Топреферът Любе Спасов: Само по доноси вкараха в затвора бившия шеф на БФС Димитър Николов
Любе Спасов е бивш топрефер на България и УЕФА. Той е ръководил над 1500 срещи от различен ранг. В елитната група ръководи в продължение на 14 сезона от 1982 до 1995 г. Там има 124 срещи. Показал е 276 жълти и 9 червени картона, от които за домакините 115 жълти и 2 червени. Отсъдил е 42 дузпи, от тях 16 за гостите. Международен съдия на ФИФА е от 1990 до 1995 г. Ръководил е 55 международни срещи, европейски и световни квалификации, на олимпийски игри, квалификации за Шампионската лига, КНК и Купата на УЕФА. Има 4 полуфинала в Европа от различен ранг. Свири на три поредни европейски първенства (младежи) – Унгария 1990, Дания 1991, Италия 1992. Ръководи полуфинала за КНК “Брюж” – “Вердер” (1:0) през 1992 г., “Ливърпул” – “Сваровски” (4:0), както и четвъртфинала за Купата на УЕФА между БК “Копенхаген” и “Торино” (0:3) през 1992 г. Топрефер на България за 1990-1995 г. Делегат на УЕФА. Член на Изпълкома на БФС в периода 1995 – 1997 г. Генерален секретар на Професионалната футболна лига (ПФЛ) в продължение на 20 г. – от 1993 до 2013 г. Носител на “Златната значка” на ФИФА и на БФС.
Как можеш да се превърнеш в беззащитна жертва на държавната машина? Как режимът отпреди Десети ноември 1989 г. смазваше човешките съдби? Как невинен човек може да лежи дълги години в затвора, осъден на базата на фалшиви обвинения? За да разкаже това ни потърси най-добрият български футболен съдия в последните 27 години – Любе Спасов.
Бившият топрефер е възмутен от обвиненията, изсипали се срещу Димитър Николов. Става въпрос за човека, оглавявал българския футбол от 1982 до 1984 г. Осъден за валутни престъпления получава 18-годишна присъда, лежи в затвора 7 години. Прочутото дело срещу Николов и други функционери от БФС се разглежда през 1984 г. През 1986 г. шефът на международния отдел на централата Дочо Нанов е осъден на 12, а методистът Атанас Хаджийски – на 7 лишаване от свобода.
„Заставам с чисто лице и с цялата си съвест, за да защитя светлата памет на Димитър Николов. По онова време системата беше съвсем друга, правата на човека почти не се спазваха. Когата някой отговорни фактори решат, можеха да съсипят човешки живот. Пречупиха съдбите не на един и двама души. Ако те бяха обвинили в конспиративни дейности срещу режима ,нямаш никакъв шанс“, твърди Любе Спасов.
Възмущението му е продиктувано от публикуваните наскоро документалните сборници „ДС и спортът“. Основните обвинения към Димитър Николов тях са свързани с валутни злоупотреби във връзка с турнетата на националния отбор зад граница. В хода на разследването били установени редица случаи на натиск на съдии, уговаряне на срещи, както и подкупи на длъжностни лица.
„Как да коментирам подобни неща, след като звучат безумно? Димитър Николов нямаше врагове, всички уж го уважаваха. Когато обаче го арестуваха повечето от т.нар. приятели се отдръпнаха и отрекоха от него. Изоставиха го. Съпругата и децата му предупреждаваха мен и брат ми Любен Ангелов: „Недейте да ни посрещате на аерогарата (те следваха в Москва), за да не пострадате и вие“, връща се назад във времето Любе Спасов.
-Димитър Николов ефективно излежа 7 години в затвора. Там се разболя от диабет и поживя малко след Десети ноември. Почина през март 1997 г. на 64-годишна възраст. При неговото управление БФС извади от „А“ група куп отбори за корупция. Разшумяха се аферите в Шумен, Плевен и Варна. Пострадаха доста отговорни партийни дейци. Може би и това е една от причината за гнусната кампания срещу него. Не си спомням при някой друг ръководител от елитната ни дивизия да бъдат изхвърлени три отбора. Лично всесилният по онова време Милко Балев му се закани, че ще го вкара в затвора, че ще го „ликвидира“.
Не вярвах, но така и стана. В онази коварна система, спасение нямаше. Как може да се състави обвинителен акт и да се издаде толкова жестока присъда? Само на базата на общи приказки и доноси да се загроби един почтен човек. В резултат на този процес Николов беше осъден на 18 години лишаване от свобода и отнемане на половината имущество. По онова време, когато един човек бъде предварително обречен, никой не можеше да го спаси. Такава беше системата. Жестока.
– Незабравима за мен ще остане 1984 г. Никога няма да забравя датата 2 май 1984 г,., защото тогава бях млад и перспективен съдия. Бях ръководил само пет мача от „А“ група. В края на първенството, сезон 198/1984 бях назначен да ръководя един от най-важните мачове между отборите на Локомотив (Пд) и Славия. При победа на който и да е от тях, тимът оставаше в елита. Бях поканен преди мача от генералите в ГУСВ на приятелски разговор, на който разбрах колко е важно Славия да остане в „А“ група. Веднага след тази среща отидох в кабинета на на председателя на БФС Димитър Николов. Той знаете ли какво ми каза? Каза ми: Спокойно, Любчо, отиваш и си свириш, както досега си свирил. ” Това му бяха думите на този човек, когото и до днес боготворя.
В Пловдив преди срещата ръководството на домакините също сподели с мен притесненията си, и че матът е много важен за клуба, а и за целия град. Сблъсъкът премина според правилата на играта и по-добрият тим – Локомотив, победи с 1:0.
Бях горд, че при седем действащи международни съдии на мен ми беше поверена толкова отговорна среща за в битката за оцеляване в елита.
Отново ми беше гласувано доверие да ръководя подобна среща. В последният кръг от първенството, този път между отборите на Черноморец (Бургас) и Славия. Той се състоя на 30 май 1984 г. Домакините биха с гол на Алекси Желязков. Този двубой си има предистория. Победата беше изключително важна и за двата тима, защото бяха застрашени от изпадане. Всичко, което преживях преди мача в Пловдив, се повтори. Повикаха ме първо в ГУСВ (Главно управление строителни войски) на среща с генералите, които се застъпваха за Славия и отново трябваше да информирам Димитър Николов за натиска, който се опитваха да ми окажат. Той, както и предишния път, ми каза: „Продължавай, Любчо, по същия път, който вървиш. Един ден ще бъдеш най-младия международен съдия.“ Тези думи ме зареждаха с много вяра и сили. Преди мача в Бургас бях поканен на обяд от партийното ръководство в града. Обясниха ми, че не може морската ни “перла” да остане без представител в “А” група. Футболната среща премина по блестящ начин, само с един червен картон (на Божков от Славия – първият червен в кариерата ми) и завърши 1:0 за домакините. Черноморец се спаси, а Славия трябваше да играе квалификации с отбора на Шумен.
През месец юни на трудната 1984 г. за „белите“ дойде поредното изпитание. Регламентът предвиждаше да се изиграят две срещи на разменено гостуване. Първата среща в София завърши 2:1 за домакините. За реванша беше назначена съдийска бригада начело с Ахмед Яшаров и асистенти Антон Василев и Любе Спасов. Беше се създало огромно напрежение преди тази среща, тъй мачът от редовните кръгове на първенството седмици по-рано беше завършила 1:1. Над 22 000 зрители се изсипаха на стадион „Панайот Волов“. Беше страшно. Полиция от три окръга – Шумен, Разград и Търговище охраняваше срещата. Мачът завърши 2:2, Славия остана в „А“ група, а Шумен трябваше да играе последна калификация с Дунав (Русе).
За тези три най-отговорни мачове през 1984 г. ви разказвам, тъй като съм пряк участник в събитията на футболния терен и заявявам най-отговорно, че никой от БФС не ме е викал и давал каквито и да било указания за изхода от срещите. Димитър Николов ми и казвал винаги това, което по-горе споменах на два пъти – да свиря само и единствено по правилата на играта, което и правех.
Това бяха думите на този човек, към когото и до ден-днешен изпитвам уважение. Навремето опитите за натиск ставаха по по-интелигентен и възпитан начин. Разговорите бяха доста учтиви, говореха ми на „Вие“ и след изиграването на тези отговорни срещи отношението към мен беше на същото ниво, както и преди срещата без каквито и да било закани и последствия. Свиреше се по-лесно, за разлика от днес, стига да си професионалист и да спазваш правилата. Много хора се опитваха да се бъркат във футбола, вършеха го от позицията на заеманите по онова време постове, но по този начин не помагаха на футбола, а само пречеха и задоволяваха своите пристрастия.
Димитър Николов беше един много добър ръководител на футбола ни. Този човек беше изпреварил времето си. Имаше такива напредничави идеи, че не го разбираха някои хора. Председателят на БФС разпореди всички треньори, международни съдии, млади и перспективни такива, началник отделите на федерацията и шефове на клубове да учат западни езици и то за сметка на федерацията, планираше перспективна програма. Аз отидох в немската паралелка. Той е от създателите на турнира „Варненско лято“. Всяко лято бяха канени топреферите на Европа. Франц Вьорер (Австрия, свирил мача, в който ЦСКА отстрани Ливърпул), Войчех Христов (Чехословакия) и Бруно Галер (Швейцария) са само част от нашите известни колеги, взели участие в турнира. Така се контактуваше и градеше авторитетът на България.
Димитър Николов искаше да направи истинска революция във футбола, но не му позволиха, защото управляваше по един безпристрастен начин. Беше един много принципен и последователен ръководител с много опит, знания и авторитет.“
Любе Спасов коментира и други вечно актуални теми.
Какво ми е мнението за съвременното състояние на съдийството ли? Никак не е високо, да ви призная честно. Причините за това са комплексни. Освен, че виновници има сред реферите, също така им се оказва и външен натиск. Това е една от най-съществените причини. Но в глобален мащаб, ако погледнем нашето съдийство го няма на международната сцена. Не трябва да се оправдаваме само с натиск от страна на клубни президенти, защото по европейските терени не им се оказва такъв на реферите. Нито един шеф на ФК не е оказвал давление в чужбина на наш съдия, обяснява Спасов.
– Според мен трябва да се извърши голяма реферма, както в съдийството, така и в целия български футбол. Трябва да се направи една програма за развитието на съдийството за един период от 10-15 години напред, защото добрите резултати не могат да дойдат светкавично с вълшебна пръчка. Трябат труд, постоянство, търпение. Задължително е да се намерят хора с висок морал, които да управляват тези процеси. Успехите тогава няма да закъснеят. Убеден съм в това.“
Любе Спасов е и един от най-големите радетели за създаване на нова формула на първенството. Негова е идеята за Висша лига от 10 отбора, която той промотира още преди 18 години.
„Идеята за Висшата лига с 10 отбора е по-различна от сега обявеното като намерение. По-добър вариант за България няма. Най-важното е да не се нарушава принципът. Най-отгоре на пирамидата трябва да играят само най-силните и най-подготвените десет тима. Задължително е да имат стадиони по евростандарти. Трансферите да се извършват по банков път,което ще преустанови финансовите нарушения. Идеята ми е от много отдавна. Навремето направихме цяла програма, но не я приеха. Големите клубове ме подкрепиха, но не получих одобрение от тези, които знаеха, че нямат шанс да влязат в новия формат и при новите условия.
Сега се лансира идея отново за връщане на формат с 14 или 16 отбора, при който системата на провеждане на първенството предполага отборите да се срещат два пъти един срещу друг. При тази система обаче ще има голяма „златна среда“ и голяма опасност отборите в нея да уговорят мачовете си. Този формат няма да подобри качеството на футбола и да върне зрителите по трибуните. Не трябва обаче да се отива назад в развитието. Десет участника в елита е най-доброто за нашите условия. Не бива да се забравя, че България е страна с малка територия, население и скромна икономика. При 10 отбора ще се изиграят 36 кръга, 180 мача, като отборите се срещат 4 пъти помежду си и изпадат само два. При 12 отбора ще се изиграят 44 кръга, 264 мача и отборите ще се срещат 4 пъти. Тогава ще изпадат три тима, обяснява Спасов. – Системата за провеждане на първенството с 10 отбора е най-добрата. Така ще се върне доверието на зрителите към нашия футбол и ще се покачи качеството на играта. Може да се разчита и на достойно представяне по европейските и световни терени.“
Милен ДИМИТРОВ
Снимките са от жилището на Димитър Николов. Според доносници и клюкари бившият шеф на БФС е тънел в лукс. Читателите сами могат да се убедят дали това е така…
