ЕК: България има макроикономически дисбаланси, следва нов мониторинг

Европейският семестър за 2016 г.: по-малко държави членки са
засегнати от икономически дисбаланси в сравнение с миналата година, се казва в прессъобщение на Европейската комисия

ЕК представи вчера резултатите от анализа на макроикономическите тенденции в 18 държави членки, за които през ноември 2015 г. Комисията реши, че трябва да бъдат изготвени задълбочени макроикономически анализи. В резултат на анализа прекомерни дисбаланси са установени в България, Хърватия, Франция, Италия и Португалия.Дисбаланси са налице също във Финландия, Германия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швеция и Словения.

Резултатите от анализа за 2016 г. са представени в новия опростен формат на процедурата по макроикономически дисбаланси, която е част от рамката за икономическо управление на ЕС – т.нар. европейски семестър. Съгласно оптимизираната процедура всички държави членки, за които се установи, че имат дисбаланси или прекомерни дисбаланси, ще бъдат подложени на специфичен мониторинг, адаптиран към степента и естеството на тези дисбаланси. По този начин ще се засили надзорът на ответните мерки на политиката на държавите членки чрез по-активен диалог с националните органи, чрез мисии и доклади за напредъка.

Държавите — членки на ЕС, бележат напредък в отстраняването на дисбалансите в своите икономики. Освен това те са постигнали напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, издадени миналата година, макар и постигнатият напредък да се различава за отделните държави и в отделните области на политиката. Тези усилия са от ключово значение за укрепването на възстановяването и сближаването в Европа. Освен това те са отражение и на приоритетите на тазгодишния европейски семестър: нов тласък за инвестициите, провеждане на структурни реформи и изпълнение на отговорни фискални политики. През ноември миналата година Комисията реши, че за 18 държави членки трябва да бъдат изготвени задълбочени прегледи, за да се прецени дали са засегнати от макроикономически дисбаланси, и ако е така, колко сериозни са те. За шест от тези държави Комисията заключи, че липсват дисбаланси в рамката на процедурата при макроикономически дисбаланси. В дванадесет държави са установени или дисбаланси, или прекомерни дисбаланси. Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „Икономиката на ЕС продължава да се възстановява и голям брой държави членки бележат напредък в разрешаването на структурните проблеми в своите икономики. По-малко държави членки са засегнати от икономически дисбаланси в сравнение с миналата година. Въпреки това в няколко държави все още продължават да съществуват проблеми, които са източник на уязвимост. Структурните реформи трябва да се засилят, за да се повиши конкурентоспособността на нашите икономики. Държавите членки трябва да продължат да полагат усилия, наред с другото, с цел да намалят високото равнище на публичния и частния дълг, да се справят с неефективността на пазара на труда, да гарантират устойчивостта на социалните системи и да подобрят бизнес средата.“

Комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност Мариан Тейсен заяви: „Въпреки че ситуацията в отделните държави членки се различава, като цяло те са постигнали напредък по отношение на връщането на безработните на пазара на труда, в това число на младите хора. Европейският семестър продължава да бъде водеща сила за реформите в държавите членки в техните усилия да върнат хората на работа.“

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Днес може ясно да се види, че държавите, предприели най-всеобхватни и най-своевременни реформи в своите икономики, вече усещат тяхното положително въздействие. Останалите държави трябва да положат повече усилия, ако искат да създадат повече работни места и растеж за своите граждани. Ние представихме подробен анализ за предизвикателствата пред всяка държава и с нетърпение очаквам да обсъдим този анализ с националните органи, за да бъдат подпомогнати и насърчени така необходимите реформи.“

Както беше предвидено в съобщението от октомври 2015 г. „ Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“, Комисията направи по-ясно и по-прозрачно прилагането на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), като намали от шест на четири броя на категориите дисбаланси, а именно: липса на дисбаланси, дисбаланси, прекомерни дисбаланси и прекомерни дисбаланси, за които са необходими коригиращи действия (процедура при прекомерен дисбаланс). От сега нататък всички държави членки, за които се установи, че са засегнати от дисбаланси или прекомерни дисбаланси, ще бъдат подложени на специфичен мониторинг, адаптиран към степента и естеството на тези дисбаланси. По този начин ще се засили надзорът на ответните мерки на политиката на държавите членки чрез по-активен диалог с националните органи, чрез мисии и доклади за напредъка. Графиката в приложението по-долу съдържа категориите, приложими от 2016 г. Прекомерни дисбаланси са установени в България, Хърватия, Франция, Италия и Португалия. Дисбаланси са налице във Финландия, Германия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швеция и Словения. По отношение на Австрия и Естония, за които тази година за първи път бяха изготвени задълбочени прегледи, беше установено, че не са засегнати от дисбаланси. В Белгия, Унгария, Румъния и Обединеното кралство не са установени дисбаланси. Следващи стъпки Очаква се Съветът да обсъди констатациите на Комисията от задълбочените прегледи, извършени за икономиките на 18 държави членки. През март и април Комисията ще проведе допълнителни двустранни срещи с държавите членки. Тези срещи ще дадат възможност за обсъждане на докладите по държави с националните органи. През април държавите членки трябва да представят своите национални програми за реформи и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергенция (за страните извън еврозоната).

Въз основа на всички тези източници, през пролетта Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки, насочени към основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Препоръките ще съдържат и фискални насоки и ще се основават на прогнозата на Комисията от пролетта, която ще включва окончателни бюджетни данни за 2015 г., потвърдени от Евростат. Гърция и Кипър, в които понастоящем се изпълняват програми за подкрепа на стабилността, не са обхванати от днешния пакет. Контекст Ранното публикуване на докладите по държави е част от усилията за оптимизиране и укрепване на европейския семестър в съответствие с доклада на петимата председатели и обявените от Комисията стъпки за завършване на икономическия и паричния съюз в Европа. Началото на някои от тези стъпки беше поставено миналата година и тази практика се прилага и тази година с цел още в началото на европейския семестър да се даде възможност за истински диалог относно европейските приоритети, в това число относно предизвикателствата пред еврозоната, както и с цел да се осигури повече време за диалог с държавите членки и заинтересованите страни на всички нива, за да обмислят своите приоритети. Тези доклади отразяват също и по-голямото внимание, което Комисията отделя в тазгодишния европейски семестър на аспекти, свързани със заетостта и социалните въпроси.

Целият доклад може да се прочете ТУК