На 30 юни се навършиха 45 години от трагичната гибел на двама от най-великите български футболисти – Георги Аспарухов и Никола Котков. По този повод по инициатива на сайта vitoshanews.com в читалище „Отец Паисий“ на кв. Илиянци се проведе възпоменателна вечер с участието на съотборници и приятели на двете легенди от Левски и Локомотив (София).
Бившите национали Иван Деянов, Ивайло Георгиев, Атанас Геров, Петър Топчев, Димитър Мумджиев разказаха свои спомени за Гунди и Котето. Ветераните споделиха лични впечатления за скъпите на сърцето им бивши съотборници и кумири.
„Гунди и Котков бяха и страхотни като хора, освен велики футболисти. Не помня да са обидили или наранили някого нито на терена, нито в в живота. Радвам се, че се докоснах до тях. Първата ми среща с Котето беше, когато бях начинаещ футболист в школата на ЦСКА. Гледахме бате Кольо с огромно уважение“, заяви Ивайло Георгиев.
„Аспарухов и Котков можеха да играят в най-силните европейски отбори. Не случайно старши треньорът на Милан Нерео Роко казваше: „Гунди е нападателят на моите мечти.“ Италианците даваха над 500 000 долара за нападателя. За съжаление системата навремето не позволяваше да се правят трансфери на наши футболисти в чужбина, камо ли пък на Запад, коментира Наско Геров. -Трагичната вест за кончината на двамата ме завари на почивка на морето. Чух по радиото за катастрофата на Витиня. Направо краката ми се подкосиха (просълзява се). В продължение на три дни просто не бях на себе си от мъка.“
„Много мога да говоря за Котето. Прекланям се и пред гения на Гунди, макар че според мен Кольо остава малко в сянката му. Журналистите са виновни. За тях Аспарухов е №1, но за мен Котков по нищо не му отстъпваше. Жалко, че нашият, локомотивският стадион не носи името на най-голямата си звезда, не носи името „Никола Котков“. Това би било напълно заслужено признание за неговото значение и величие“, подчерта Димитър Мумджиев.
„Кольо и Георги бяха невероятно обаятелни личности. Харизматични. Нямаше как да не ги забележиш, дори в тълпата. При цялото им величие обаче и двамата бяха изключително човечни, изключително скромни хора. Те съзнаваха своето превъзходство, но никога не парадираха с това нито на терена, нито в живота. Липсвате ми, приятели“, прочувствено говори и легендарният вратар Иван Деянов, който най-дълго време и играл и с двамата и в Локомотив , и в националния тим.
„Спомням си като че ли е днес денят, в който дойдох в Локото. В съблекалнята беше доста тясно, един от треньорите ме изпрати да се преоблека в един фургон отвън. Тръгнах да излизам, когато един глас ме спря и ми каза да се върна. Лично Котков ми каза да оставя нещата си до неговите. Направи ми място, на мен – новобранеца, да седна до него – до капитана. Котето беше психолог, добър човек, който умее да печели приятели за цял живот, разказа бившият вратар Петър Топчев (Септември, Левски, ЦСКА, Черноморец, Бдин, Ботев Враца, Пирин).
– 30 юни 1971 г. е един от най-черните дни в моя живот. Тъкмо бяхме пристигнали с Митата Якимов и семействата си на почивка в Слънчев бряг. Влизаме в хотела, а човекът на рецепцията, понеже знаеше, че сме футболисти, ме попита: „Разбрахте ли какво е станало с Гунди и Котков?“ Отвърнах му, че не съм чул нищо. „Изгорели са в катастрофа край Витиня“. Аз изпаднах в шок, съобщих на Якимов. Той изобщо не искаше да повярва. Отвърна ми само: „Остави ги тия глупости. Пак някой си измисля.“ И махна с ръка и отиде да качва багажа по стаите. Аз също се успокоих. Помислих си, че просто някой си е направил лоша шега. Да, обаче точно в 18,00 часа седнахме във фоайето на хотела да гледаме новините по телевизията. Само като видях снимките на Гунди и Котето и как една черна лента ги обграждаше, се убедих, че всичко е истина. Оттогава 18,00 часа за мен е един зловещ, един кобен час (просълзява се). Според мен Господ събира тези, който са добри и ги прави ангели. Така е, ангели са!
Митата Якимов започна да повтаря: „Аз трябва да отида на погребението. Аз трябва да отида на погребението“. Заедно със съпругата си отлетяха със самолет за София, оставиха дъщеря си при мен. В последствие Митата си навлече куп проблеми, защото оказал уважение на хора от противниковия лагер. Мисля, че и това беше една от основните причини за неговото освобождаване от ЦСКА“.
„Гунди и Котето никога няма да бъдат забравени. Докато има левскари и локомотивци на тази земя техните имена ще бъдат помнени“, убеден е Людмил Стоев – един от най-верните привърженици на Левски. Той разказа и как милиционерите са късали неклорози в памет на двамата велики футболисти.
-Късаха ги постоянно. Сложим един, и още до вечерта вече некрологът го няма. Изхитрихме се да ги лепим на най-високото възможно място по стълбовете. Качвахме се със стълби по нощите, за да не ни видят милиционери. Въпреки това те пак ги сваляха“, върна се назад в мрачните години на социализма Стоев, който и сега не пропуска мач на „Герена“.
Проектът е финансиран от Столична програма „Култура” на Столична община за 2016 г.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
