Последните романтици във футбола
Изминаха едва четири месеца от началото на 2016-та година, а футболния свят вече скърби за трима от своите герои.
13-ти Февруари 2016-та година ще бъде запомнена като последния мач на любимеца на милиони българи-Трифон Иванов. За това колко е велик Туньо се изписаха и казаха много неща, но истината е че едва ли някога ще видим подобен футболист /човек по нашите земи. Докато в момента основната идея на сегашните ни футболисти е дали прическата им е наред и как мачът да свърши по-бързо за да се видят с поредното момиче, на което няма да помнят името. Трифон Иванов беше различен, той беше от последните романтици на футбола, харесваше твърдата игра,тактическата дисциплина, скандиранията на публиката. Тези хора го обожаваха именно затова, защото знаеха че няма да видят невероятна техника или бързина, но ще видят себераздаване и сърцата игра за родината си. Какво получават в днешно време зрителите-разглезени „звезди“, които при два критични коментара се отказват от националния за да могат да се пекат на спокойствие на Лазурния бряг, футболисти разменящи си жените като волейболна топка, както и цял отбор „безсърдечни“ играчи,които се борят да вземат точки от Малта и Люксембург. Това Туньо със сигурност не го е позволявал и съм убеден, че с неговите 120 кг, ако беше се съблякъл по екип, щеше да бъде по ефективен от цялата ни национална защита в момента.
Друга легенда, която ни напусна, е Йохан Кройф. Холандецът е трикратен носител на Златната топка, три пъти КЕШ като играч и един път като треньор. Той превръща своя стил на игра в запазена и неподражаема марка. Наричан с безброй прякори, прави така че целия свят да говори за неговите качества. Като треньор на Барселона той развива качествата на най-великия българския спортист Христо Стоичков. Камата не веднъж е твърдял, че Кройф му е показал пътя към големите и дължи огромна част от успехите си на него. Голяма част от модерните треньори са придобили знанията си именно от великия номер 14, както и много футболисти са ставали велики под ръководството на знаменития холандец.
Последният мохикан, който ни напусна е Чезаре Малдини. Няма росонер по света, който да не скърби за загубата на този велик италианец. Бащата на Паоло Малдини даде началото на тази велика фамилия в Милан. Със своите 413 мача той оставя трайна следа в историята на най-титулования италианския отбор. Извел „Скуадра Ацура“ до финалите на Световното първенство през 2002, той става най-възрастният треньор достигал до тази фаза на турнира. Звезди като Шевченко, Зеедорф, Рийкард, Масаро и, разбира се – синът му Паоло Малдини, са научили всичко тънкости на занаята от великия Чезаре Малдини.
На нас феновете нищо друго не ни оставя освен да чакаме да се родят новите Трифон Иванов, Кройф, Малдини – хора играели за чест, публика и отбор, неща неизвестни на днешните футболисти, за които единственото важно нещо са парите и славата.
