Когато влакът заскрибуца или впечатленията на един /не/редовен пътник
Кога за последен път сте ползвали услугите на БДЖ? Кога за последно сте пътували с влак? На мен лично не ми се беше случвало от повече от година и половина. Е, наложи ми се в понеделник сутринта. Едва ли скоро ще го повторя отново това „удоволствие“. То ми струваше изгубено време, изхабени нерви и една глоба. Тя е незначителна на пръв поглед, изобщо не е от значение. Не там е и проблемът.
Ето накратко и цялата случка, която може да послужи и за извличане на съответните изводи както от шефовете на БДЖ, така и от евентуалните им клиенти.
Със семейството си се прибирах след приятен уикенд, изкаран на вилата в едно радомирско селце. Не отидохме там с кола, което на практика превърна завръщането ни в „скъпата“ на сърцето ни столица в лек кошмар. Станахме рано, за да хванем втория ранен автобус по линията Кюстендил-София. След 40-минутно чакане на магистралата до нас спря все пак рейс, който обаче се оказа претъпкан. За нас не остана място и се изправихме пред нерадостната перспектива да чакаме още близо половин час следващия автобус, но без никаква гаранция, че и той няма да бъде без свободно място. За наш късмет любезни съседи ни качиха в автомобила си и ни „хвърлиха“ до Перник. Там буквално в последните секунди успяхме да се качим на влака за София. Машината (№6620) потегляше в 09,15 часа, когато ние с целия багаж се метнахме на нея. Представете си каква гледка сме представлявали…Нямаше да правим този „транфер“, ако не ни се налагаше да се приберем спешно в столицата, със съпругата ми имахме куп неотложни ангажименти, насрочени срещи и т.н. До 10,00 трябваше да сме в София. Да, не успяхме да си закупим билети от касата на гарата, но това стана просто защото нямахме никакво време – влакът потегляше. Надеждата ни беше да си вземем такива от служебните лица във влака. Да, ама не, както казваше един популярен коментатор от близкото минало.
Бяхме глобени като нередовни пътници. Дори 9-годишният ми син беше таксуван като такъв. Нелюбезната кондукторка, която отказа да ми се легитимира, ми взе парите. Последва кратка консултация с началник-влака (няма да споменавам името й) дали и детето подлежи на същата санкция като своите родители. Оказа се, че подлежи. Да, поискаха ни да покажем копие от акт на раждане на сина ни, а ние не разполагахме с такъв у себе си в момента. Следователно – и детето „обра пешкира“, наравно с възрастните. И то стана „нарушител“ и „Гратисчия“. Представям си как се е почувствал самият Калоян…
Признавам си, не ми беше никак приятно. Почувствахме се като някакви престъпници. По време на лекия скандал околните се намесиха (вербално) на наша страна, но какво от това. Обидата у нас остана. Да искаш да си платиш, а да те изкарват гратисчия?!
Както и да е. Още веднъж подчертавам, че проблемът не е в несправедливата, според мен, глоба. Стана ми обидно обаче от грубото отношение на служебните лица. Така ли изграждаме привлекателен имидж на компанията? Въпросната кондукторка се тросна на недоволна пътничка (която беше чакала 2 часа своя влак). „Като не искате да пътувате с влак, използвайте маршрутка или автобус! Никой не ви кара насила да се качвате“, изфуча тя. Това ли е „грижата за клиента“, това ли е любезното отношение към него? По този начин ли привличаме нови клиенти?
Питам се и къде са принципите по определяне на санкциите/наказанията на пътниците? По какъв начин аз и моето семейство сме определени като НЕРЕДОВНИ ПЪТНИЦИ, след искахме да си закупим съвсем законно билетчета. Но, отново подчертавам, нямахме физическата възможност да го направим, защото изпускахме влака, а спешно трябваше да се връщаме в София. По какво се различават един пътник, който ИСКА да си вземе билет, и такъв, който НЯМА НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ да си закупи такъв? Примерите за подобни нарушители са стотици, нека не ги припомняме. Нека не повтаряме и старата истина, че за представителите на един определен етнос в България законите не важат, но важат за всички останали.
Защо във влаковете не са създадени условия за издаване на място на превозни документи? Какво пречи това да е така, след като има в градския транспорт? Редно ли е глобата за едно дете да бъде равна по стойност с тази на един възрастен? От несправедливи санкции и глоби ли се издържа БДЖ? И още, и още въпроси, които чакат своя отговор…Нали, г-н Владимиров?
Милен Димитров, един /не/редовен пътник
