Ударихме историческо 60-годишно дъно
Жаклин Михайлов
През 1956 година ЦДНА стартира първото ни участие в европейските турнири. Прави го с повече от убедителна победа над Динамо Букурещ с 8:1. В следващите десетилетия българският клубен футбол стига до историческите си върхове в турнирите, като два наши тима реализират полуфинали, а още 4 покоряват четвъртфиналната фаза. Над 20 са случаите, в които български отбори взимат участие в пролетната фаза на турнирите в Европа.
Макар и да не е била никога от суперсилите на континента и участията да са лъкатушили, страната ни е постигнала завидно историческо място. Всичко, свършено от поколения треньори и футболисти и останало в спомените на милиони български зрители, изглежда като безвъзвратно изтекло минало след това, което се случи през тази седмица.
А никога не бива да се забравя, че за българския футболен фен мачовете в Европа винаги са били приоритет. Те са с една степен по-значими от първенството на страната. И когато те свършват на практика преди да са започнали, няма как фенът да не се почувства обиден и отблъснат. Българският любител, без значение на кой клуб симпатизира, иска да гледа европейски спектакли на наш терен. Другото му идва като поднесена постна манджа.
Това без съмнение е дъното
Могат да се правят някакви аналогии с 2012 година, но дори и те не са в полза на сегашното представяне. Все пак през 2012-а година и четирите ни отбора стартираха от една стъпало във втората половина на юли, а противниците бяха доста по-квалитетни от тези, които ни отнесоха това лято. На практика българските клубове сега се препънаха в отломките на някогашната съветска футболна империя. И то от второкачествените отломки. Отбори като Милсами, Атлантис и Йелгава преди 25 години бяха републиканско ниво на футбола в СССР. Факт е, че Динамо Минск присъстваше във Висшата лига, но нивото на самостоятелния беларуски футбол падна драстично извън пределите на империята. През 90-те години на миналия век всеки български участник би си мечтал за съперник като Динамо. Дори датският Брьондби нямаше да бъде считан за лош жребий, след като вече веднъж е бил сразяван на български терен, и то убедително.
Да си дадем сметка за размерите на бедствието. В България пристигнаха 5 чуждестранни тима, с които да си сверим часовника. Двата балтийски отбора идват от първенства, в които футболът е на допотопно ниво. Самите държави декларират, че нямат претенции да са футболни нации. В Латвия и Литва се провеждат едни от най-слабите, безлични и безинтересни шампионати в Европа. Ситуацията с Молдова не е кой знае колко по-различна, като изключим реализираните амбиции на „хегемона” от Приднестровието – Шериф Тираспол. Само за сведение, това е една от най-престъпните зони в цяла Европа. Примерът с Молдова е много показателен и поучителен. Към днешна дата нашето някога много силно футболно първенство е едно към едно съотносимо към това на Молдова. И там участват 10 отбора в елитната им лига, защото толкова си имат в наличност. Повечето от тях са абсолютно несъстоятелни, ритат за здраве. Колосалната разлика с нашия случай е, че не харчат толкова много пари. Ирония на съдбата е, че Лудогорец загина точно в тази географска точка.
„Молдовизирането” на българския футбол е заслуга на делиорманската хегемония. Нещата с Беларус не са с нищо по-различни. Всъщност единствената съществена разлика е, че там Висшата лига расте откъм количество в противовес на нашата, която постоянно намалява. През 2012 година в първенството на Беларус едвам завършиха 11 отбора, сега в елита им са 14. С един и същ победител от 9 години насам. Макар Динамо Минск да живна в последните 2 години, временната разлика от 8 точки с БАТЕ Борисов говори достатъчно за класата на шампиона на Съветския съюз за 1982 г.
Дания няма какво да я коментираме. Имат си нормално първенство със сериозна конкуренция. Хората си правят приличен футбол, както трябва да е. Могат само да ни бъдат за пример като политика към футбола. Няма нищо по-естествено техен отбор да отстрани наш при това съотношение на силите.
Това е картинката, която определя къде се намира българският футбол в момента. И тя е повече от реалистична. Ние вървим надолу. С това представяне сме някъде около 45-място в Европа. След нас са само „великите” сили Сан Марино, Гибралтар, Армения, Грузия, Фарьорски острови, балтийските държави. Отнесени сме от Азербайджан, Молдова, Албания, Казахстан. Дори островната Малта с нейния единствен тревен стадион показа повече от нас пред Европа с героичното представяне на Биркиркара срещу Уест Хем.
Ако естествената ни цел е да бъдем някъде по средата и дори малко по-напред, трябва да констатираме с прискърбие, че сме много далеч от истината. Не стигнахме дотук заради инцидентни фактори в последната кампания. Съдийски грешки, подценяване, неправилна подготовка, шанс – това са само обяснения. Нелепи и глупави! Цялостното ниво на българския футбол е главната причина да стигнем дотук. Основното е, че не произвеждаме футболисти. От години по-заможните ни клубове се опитват да пробиват със засилено чуждо присъствие.
Но както се доказа, този вариант не води до никъде. За Кипър става, за нас не. Ние имаме репутацията на износител, а не на вносител. Само като щрих – абсолютно всички в България знаят защо се стигна дотук. Причината е една: некомпетентно управление. То не започва от днес, то е факт в последните 25 години. Велможите в БФС управляват единствено и само в полза на личния си интерес. Съществува приемственост на безхаберие и неграмотност, съчетани с всякакви задкулисни практики. Нищо не е случайно. Футболът ни е тотално маргинализиран и най-плачевното е, че на хората вече им е безразлично. Скоро започват големите първенства, след това групите на Шампионската лига и Лига Европа и всичко това за радост се гледа по телевизиите. А нашият роден футбол ще рие дъното, ако все още е останало такова!
*Материалът е публикуван във в. „Тема спорт“
