Отново за лъжливото овчарче

Веднъж едно овчарче, както си пасяло стадото – а това било по времето,когато имало много овце и много овчари, – решило да се пошегува, или, по-точно казано, да привлече вниманието на обществеността върху себе си, изапочнало да вика:   „Хора беее, на помощ! Нападнаха ме вълци!“ Хората,които го чули, се втурнали и какво да видят – не видели нищо. Попитали гозащо вика, а то ги попитало колко е часът и дали някой има кибрит да мудаде да си запали цигарата, защото нямало и цигари, та ако може да му дадати цигари.     Хората го напсували и си отишли по своите си работи. Обаче на другияден овчарчето пак решило да ги събере и отново се развикало: „Хора бее…“и прочие и хората, както си му е редно, пак дошли и когато го запитали защолъже и т.н., овчарчето отговорило: „Какво искате, аз да ви паса стадото поцял ден, а вие да пиете мляко и да ядете каварма – няма го майстора, щедойде видовден, ще падне вашето царство и вие ще видите тогава има ли вълциили няма.“     И когато дошъл третият ден и овчарчето пак се провикнало, никой не сеотзовал и всички си казали: „Викай си, викай, ако щат вълците не овцете,ами и тебе да изядат барабар с овцете, няма да дойдем, защото ти си простоедно лъжливо овчарче.“     Така и станало. Явили се на третия ден вълците, натръшкали стадото,полето се покрило с леш и овча вълна, ето защо овчарчето се прибрало по-рано тоя ден, отишло в счетоводството и си получило заплатата порадипреминаване на друга длъжност. За загубите бил съставен протокол, овцетебили бракувани, селото ги отгладувало, а който не искал да си отгладуваовцата, тръгнал по полето да гони вълците и да си иска овцата.

И оттогава е все така – овце няма, а се прехранваме с викане срещу вълците.

Ама то пусто като няма овце, и вълци не се въдят вече.

Мирон ИВАНОВ, 1988