Един Модерен ляв на 50

Един от най-великите българи навърши днес 50 години. Обожаван от милиони, мразен от милиони. Идол на цяла Каталуния и половин България. Няма средно положение или мнение за Ицо. Той е или черен или бял. Каквото и да говорят неговите душмани, Модерния ляв си остава най-известният българин за последните два века. Единственият наш футболист, носител на най-ценния индивидуален приз – „Златната топка“. Единственият българин, голмайстор на Световно първенство. Един от двамата българи, избирани в Идеалния отбор на Мондиал. През 1990 г. пловдивчанинът обу и „Златната обувка“ за голмайстор на Европа с 38 попадения. Той е печелил почти абсолютно всичко в кариерата си. Той е ХРИСТО СТОИЧКОВ.

За Камата се знае всичко. Или почти всичко. Тук ви предлагаме спомените на трима от най-важните хора в живота на Стоичков – Стоян Йорданов и Аспарух Никодимов.

Стоян Йорданов:
„Бяхме треньори в Русе. Отборът беше по това време в “Б” група. Отидохме с притеснение, защото заварихме една нездрава обстановка. Още във втория кръг “Шумен” ни опука с 3:1 насред Русе. За гостите играха Георги Тодоров, който после стана треньор на “Левски”, Цоньо Василев и Ивайло Киров, абе – въобще бяха си отбор. Ние бяхме все отбор юнаци. Пазеше ни Стою Стефанов от “Славия”, Мони Велинов, Кирчо Любомиров, Никола Владов, Юри Николов, Никола Спасов…Свърши мачът . Ужас… Ние с Парето крачим по брега на Дунава, тъжни…Чудим се какво да правим. Отидохме при първия секретар на Градския комитет на БКП. Обявихме му на другаря Петров: “Девет души са аут, взимаме младоци”. Взехме Диян Ангелов, Драго Енчев, Пепи Войнов, Краси Наков, Миро Миронов. Любчо Желев. Петров вика: “Ама ние ще изпаднем”. Вместо това ние влязохме в “А” група. С децата, дето се вика, завършихме втори и играхме баражи за влизане в елита. Турнирът на надеждите се проведе в Плевен. Отиваме ние, гледаме там и Боби Станков, който вече беше станал шеф на футбола в ЦСКА. Сядаме на лаф моабет. Гледаме един, втори, трети мач на “Хеброс” (Харманли). Христо Стоичков се открояваше над останалите. Контрол върху топката, дрибъл, комбинативен, абе имаше всичко необходимо за голям футбол. Никодимов ме изпрати да взема молба от Ицо за постъпване в “Дунав”. Отивам аз, той ми разписа, даде си картотеката и ги занесох на Паро.

На другия ден обаче майка му кака Пенка пристигна и почна: “Ама къде ще ходи детето в Русе, я го оставете в Харманли, нека да се учи…Русе е много далече, по-добре да остане в Харманли.” Така щял да бъде по-близо до вкъщи. Никодимов я попита: “Искате ли момчето да играе футбол? Ето ви бележката”. И това беше. Така Христо си остана в Харманли. Понеже бяхме всички под пагон, на мен ми наредиха да се върна на “Армията” като помощник на Манол Манолов. На 4 април 1984 г. пристигна една телеграма, която ми нареждаше: “Явете се веднага в София!”. Отборът на ЦСКА обаче не вървеше добре. Бате Симо не познаваше добре обстановката, тъй като се беше се прибрал след 6-годишен гурбет в Гърция. Помолих го само да ми даде една служебна кола и ще му докарам две момчета, които ще ни решат проблемите. Буквално от улицата върнах Пламен Марков. Той беше отишъл да записва студентка своята съпруга. Срещнах го на улицата и след дълги кандърми той се нави да се върне. Това излезе добър ход и за него, и за ЦСКА. Пламен вкара един гол на “Монако”, харесаха го французите и остана да играе в “Мец”. С едно приятелче от Велико Търново пък заминахме за Харманли, където се провеждаха поредните прегледи на талантите. Уредиха ми среща с един човек и вечерта преди финалния мач, някъде към 23,30 го докараха и Стоичков. Щом ме видя, каза: “Бате Стояне, зная за какво си тука”. “Щом като знаеш, ето – подписвай”. Той подписа и така се оказа футболист на ЦСКА. Трябваше да побързаме, защото в същото време и “Ботев” (Пд) искаха да го отмъкнат. Наложи се да отида до Харманли. Там в къщата на един приятел – Къци Марков, се видях с Ицо. Оставихме го за мача и след два-три дни пристигна в София. Тогавашният началник на “Ботев” Виден Апостолов и треньорът Сава Савов ми се разсърдиха. Не ми говориха близо година, защото им отмъкнах Камата изпод носа. Ицо винаги го е признавал. Казвал е: “Стоян Йорданов е човекът, който ме докара на “Армията”.“

Аспарух Никодимов: „Иван Колев го беше селектирал за турнира на сборните отбори от „В” група. Бях старши треньор на „Дунав” (Русе) тогава. Отидохме, гледахме, харесахме го. Взехме го, Ицо написа молба. Зависеше от нас къде ще играе. С „Дунав” влязохме в „А” група през 1984 г. след уникални баражи срещу „Шумен”. Започнаха някакви разследвания за „черни” каси, такива работи. Тогава аз отидох в Пловдив и му върнаха на Стоичков молбата. Казах му: „Съжалявам, но не искам да те заробвам. Защото с това разследване не се знае какво ще стане.” И малко след това Стоян Йорданов, който ми беше помощник в Русе, го върнаха в ЦСКА. Посъветвах го да вземе и Стоичков. Казах му: „Стояне, отивате и довеждате това момче, защото има бъдеще.” Така и направиха. Заедно с администратора Любо Царев го доведоха Камата. Историята после е известна.“

Кой е той
Играчът
Ицо е роден на 8 февруари 1966 година в Пловдив. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод „Юрий Гагарин“, УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

В Марица изиграва 1 мач. След отлично представяне за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с „Левски“ бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в квалификация за ЕП (в София). През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона. Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като впоследствие се връща в Барселона.

На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка. Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на Евро 1996 в Англия.

През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си. Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.

Треньорът
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националния отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на испанския Селта. През лятото на 2007 дава интерю за сп. „Макс“, което става повод за негодувание сред футболната общественост. Както е известно, тогава той каза, че България нище не му е дала. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.

През лятото на 2009 година става старши треньор на тима от ЮАР Мамелъди Съндаунс, който води до март 2010-а. На 5 януари 2012 е назначен за наставник на Литекс. Напуска през лятото на 2013 година, за да премине в ЦСКА. Тренира ЦСКА няколко дни с идеята да помогне в спасението на клуба. Впоследствие обаче напуска и в момента е коментатор за мексиканския телевизионен канал „Телевиса“.

УСПЕХИ
С Национален футболен отбор на България
Бронзови медали – Четвърто място на СП в САЩ`94
С ЦСКА
Титла на България — 3 пъти (1987, 1989 и 1990)
Купа на България — 4 пъти (1985, 1987, 1988 и 1989)
Суперкупа на България — 1 (1989)
Голмайстор на България:
1989 г. — 23 гола
1990 г. — 38 гола
КНК
1989 г. — Полуфинал
1989 г. — Голмайстор със 7 гола
1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс Футбол“ — 38 гола
С Барселона
Титла на Испания — 5 пъти (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998)
КЕШ — 1 път (1992)
Суперкупа на Европа — 1 път (1992)
Суперкупа на Испания — 4 пъти (1991, 1992, 1994 и 1996)
Кралска купа на Испания – 1 път (1997)
КНК – 1 път (1997)
С Парма
Суперкупа на Италия – финалист (1995)
С Ал Насър
КНК на Азия – 1 път (1998)
С Кашива Рейсол
Купа на Япония – 1 път (1999)
С Чикаго Файър
Купа на САЩ — 1 път (2000)
ИНДИВИДУАЛНИ НАГРАДИ:
1989 г. – Футболист №1 на България
1989 г. – Голмайстор на КНК
1990 г. – „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
1990 г. – Футболист №1 на България
1991 г. – Футболист №1 на България
1992 г. – „Сребърна топка“ на „Франс Футбол“
1992 г. – „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
1992 г. – Футболист №1 на България
1994 г. – „Златна топка“ на „Франс Футбол“
1994 г. – Голмайстор на СП САЩ`94 с 6 гола
1994 г. – „Сребърен онз“ на „Онз Мондиал“
1994 г. – „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ`94
1994 г. – Спортист №1 на Балканите
1994 г. – Спортист №1 на България
1994 г. – Футболист номер 1 на България
2007 г. – „Златен крак“ и Най-велик футболист на България