Талибаните в Афганистан да предадат Осама бин Ладен без доказателства, че той стои зад атаките от 11 септември.
Номер едно сред възможностите е следната. Разузнавателните служби на Ердоган са знаели, че има кроене на преврат и хитрият Султан е позволил той да се случи, знаейки, че той ще се провали, защото метежниците имат твърде малко подкрепа. Възможно е и да е знаел предварително, че дори и прокюрдската Народна Демократична партия, чиито членове Ердоган се опитва да изгони от парламента, ще подкрепят правителството в името на демокрацията.
Два допълнителни факта се добавят към правдоподобността на тази хипотеза. По-рано миналата седмица Ердоган подписа закон, даващ на военните имунитет на войската от преследване, докато извършва мисии в страната. Това подсказва подобрени отношения между правителството на ПСР и Армията. И също така, че прокуратурата създаде списък за уволняване от точно 2745 съдии след извънредна среща след преврата. Това означава единствено, че списъкът е бил готов предварително.
Основното и непосредствено последствие от преврата е, че Ердоган изглежда е постигнал чудодейно своята „стратегическа дълбочина“, както отстранения бивш министър-председател Ахмет Давутоглу си я представяше. Не само външно – след нещастния провал на неговите близкоизточни и кюрдски политики, но и вътрешно. Ердоган сега на практика контролира и законодателната, и изпълнителната и съдебната власти и няма да взима пленници за да прочисти армията веднъж и завинаги. Дами и господа – султанът вече е тук.
Това означава , че и неоосманският проект е все още действащ, но сега под основна тактическа преориентация. Реалните „врагове“ сега са сирийските кюрди, а не Русия и Израел (И не „Ислямска държава“, макар, че те никога не са били такива). Ердоган сега ще се насочи срещу силите на сирийските кюрди, които за него са чисто и просто продължение на Кюрдската работническа партия. Основната му цел е да предотврати с всички възможни методи създаването на автономно държавно образувание в Североизточна Сирия – „Кюрдистан“, създаден като втори Израел, подкрепян от САЩ. Да това той ще се нуждае от някакво разбирателство с Дамаск, като подкрепата на сирийската териториална цялост. Това също ще означава подновен диалог с Русия.
Какви са кроежите на ЦРУ
Няма нужда да се споменава, че Анкара и Вашингтон са поели към сблъсък. Ако има скрита ръка зад преврата, тя сигурно идва от оста на неоконсерваторите и ЦРУ, а не от администрацията на президента Обама. В момента предимството на Ердоган се крие в достъпа до „Инджирлик“. Но неговата параноя ще се раздуе. За него Вашингтон е двойно подозрителен, защото приютява Гюлен и подкрепя сирийските кюрди.
Няма друга ярост от тази на султана. За всичките си геополитически безумия ердогановият едновременен балет с Израел и Русия е прагматично действие. Той знае, че се нуждае от Русия за газопровода „Турски поток“ и за строежа на АЕЦ. Той се нуждае от израелския газ, за да затвърди ключовата роля на Турция като ключов енергиен кръстопът.
Когато научихме, че Иран подкрепи турската „смела защита на демокрацията“, както бе казано от иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф, е вече ясно как Ердоган само за няколко седмици пренареди регионалната картина. И това говори за евразийска интеграция и за дълбоките връзки на Турция с „Новия път на коприната“, а не с НАТО. Не е чудно, че неоконсерваторите, за които Ердоган е пословичния „хаотичен и ненадежден съюзник“, в момента са изнервени. Мечтата за турска хунта под директния контрол на ЦРУ е разсеяна поне за обозримото бъдеще.
А Европа? Йълдъръм вече заяви, че Турция може да въведе отново смъртното наказание, за да бъде използвано спрямо метежниците. Това означава „сбогом“ на ЕС. „Сбогом“ и на одобреното от Европейския парламент безвизово пътуване за турците в Европа. Ердоган все пак вече получи това, което искаше от германския канцлер Ангела Меркел – тези шест милиарда евро , за да сдържа бежанската гриза. Сега тя си говори сама, докато султанът може да се обади на Аллах по видеочата.
Превод и редакция: Виктор Турмаков, агенция „Фокус“
