Днес предстои да се изиграе един специален мач за Купата на България. Един срещу друг се изправят стари познайници – Локомотив (София) и Славия.
Мачът започва от 18:30 часа на стадиона в „Надежда“. Главен съдия е Георги Николов Кабаков.
АС1: Мартин Веселинов Маргаритов АС2: Диян Христов Вълков
4-ТИ: Петър Георгиев Кузев
ВАР: Радослав Петров Гидженов АВАР: Георги Валентинов Стамболджиев
СН: Стоян Маринов Алексиев.
Малкото столично дерби има дълга и славна история. Не един път „червено-черни“ и „бели“ са се сблъсквали в турнирна битка. Това е удобен повод „Витоша нюз“ да ви припомни най-интригуващите двубои в съперничеството.
Първият сблъсък е за Царската купа и се провежда на 27.07.1938 г., като ЖСК е първодивизионен тим, докато Славия е участник в Националната ни дивизия, т.е. – елитен. Мачът е изпълнен с много нерви и скандали, като в крайна сметка…не завършва. На игрище „Славия“, въпреки ранния час и работния ден се събират около 1 500 зрители. „Белите“ повеждат с гол на Крум Милев (бъдеще легенда на Локомотив и ЦСКА – б.а.) в 20-ата минута и първата част не подсказва с нищо за последвалите събития.
През второто полувреме ЖСК започва много навито и притиска своя съперник. Играта започва да става груба. Футболист от ЖСК е отстранен. Играта придобива още по-твърд характер и за агресивно държание за отстранени и двата бека на ЖСК. Последва бурен протест и целият тим на „железничарите“ напуска терена в 62-ата минута. Присъдена е служебна победа с 3:0 за Славия.
През следващия сезон 1938/39 г. двата тима се изправят един срещу друг на полуфинал. Срещата е на игрище „Левски“ пред 1500 зрители. Поделено надмощие в двете полувремена, но така и не достигат до гол. Следват две продължения от по 15 минути, в които също не се случва нищо.
Идва ред и на преиграване, което също е на игрище „Левски“, пред 3000 зрители. Славистите откриват чрез Дамев. Веднага след изпълнението на центъра топката попада в Стою Недялков – Доктор Кох, който с далечен удар възстановява равенството – 1:1.
Играта започва да става нервна. Отсъден е фал за Славия, който Филипов превръща в гол – 2:1 за „белите“. През втората част за груба игра е отстранен Китанов от Славия. Стилян Ангелов – Стар майстор, от ЖСК също е отстранен за грубост, а след фаула Дуков покачва на 3:1 за Славия. ЖСК получава право да изпълни дузпа и да се върне в мача, но ударът на Георгиев среща напречната греда и така Славия продължава напред.
На 27 юни 1941 г. е последния двубой между тях за Царската купа. След 120-минутна борба „железничарите“ се оказват по-корави и бият с 4:3. В края на първото полувреме Вучко Йорданов извежда ЖСК напред. Веднага след почивката отново Йорданов покачва на 2:0. Славистите се активизират и Александър Попов – Врабчо, връща един гол. В 64-ата минута Янков изравнява резултата след по-активна игра на Славия. „Белите“ стигат до пълен обрат след хубав прехвърлящ удар на Евтимов.
Но това не е всичко! Още след центъра ЖСК печели фаул и Крум Милев – Чичето или Палаврата, без никаква засилка изравнява резултата – 3:3!
Налагат се продължения, като в последната минута на второто вездесъщият Милев се отскубва от защитата на Славия и забива топката неспасяемо в мрежата – 4:3 за ЖСК!
На 13 ноември 1946 г. двата тима се изправят един срещу друг в софийския турнир на Купата на съветската армия. Отново Крум Милев открива за Локомотив в 10-ата минута. След гола славистите се активизират и в 30-ата минута Николов изравнява. През втората част „железничарите“ се увличат напред и Славия успява да вкара още два гола чрез Ахтимов и да грабне победата с 3:1.
През 1951 г. съперниците се подвизават в „Б“ група, като са преименувани на Ударник и Торпедо. Жребият ги изправя един срещу друг още във втория кръг на КСА. След два мача, в които няма победител (1:1 и 0:0), третият мач е спечелен служебно с 3:0 от Локомотив, защото Славия е отстранен административно от турнира заради уреден мач срещу Шумен.
Следващия двубой между „белите“ и железничарите е през сезон 1956 г. на осминафинал. Локомотив елиминира Ударник с резултат 3:2. Коце Благоев открива за Локо, а Сашо Костов – Фанфана, изравнява от дузпа. Цветан Милев извежда Славия напред, но Апостолов изравнява отново резултата – 2:2. Локомотив хвърля всички сили напред и Котев вкарва така желания гол за крайното 3:2.
През 1957 г. Славия взема реванш за поражението, като на същата фаза отстранява Локомотив с резултат 3:1. Може би натежава факта, че отсъстват водещи фигури като Спиро Дебърски, Благоев, Драго Драгомиров и Апостол Чачевски – Макето. Игнатов вкарва за Славия, а в самия край на полувремето Тотев изравнява резултата. През втората част Александър Василев – Чоко, и крилото Георги Гугалов „подпечатват“ победата на Славия и „белите“ са на четвъртфинал.
През сезон 1958/59 г., е поредната среща и отново на осминафинал. Този път победител излиза Локомотив. Малинов отбелязва единствения гол в срещата, за да класира отбора си напред в турнира.
След дълга пауза, в която жребият все разминава двата отбора, най-накрая, през 1975 г., „бели“ и „червено-черни“ се срещат на финала за КСА. Това е и може би най-зрелищният и със сигурност най-важният турнирен мач между тях.
На стадион „Васил Левски“, пред 15 000 зрители, Венци Арсов открива за Локомотив в 11-ата минута. „Белите“ „натискат педала“ и Андрей Желязков изравнява в края на първото полувреме. През втората част играта се изнервя в резултат, на което Ваньо Костов получава червен картон. Така мачът навлиза в последните десет минути – най-драматичните. Борислав Хаджиев – Шмайзера, от Локомотив бележи в 81-ата минута и железничарите вече се виждат победители. Но тогава блясват реализаторските умения на Желязков и с два негови гола (86-ата и 89-ата минута) Славия грабва трофея.
През сезон 1976/77 г. Славия и Локомотив се срещат на четвъртфинал. На стадион „Васил Левски“ пред 12 000 зрители съперниците след 120-минутна битка не успяват да си отбележат гол. Стига се до лотарията на дузпите.
„Железничарите“ изпълняват първи, като капитанът Атанас Михайлов хладнокръвно вкарва първата дузпа. Румен Горанов спасява шута на Милчо Евтимов. Трайчо Соколов вкарва за 2:0, а Горанов отново избива дузпата, бита от Чавдар Цветков. Ради Здравков прави резултата 3:0 за Локомотив. Третата дузпа за славистите е изпълнена от Божидар Григоров- Боби Григ, но ударът му нацелва гредата и Локомотив постига чиста победа с 3:0!
Последната среща за КСА между двата тима е през 1983 г. на 1/32 финал. Славия печели с 2:1. Иван Илиев бележи от дузпа първия гол в 38-ата минута, а Петър Александров покачва на 2:0в 66-ата. Стойчо Стоев вкарва почетното попадение на Локомотив в 68-ата минута.
През сезон 1982/83 г. Локомотив и Славия се изправят за пръв път един срещу друг за Купата на НРБ. Мачът е за 9-10 място. Локомотив буквално разбива „белите“ с 5:0. Александър Бончев – Сина на вятъра, открива резултата в 63-ата минута. Следват голове на Стоянов 65-ата, отново Бончев 69-ата, Стоев 75-ата и Нако Дойчев в 80-ата минута.
През сезон 1987/88 г. Славия взема малък реванш за този резил, като печели с 3:0 на осминафинал. Два гола бележи Мирослав Миронов, а един – Пламен Симеонов.
Отново осминафинал гледаме през сезон 1989/90 г. като този път се играе в два мача на разменено гостуване. В първия – на стадион „Народна армия“ пред 2000 зрители, двата отбора правят зрелищното 3:3. Гошо Петков бележи за Локомотив, но с два гола на Николай Костов Славия обръща резултата – 1:2.
Отново Петков изравнява в края на първото полувреме – 2:2. Зарко Мачев извежда Славия напред в 61-ата минута, но Николай Тодоров – Кайзера, с изпълнение в свой стил, носи равенството в 80-ата минута – 3:3.
В реванша на стадиона в „Овча купел“ белите нямат проблеми и го взимат лесно с 2:0. Головете отбелязват Илия Карадалиев и Сашо Начев.
През сезон 1990/91 г. двата тима са в една осминафинална група и играят единствената си среща извън София в историята на съперничеството. На градския стадион в Несебър „железничарите“ печелят с 2:0. Головете са дело на Тодор Праматаров (25) и Кирил Метков (85).
През сезон 2002/03 г. Славия и Локомотив се срещат на осминафинал. В първия мач на стадион „Славия“ „белите“ постигат най-голямата си победа за купа срещу Локомотив. Печелят с 4:0 и на практика обезсмислят реванша. Головете отбелязват Димитър Рангелов (20), Мартин Кушев (73), Велимир Иванович (79) и отново Кушев (84).
В срещата-реванш „железничарите“ бият с 1:0, но това е крайно недостатъчно. Автор на гола за Локо е Бойко Величков.
Последните два мача между двата отбора в турнира са през сезон 2013/14 г. Първият мач е на стадион „Локомотив“. Сота открива за „железничарите“ в 6-ата минута, но Стефан Велков (57) и Атанас Курдов (83) носят победата на Славия с 2:1.
В реванша Локомотив печели с два чисти гола и отстранява съперника. Разписват се позабравеният днес Базея (53) и бразилецът Том (80).
БАЛАНС МЕЖДУ ЛОКОМОТИВ и СЛАВИЯ
ЦАРСКА КУПА – 4 мача (две победи за Славия, един равен и една за Локомотив. Голова разлика 9:5 за Славия).
КСА – 10 мача (четири победи за Славия, два равни и четири за Локомотив. Голова разлика 16:14 за Локомотив).
КУПА НА БЪЛГАРИЯ – 10 мача (пет победи за Славия, един равен и четири за Локомотив. Голова разлика 16:15 за Славия).
Венелин ЙОРДАНОВ
