Катар – вълшебно приключение в Страната на перлите
Или (почти) 1002-ата приказка на Шехеразада
(Вижте всички уникални снимки от Катар)
Полетът на Qatar Airways от София през Букурещ до Доха трае около 6,5 часа. Обслужването в самолета е от висока класа, компанията е в топ 7 на списъка с авиокомпаниите, можещи да се похвалят с петзвезден рейтинг в света.
Непознатата и екзотична за нас, българите, страна Катар прие Световното първенство по хандбал за мъже. Само веднъж, през 1999 г., световният хандбален форум досега бе напускал пределите на Европа. Тогава Египет прие домакинството, сега това стори стремително развиващият се Катар. Другите кандидатури за домакинство бяха Франция, Полша и Норвегия. Катар е втората неевропейска държава, която прие световен шампионата по хандбал.
Единственото изключение до момента беше Тунис, който бе домакин през 2005 г. Първенството при жените през 2015 г. ще бъде в Дания, която е единствената кандидатура. Удивителната държава в Персийския залив разбира се, мисли основно и за „черешката на тортата“, за футболното пиршество, което предстои през 2022 г. Както е известно, страната получи домакинството на Световното първенство по футбол сензационно през декември 2010 г.
Кацаме на летище „Хамад“, където ни посреща ослепителна мургава красавица. Тя ни отвежда във ВИП-залата за посрещачи, а после се качваме в специален автобус до хотел „Милениум“, където сме настанени четирима български журналисти. С мен са още Николай Илиев (Iliev Sport Agency) , Найден Тодоров (в. „24 часа“) и Светослав Костов (БНР). Хотелът е петзвезден, разполага с всички екстри, които да направят престоят ви незабравим. Една от тях е стилният басейн на седмия етаж, и луксозен СПА-център за комфорта на гостите.
Бивш перлен риболовен център, до неотдавна считана за една от най-бедните държави от Персийския залив, днес Катар е регионална суперсила. Най-новата история на Катар може да се чете като истинска приказка. Само за 70 години страната излиза от виртуалната анонимност, за да стане №1 по среден доход на глава от населението. Брутният вътрешен продукт (БВП) е около 85 000 евро на човек. Богатството идва от залежите на петрол и газ. А хората тук не плащат данъци върху доходите и собствеността си. Отделят по 5 процента от заплатите за социални осигуровки. Токът и водата са безплатни, а бензинът струва около 40 стотинки за литър. Страната привлича на работа много чужденци. А българите в Катар са с добри позиции в бизнеса и институциите.
Катар е разположен на 11 506 кв. км, заема наполовина западния бряг на Персийския залив, с 563 километра непрекъсната линия. Климатът е умерен пустинен, характеризира се с дълго горещо лято и мека зима. Летните температури могат да се покачат до 50 градуса, зимните могат да паднат до 7. Валежите средно са 70 годишно, обикновено в периода между октомври и март. Страната е управлявана от фамилия Тани вече почти 150 години. Катар е бил британски протекторат до обявяването на независимостта през 1971. През 1995 г. принц Хамад бин Халифа става Емир – събитие, което ускорява модернизацията на страната чрез политически и институционални реформи, включително овластяването на жените, насърчаване на диверсифицирана икономика, основана на знанието, и отварянето на страната към туризма.
През 2013 г., шейх Тамим бин Хамад бин Халифа ал Тани наследява властта на баща си. Важно е да се отбележи, че българските граждани се нуждаят от виза при посещенията си в Катар. Местната валута е катарски риал (QAR). Един долар се обменя за 3.65 QAR. По-големите градове в страната са Ал Хор, Уакра, Месаийд, Ал Шамал, Дукан, Рас Лафан. Широко разпространена е употребата на английски. Официалните документи са на арабски, като само някои от формулярите са двуезични – с превод на английски език. Работното време на държавните институции е от 7.00 до 14.00 часа. Частните компании работят най-често от 8-12 сутрин и 16-20 следобед. Петък и събота са неработни дни. Официални празници са 18 декември – Национален празник на държавата Катар, 3 септември – Ден на независимостта, както и всички мюсюлмански празници, съобразно религиозния календар.
Откриване от…бъдещето
Столицата на Катар ни посреща с прохладно време, температурата е около 17 градуса. Доха в момента представлява огромна строителна площадка. Причината е домакинството на световното първенство по футбол през 2022 г., което Катар доста изненадващо спечели. Пътят ни към залата „Лусаил“ неочаквано за нас се превръща в истинско приключение. Оказва се, че шофьорът ни не знае пътя. За първи път сме в Доха, но се ориентираме поне по надписите и значите по кръстовищата. В автобуса сме заедно с голяма група беларуси и босненци. Оказа се, че „драйвърът“ не разбира бъкел английски език, а на всичко отгоре не знае къде се намира залата. На три пъти се губим в огромния мегаполис, докато най-сетне Мохамед намира точното отклонение. Възнаграден е с бурни аплодисменти от голямата група беларуски новинари. „Не му ръкопляскайте, защото ще му хареса и пак ще се загуби“, призовава находчиво един от колегите. След час и половина път най-сетне стигаме до заветната цел. „Лусаил“ е истинско архитектурно чудо.
Издигната само за една година насред пустинята ултрамодерната зала буквално спира дъха. Дворецът-красавец побира над 17 000 зрители. Засега залата във формата на гигантски тюрбан е разположена насред пустинята, но скоро ще стане част от ултрамодерен град с едноименно название, строителството на когото вече е в ход. Другото бижу на турнира е зала „Духаил“, която отстои на 20 минути по-близо до града. Построена е във формата на космически кораб. След като слънцето над пустинята се скрие залата започва да мени цветовете си – синьо, червено, виолетово, зелено…Радост за окото и находчиво инженерно решение.
Невиждана досега 3D програма дава началото на 24-ото Световно първенство по хандбал за мъже. 15-те хиляди зрители на живо и милиони по целия свят видяха нещо уникално. В продължение на един час на сцената са представени спортовете, на които Катар е бил гостоприемен домакин досега, както и нейните забележителности.
Зрителите виждат в 3D формат басейн, игрища за футбол, тенис, писта за лека атлетика, конни състезания и други. Всичко е пресъздадено толкова истинско, че хората остават без дъх от новаторските излъчващи системи и компютърна анимация. Екип от Великобритания с продуцент Дейвид Аткинс правят така, че дълги години напред ще се говори за откриването на шампионата.
Химнът на първенството „Live it” е изпълнен от формация, съставена от популярни певци от всички държави участници: Алекс Рубак (Беларус), Алия (Словения), Кармен Сюлейман ( Египет), Даниел Каймакоски (Македония), Даниеле Ераро (Аржентина), Джамал Амине (Алжир), Ева Фарна (Чехия), Фахад Ал Кубаиши (Катар), Фалула (Дания), Франсиска Валенсуела (Чили), Хасан Харбех (Тунис), Джабер Ал Касер (Саудитска Арабия), Лукас Силвейра (Бразилия), Мани Хофман (Франция), Мариша Шестич (Босна и Херцеговина), Нуша (Русия), Осеана (Германия), Ола (Швеция), Пабло Лопес (Испания) и Рафал Брзозовски (Полша). Водещ на шоуто е местният идол Халид Алиумаили. Зрителите са разчувствани и от емоционалните изпълнения на тийнейджърите Хасан Ал Наими и Мохамед Ал Мансури. Специално слово под бурните аплодисменти на публиката изнася шейх Йоан бин Хамад ал Тани, който е президент на Организационния комитет и шеф на Катарския олимпийски комитет. Лично Негово Превъзходителство емирът на Катар Тамим бин Хамад ал Тани обявява официално откриването на турнира. Церемонията продължава 45 минути и завършва с пищна заря.
Архитектурни чудеса
Обиколката на Доха започва със Ситито – бизнес-сърцето на катарската столица. Футуристичен пейзаж, гледка, излязла сякаш от филм на Люк Бесон или някой епизод на „Матрицата“. Небостъргачи в невъобразими форми и сменящи цветовете си. Тонове хром, стъкло и метал, изляти насред пустинята. Мегаломания в ултраразмери. Демонстрация на лукс и разкош. Средствата нямат значение, важното е да се покаже благоденствие. Чувствам се леко неудобно, може би така се е чувствал и Алеко Константинов при вида на чикагските небостъргачи. Щастливеца обаче едва ли е предполагал, че само 100 години по-късно една арабска нация ще хвърли ръкавицата на предизвикателството в лицето на Америка. На един от тези архитектурни произведения на изкуството пробягват надписи Qatar 2015, рекламиращи хандбалния мондиал.
Бурж ал Катар. Огромна 100-етажна кула от стъкло. Символ на Катар.
Продължаваме по крайбрежната улица. И тук има какво да се види. Светлини от отсрещния бряг и сирени на преминаващите пътнически корабчета…
Оазис
Столицата е осеяна и с паркове и площади – своеобразни оазиси насред омарата на пустинята. Те разхубавяват града, помагат му да диша и процъфтява по естествен начин, като му придават собствен облик. Тук и там луксозни магазини и галерии се гушат сред жилищните сгради. Луксът обаче съвсем не е навсякъде. В близост до хотела ни той е отстъпил място на занемарени жилищни сгради, които или са станали пансиони, в които преживяват емигранти или са превърнати в евтини мебелирани стаи. Разкошните бутици отстъпват място на магазини за разпродажба от типа “Всичко за 1 лев” и всякакви стоки на безценица. Прекосяваме и цял булевард с офис за мобилни телефони и оборудване, на витрини са провесени и спортни стоки с цветовете на най-популярните футболни отбори. Подминаваме и най-различни ресторанти с най-различна кухня – от традиционните “дюнерджийници”, през италиански, до екзотичните за европееца тайландски, и индийски. Всички места са пълни, Изтокът издига храната в култ и това не е изненада.
МОЛ Vilagio в Доха. Мегакомплекс, прочут най-вече с изкуствените си водни канали, имитиращи Венеция. Там можеш да се качиш дори и в гондола. Покривът е…синьо небе.
Suq Vaquf – градският пазар на Доха. Типична гледка от Изтока. Екзотични хора и животни, глъчка и несекващ поток от хора. Сядаме за кратък отдих в nargile bar. Напълнено до горе наргиле и 4 чая струват около 72 реала.
Идва ред и на известния Museum of Islamic art. Експозииите са изложени на огромна площ, в истински дворец, надвесен над морето. До него се стига по 100 каменни стъпала и мост, под който бушуват вълните. Гледката е уникална. Достъпът до музея е безплатен. Престоят в страна от арабския свят няма да е пълноценен, ако не отскочиш до пустинята и не се качиш на камила. В околностите на Доха къпането в морето е забранено, глобите са сериозни, може и до затвор да се стигне. Заради това се отправяме малка група българи, натоварени в три джипа, към пустинята. Предстои ни истинско офроуд състезание. Преодоляваме безбрежните дюни, преминаваме дълго плато и – ето го! Най-сетне! Морето! Гледката е неописуемо красива…Плажът е сякаш безкраен, водата и е кристално чиста.
Перлата. Една от гордостите на Доха. Лъскав квартал, с яхтено пристанище и модерни кафенета.
Новият изкуствен остров “Венеция”. Новопостроен квартал, далеч от центъра на Ситито и от шума. Огромният комплекс завършва с чудесен частен плаж.
Денят ни приключва с посещение на архитектурно-етнографски комплекс „Катара“. Там могат да се видят демонстрации на традиционни местни занаяти. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Усеща се дъхът на истории за призраци, войни и заровени пиратски съкровища. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на местната архитектура, разкриващи самобитния талант на арабските строители. В „Катара“ не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит. Комплексът работи целогодишно без почивен ден.
Амфитеатърът. Тук Рафаел Надал и Роджър Федерер играят мач през 2012 г. под залеза, заобиколени от повече от 4 хиляди запалени римски свещи. Атмосферата е много специална – комбинация от драматизъм, романтика и арабската нощ. Сякаш времето е пробягало на пръсти през тази част на града, с притиснат показалец до устните.
Пари, лукс, прах и жега
Катар е типична страна от Персийския залив – гореща, прашна и много богата. Вековете сякаш са подминали Доха, оставяйки след себе си истинско съкровище. Това е град, чийто пулс се променя неуловимо квартал след квартал, също както и архитектурата. Град на площадите, град с елегантност и спокойно очарование. Докато се разхождаш из излъсканите до блясък улици си мислех, как арабите са превърнали пустинята в рай, а ние – българите, направихме страната си от рай – пустиня.
Катарците не пестят електроенергия. Климатиците навсякъде са включени на максимум – в хотела, в таксито, в университета и, разбира се, в огромните молове в центъра на Доха. Сега тук е зима, през ноември температурите са 30 градуса на сянка. През лятото жегата обаче е направо нетърпима и стига до немислимите 50 градуса. По улиците на мегаполиса летят лимузини, пикапи и комбита, повечето са корейски или японски. Климатиците в заведенията и в колите са непрекъснато включени. За гражданите на Катар токът, както и водата са безплатни. Е, бензинът не е безплатен, но е безбожно евтин – литър „супер“ струва около 20 цента. Това е една от най-ниските цени в света. Същевременно катарските заплати са едни от най-високите, а данъците са нещо непознато. Катарските семейства имат повече лимузини, отколкото членове на фамилията. Само туристите и ниско платените гастарбайтери ползват автобуси. По много от улиците в Доха са изградени чисто нови велопътеки, но те са пусти. Дори пешеходците са рядкост. Да пресечеш оживеното кръстовище е истинско престъпление и е опасно за живота. На повечето места светофарите не работят, а в редките изключения са пренебрегвани от шофьорите. В Доха не видяхмe градски транспорт, въпреки че такъв на теория уж съществува. Няма да видиш автобуси от СГТ, но пък навсякъде щъкат оцветени в гълъбовосиньо таксита. Шофьорите са почти на 100 процента от страни от Третия свят – най-често индийци, от Бангладеш, Непал и Африка.
Живот без данъци и дъжд в пустинята
Населението на Катар е около 2, 5 милиона души. Само 10 процента от тях обаче са катарци. Любопитно и показателно е, че работата на местните граждани е гарантирана, а образованието в колеж – безплатно. Няма данък върху доходите и всички обществени услуги са безплатни. Цялото здравеопазване е осигурено от правителството. Любезността на местните е впечатляваща. Единствената слабост е организацията на движението. Шофьорските умения на катарци са под всякаква критика. Тук правилата и пътните знаци не важат. Катарците се придвижват предимно с огромни джипове. През уикендите релаксират, като карат по ръба на дюните.
В Доха честа гледка са т.нар. компаунди – селища с малки до три етажни сгради с апартаменти или малки вили с дворчета и с пълно обзавеждане. Обитават ги високо квалифицирани работници от цял свят. На третият ден от нашия престой в Доха се случва едно малко чудо – завалява проливен дъжд. Да, дъжд и то придружен с ураганен вятър. Местните казват, че така не е валяло в последните 20 години. По улиците на катарската столица могат да се видят много хора, облечени дебело и с вълнени шапки на главите.
“Aspire center“ – това е спортната Мека на Катар. Определят го като най-големият спортен център в света. За изграждането й на 290 000 кв. Метра са вложени 760 000 милиона евро. Академията е спонсорирана от държавата агенция, основана е през 2004 г. и е подчинена пряко на емира. Освен многофункционалната спортна зала тук е и Hamad Aquatic Center, където се проведе Световното първенство по плуване в 25-метров басейн. В залата има игрища за баскетбол, волейбол, гимнастика, зала за фехтовка, кортове за скуош, зали за тенис на маса, тенис кортове, лекоатлетически писти…Общата покрита площ е 120 000 квадратни метра. Комплексът разполага със седем перфектни футболни игрища. На стадиона, където тренираха Байерн и Зенит, просто е неописуем лукс. Руският тим е настанен на 50-ия етаж на ултраскъп небостърчач във формата на ракета.
Правителството на Катар отделя милиарди долари само за спорт. Това е новия Клондайк на спорта, твърдят анализатори. И имат право. Досега държавата е приемала няколко от най-престижните спортни прояви. От 2010 г. Диамантената лига по лека атлетика се провежда в Доха. През 2019 г. тук ще бъде и Световното първенство. Заради убийствените жеги обаче ИААФ по всяка вероятност ще промени календара си и турнирът ще бъде в края на септември, а не както е по традиция през август. През декември 2014 г. тук се проведе Мондиалът по плуване. На турнира бяха поставени 23 рекорда. Редовно се провеждат турнири по тенис от веригата ATP, голф турнири и световни първенства по крикет. Много голямо внимание се обръща и на конния спорт. Емирът е горд собственик на коня Бела Дона, предизвикал сензация на олимпийски игри. Разбира се, идва ред и на Цар Футбол. Наполи спечели тук Суперкупата на Италия през декември 2014 –а.
Катарските авиолинии са спонсор на Барселона, от 2011 г. клубът получава по 30 милиона евро на година от Qatar foundations, а от 2013-а каталунците лапат по 96 милиона евро от аерогиганта. Френският Пари Сен Жермен пък е собственост на емира и чрез Qatar Tourism Authority прибира по 200 милиона евро годишно.
Най-голямата победа на емирството обаче е спечеленото домакинство на Световното първенство по футбол през 2022 г. На 2 декември 2010 г. държавата от Персийския залив успя да пребори САЩ и Япония. Блестящо проведеното световно по хандбал е само стъпка по пътя към признанието. Над 500 000 зрители изгледаха срещите от Световното по хандбал. Организаторите на Мондиала поканиха световноизвестни изпълнители.Изявите на популярни певци като Фарел и Гуен Стефани са част от опитите на организаторите на хандбалния Мондиал да привлекат повече публика в залите. Два пакетни билета за мачовете от вечерната програма са „вързани“ с пропуск и за концертите.
Концертите на атрактивната певица Гуен Стефани и UB40 в Доха обаче бяха отложени заради смъртта на краля на Саудитска Арабия Абдула ибн Абдел Азиз. Монархът почина на 90-годишна възраст и беше заменен от брат си принц Салман ибн Абдел Азиз. В Катар беше обявен тридневен национален траур. По телевизионните канали почти денонощно излъчваха погребалните ритуали, мастити държавници и политически анализатори коментираха делото на починалия владетел и перспективите в региона след смъртта му.
Зала „Лусаил“ беше буквално взривена от страхотния концерт на друга попсензация – Фарел Уилямс. Изпълнителят на хита „Happy“ направи щастливи 6 000 фенове по трибуните. Хитмейкърът не престана през цялото време на едночасовото си шоу да танцува.
Фокусът на вниманието на катарците вече е изместен към футболния Мондиал. Част от стадионите се модернизират, строежът на други вече започна. Един от най-големите проблеми, пред които ще се изправят организаторите е този с феновете от Европа. В Перлата на Персийския залив алкохолът е забранен. Само си представете обаче как ще бъдат обуздани дивите английски фенове. За целта правителството в Доха планира изграждането на цял град само за запалянковците от Европа. В този своеобразен Sin sity насред пустинята ще се продава свободно бира, ще бъдат организирани специални фен-зони, в които режимът ще бъде по-либерален. Разбира се, мерките за сигурност също ще бъдат извънредни. Спецчасти ще бъдат разквартирувани до феновете, за да реагират при нужда. На хоризонта вече се мержелее следващата цел и мечта на Катар – олимпийските игри. Два пъти страната вече се опита неуспешно да спечели домакинството – през 2016 и 2020 г. Изглежда обаче нищо вече не може да спре новата суперсила в Близкия Изток да вземе Олимпиадата през 2024 г. Както казва предишният емир – шейх Хамад бин Халифа ал Тани: „Спортът е най-добрият начин да стигнеш до всеки по света“.
19-дневният ни престой в Катар преминава неусетно. Самолетът се издига над Персийския залив, потегляме към родината, а в душата ни се усеща тъга. Чувство, сякаш си напуснал нещо скъпо, нещо, което те привлича и към което си обещаваш, че ще се върнеш, дори и след години. Защото Страната на перлите остана в сърцата ни.
София – Доха – София
