На 7 май в късния следобед, когато сградите на властта в София започват да приличат на декори от евтин политически сериал, България отново успя да изненада Европа. Не с икономически пробив. Не с технологична революция. А с нов жанр управление — военно-циркова коалиция.
Отстрани гледката е почти поетична.
Бъдещият премиер — човек с биография, ухаеща на казарма, дисциплина и стратегически карти — влиза в политиката така, както генерал влиза в стая с разхвърляни деца: с надеждата някой все пак да слуша. Но България не е казарма. България е пътуващ цирк с държавна субсидия.
И тук на сцената се появява великият символ на епохата — Енчо Керязов. Истински артист. Истински акробат. Истински клоун — в професионалния, благороден смисъл на думата. Човек, който поне знае кога представлението започва и кога свършва.
За разлика от политиците.
Новият кабинет изглежда като продукция, режисирана между щаб на НАТО и репетиция на пътуващ цирк край Ямбол. Военните говорят за ред, стабилност и национален интерес. Непрофесионалните клоуни говорят за морал, реформи и нови стандарти. А публиката — българският народ — вече не е сигурна дали трябва да ръкопляска или да търси аварийния изход.
В Брюксел наблюдават ситуацията с онзи особен европейски поглед, запазен за държави, които едновременно искат еврозона, американски изтребители и руски газ. България отново успя да бъде геополитически оксиморон — страна, която марширува в три различни посоки едновременно.
Военният елемент в кабинета обещава дисциплина. Но историята на Балканите показва, че тук дисциплината издържа приблизително до първото назначение на братовчед в държавна агенция.
А клоуните? Те никога не изчезват. Те просто сменят костюмите.
Един ден са патриоти. Следващия — реформатори. После евроатлантици. После антисистемни. После пак в управлението. Българският политически цирк е единственият в света, където всички играят ролята на опозиция, дори когато управляват.
И все пак има нещо почти красиво в тази комбинация между пагон и червен нос.
Военният поне вярва, че държавата е нещо сериозно. Клоунът поне знае, че публиката трябва да бъде забавлявана. Българската трагедия е, че двете роли постепенно се сливат.
Така страната влиза в новия политически сезон: с маршова музика, скъсани въжета, акробати без мрежа и публика, която отдавна е спряла да различава сатиричното шоу от вечерните новини.
А някъде в дъното на манежа, под светлината на прожекторите, България отново се опитва да изпълни най-опасния си номер:
Да убеди света, че това не е цирк.
