Какво означава прилагателното „феноменално“? Нещо изключително, много рядко, необичайно и превъзходно.
Цитат: „ЦСКА разполага с феноменални играчи, които днес са на пейката“.
Нещо подобно, но категорично в същия контекст, избълва в ефир коментаторът на снощния шампионатен мач между Септември и „армейците“.
Въпросният младеж едва ли е осъзнал каква сериозна грешка допусна, защото казаното в ефир минава и заминава, я стигне, я не до ушите на зрителя.
Да, ама понякога думите са силни, стряскащи и карат зрителя да онемее.
В случая хиперболата беше хипер хипербола и тя не само стигна до ушите на телевизионния запалянко, но и ги заглуши. И го ядоса…
Ако съвременните футболисти на ЦСКА са феноменални, какви тогава бяха Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Петър Жеков, Георги Денев и още, и още, и още „армейци“, печелили титли и трофеи на „Армията“, достигали до полуфинали в Европа и екзекутирали европейски крале.
Подобно „раздаване“ на тежки думи като подаръци напълно обезценява футболната терминология и изтънява спортната и езиковата ценностна система. Изтърква имиджа на спортния коментатор и журналист. Показва неуважение към хората, които в действителност са прославили българския футбол, и няма да погали ухото на Стоичков…
Причините можем да ги потърсим в няколко точки.
1. Липса на исторически филтър
Част от младото поколение коментатори често няма спомен от времената, когато български отбори отстраняваха действащи европейски шампиони. За някой, израснал с родния футбол у нас през последните 15 години, три поредни победи в Първа лига и една такава на европейската сцена наистина изглеждат като „космическо постижение“. Те просто нямат реална база за сравнение.
2. Бедният речник ражда „книжни“ тигри
Част от днешните коментатори не обичат да четат книги. А книгите наторяват речта, превръщайки я в цветуща в рамките на допустимото. Дават знания, образуват основа и натрупвания.
Липсата на връзка с художествената литература превръщат словото в ограничен продукт, при който всяко второ отиграване на футболиста с топка в крака бива окачествявано като „уникално“„ „гениално“, „феноменално“, „космическо“. „Богати“ фрази, раждащи „книжни“ тигри…
3. Синдромът „социални мрежи“
Модерното говорене изисква всичко да е „хипер“, „топ“ и „мега“. Епицентър са социалните мрежи. И е лошо, ако телевизионният коментатор попива оттам.
4. Говори, но не мисли
Има и такава вероятност. Коментаторът говори, без да мисли. Той много добре осъзнава, че настоящите футболисти не са феномени и ако го попитате извън ефир, не само ще потвърди това, но и ще се аргументира. И то умело.
Дано истината в конкретния пример с коментатора от снощния мач се крие в точка 4. И дано това са единични случаи, макар че подобно възклицание пряко или косвено може да е свързано с първите три точки.
В противен случай точката на замръзване на част от българските спортни коментатори ще е достигнала апогея си…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
