Веднага щом жребият за световното първенство бе изтеглен през миналия декември, датата влезе в календара, оградена с дебел маркер от всеки фен на Англия – 6 юни, Мексико Сити, 1/8-финал на „Ацтека“. На почти всички бе ясно, че съперник ще бъде Мексико, както се и случи.
Само си представете – Трите лъва да играят решителен елиминационен мач срещу домакин в неговия собствен двор. А това е двор, в който северноамериканците имат страховит баланс и се чувстват почти непобедими, отчасти защото стадионът е на около 2240 метра надморска височина. Това може да замае главите на съперниците и да изгори дробовете им. Но не влияе на ацтеките.
След това идва атмосферата, създавана от 80 824 фанатици, които изпълват митичното съоръжение. За Англия това вече е великолепна реалност, най-големият мач в списъка с мечтани преживявания. Разбира се, има и нещо по-дълбоко. То докосва душата на всеки привърженик на островитяните. Белег, който никога няма да зарасне. Томас Тухел и играчите му няма да се изправят само срещу цялата сила на една нация. Те ще усетят и хладния полъх на един призрак. Ако „Ацтека“ е всичко за всички мексиканци, за феновете на Трите лъва означава само едно – „Божията ръка“.
Англия – Аржентина на 1/4-финалите на Мондиал 1986. Голът на Диего Марадона, с който гаучосите поведеха с 2:0, вероятно е най-великият за всички времена
Но когато малко преди това той скочи с ръка над главата, си осигури печална слава. Тухел е бил на 12 години тогава и е гледал от дома си в Германия. Не го е усетил като фен на Англия, но все пак го е усетил. „Не бяха само англичаните. Дори аз. В онези дни нямах връзка с английския футбол, но дори аз знам този момент. Помня, разбира се, световното на Марадона. Двата гола срещу Англия. Единият с дрибъл и другият… да, който в днешно време никога нямаше да бъде признат“, спомня си той.
Банално ли е, или просто грешно, Тухел и отборът му да бъдат представяни като отмъстители на „Ацтека“? Какъвто и да е случаят, селекционерът сякаш вярва, че може да извлече нещо от този спомен: „Това ще ни възнагради. Ще си го върнем. Кармата ще се върне при нас. Ще обърнем нещата. Това е добър момент да се помирим със стадиона. Просто обичам футбола и старите турнири.
Помня турнира в Мексико през 1986-а перфектно“.
Вълнението в Мексико Сити излиза извън всякакви граници. Няма съмнение, местните искаха да срещнат Англия, а не ДР Конго. В кафенетата из града бяха доволни, когато Хари Кейн вкара късните си голове, за да донесе обрата и победата с 2:1. Защо предпочитат Трите лъва, след като африканците са по-ниско в ранглистата и са по-лесни за преодоляване? Може би смятат, че Англия е уязвима в защита, което би било справедлива оценка на база представянето до момента. Но това е повече свързано с начина, по който Мексико гледа на себе си, с огромната му увереност на „Ацтека“. Страната
иска голям скалп нагласата е: „Дайте ни Англия“. Трудно е да се посочи точният брой мачове, които Мексико е изиграл на „Ацтека“, защото данните леко се различават. Близо 150 са. Това, което не подлежи на спор, е, че тимът е загубил само осем от тях, като последното поражение е през септември 2013-а. Серията без загуба е 26 мача след 3 победи от 3 срещи на този стадион по време на мондиала. В по-широк план двубоят с Еквадор беше 10-ият на Мексико на световни първенства на „Ацтека“. Балансът е 8 победи, 2 равенства и 0 загуби. Тимът е запазил 8 сухи мрежи, включително във всеки от мачовете това лято.
Англия е играла 6 мача на стадиона, два от тях срещу Мексико – равенство през 1969-а и загуба през 1985-а. На световното първенство през 1986-а англичаните победиха Парагвай с 3:0 там на 1/8-финалите. Следващият мач обаче е този, който всички помнят и всички усещат…
Дейвид ХЪНТЪР, Daily Mail
