Ивайло Аспарухов: Професионализмът е изчезнал от „Локомотив“ (Сф)

Ивайло Аспарухов: Професионализмът е изчезнал от „Локомотив“ (Сф)

Ивайло Аспарухов е юноша на „Локомотив“ (София). В кариерата си е играл още за „Спортист“ (Своге), „Черно море“ (Вн), „Беласица“ (Пч), португалския „Жувентуде“ (Евора), „Черноморец“ (Бс), „Локомотив“ (ГО), македонските „Скопие“ и „Слога Югомагнат“, германския „Швайнфурт“, словенския „Приморие“ (Айдофщина), „Вихрен“ (Сандански), гръцкия „Етникос“ (Пирея), „Левски“ (Долна баня), „Стрела“ (Доброславци), „Драгоман“ – играещ треньор, „Торнадо“ (Безден), „Бед Бойс“ (Слатина), „Витоша“ (Бистрица).
Бил е треньор в ДЮШ на „Академик“ (Сф) и „Левски“, старши треньор на „Беласица“ (Пч) в „А“ група, селекционер на БФС за Северозападна България, директор на ДЮШ на „Локомотив“ (Сф), изпълнителен директор на „Локомотив (Сф). В момента е част от екипа на ЦСОП „Проф. дпн Георги Ангушев“ в София.
Днес Аспарухов има повод да почерпи – става на 55 г.
С него разговаряме по актуални теми от футболния ни живот, най-интересни са коментарите му за случващото се в любимия „Локомотив“.

 

–  Честит рожден ден, г-н Аспарухов! Къде ви намирам?

– Благодаря ви за поздравите! В работен режим съм, малко се поотдалечих от футбола. В сферата на образованието работя, но следя процесите и в най-популярната игра. Както вървят нещата, мисля да се завърна във футбола. Но не като треньор, там съм се доказал, а като ръководител, директор или нещо подобно.

– Добър приятел сте на Любослав Пенев…Как върви неговото лечение?

– Последните новини са добри. Любо се подобрява, чувства се по-добре. Надявам се да го видим скоро и там, където трябва да бъде – на треньорската скамейка и край терена. Желая му от сърце по-бързо да оздравее. Той е истински борец и ще се справи. Сигурен съм в това. През последните месеци не сме поддържали връзка, защото той, нормално, се поизолира. Силен характер е, горд човек. Нормално е да не иска да се среща с различни хора. Първо иска да се излекува, а после ще поднови контактите с приятелите си.

И на Петьо Хубчев и на Боби Михайлов желая бързо възстановяване. Това са големи истински футболни легенди, големи личности. Дали са много на българския футбол. Дано Бог да е с тях…(интервюто е взето преди новината за кончината на Борислав Михайлов – б.р.).

– Как се справя Георги Иванов начело на БФС?

– Аз нямам преки впечатления от работата му. При всички случаи трябва да му се даде време – поне още 2 г., преди да почнем да обсъждаме какво е свършил и какво не. Трябва да мислим за класиране на големи първенства, докога ще са тези провали на националните отбори? Гледаме ги само по телевизията. Не е проблемът само в „А“ отбора. Много слабо е нивото и на останалите национални формации – юноши, младежи…Ясна ви е картинката…

– Виждате ли положителна промяна след идването на Александър Димитров?

– Познавам го от много време. Беше млад специалист, амбициозен е, иска да се наложи, има някакви идеи. Характерът му е малко особен…Избухлив е, понякога прибързва с оценки и решения, а трябва да е по-дипломатичен, умерен. Трябва да приемаш критиките, щом си на този ветровит пост. Нормално е да си на „топа на устата“, както се казва. Много силен е екипът му от помощници – познавам Явор Вълчинов, Иво Йорданов, Николай Чавдаров. Това са отлични специалисти. Сашо им се доверява, вслушва се в техните съвети. Желая им успех. Дано ни класират на голям форум.

– Все пак мъжките национали записаха три поредни мача, спечелиха и турнира в Джакарта…

– От трите победи най-престижна е тази над Грузия. За турнето в Индонезия няма какво да говорим. Конкретно това 10:2 със Соломоновите острови не е за коментар. За мен е обида да играем срещу такива „отбори“. Нивото им беше „А“ – окръжна група. Според мен беше безсмислено да бият толкова дълъг път до другия край на света. По-добре да си бяха спретнали две контролки в София срещу „Надежда“ (Доброславци) или Костинброд. Резултатите щяха да бъдат същите. Ползата също.

– Да преминем и към темата „Локомотив (Сф)“. Как оценявате представянето на тима в първенството?

– Не вървят добре нещата там. Не му чувам думата на г-н Бойчо Величков – истинска легенда на „Локомотив“. Странни назначения се правят – слагат Дани Васев за спортен директор. Той е младо момче, до вчера играеше. Няма го този опит, не може да го сложиш  на толкова отговорен пост – да отговаря за селекцията.

Критики търпи и треньорското ръководство. За толкова време така и не пуснаха дори един юноша. Гн Иво Котев не зная по каква работа е в „Надежда“ и защо не се върне в ЦСКА. ДЮШ е в трагимно състояние. Разни отборчета, не искам да ги обиждам, ни бият с огромни разлика. Ето, миналата седмица юношите ни набор 2012 г. са паднали от „Бароко спорт“ с 0:9! ЦСКА ни уби с 14:0 преди време. В елитната „армейците“ ни отнесоха с 6:1, „Хебър“ даже ни би…За какво говорим? Ставаме за посмешище. Но конкретно за представителния тим ако ме питате: ако не успеем да влезем в Топ 8 всички ръководни кадри плюс треньорите трябва да си ходят!

В „Надежда“ изчезнаха истинските локомотивци. Чета сега, че една голяма легенда – Йордан Стойков – Бумбо, е станал треньор на „Люлин“ в окръжната група. Е, добре, де, нима бате Бумбо няма с какво да помогне на „Локомотив“? Защо не ползваме знанията, опита на хора като него – с огромни заслуги и качества? Често ходя на мачове на стадиона, гледам и децата, юношите и мъжете. Трябва да ви кажа, че липсва локомотивската атмосфера на стадиона. Няма го прословутия локомотивски дух. Дори и след победа все едно сме на гробища. Хората не говорят, не комуникират помежду си, дори запалянковците са омърлушени. И ветераните идват с нежелание на мачове, а те трябва да са коректив на случващото се. Казвам всичко това, защото съм локомотивец, защото ми пука за този славен клуб. За президента г-н Веско Стоянов лоша дума не мога да кажа. Два пъти съм се виждал с него, има добро желание човекът. Дава и добри пари на футболистите, на треньорите. Но футболът не е само това. Трябва да си изградиш колектив, да вземеш точните хора и то да са локомотивци. Иначе гледам – много съветници около него, но доколко са му полезни? Никой няма да допусне на „Герена“ външни елементи, нито пък на „Армията“ да бъдат отговорни фактори. Защо там не назначат някой локомотивец? А при нас ги допускаме външните с лека ръка. Христо Марашлиев е прекрасен човек, приятел ми е, но е бил добър треньор и футболист. И сега може да бъде добър треньор, това му е призванието, а не да го занимават с несвойствени функции като директор на ДЮШ – карат го да събира такси, да снима мачове…

Питам го: „Ицо, защо не промениш нещо?“. А той ми отвърна: „А, аз съм никой, аз нямам думата за нищо.“

Онзи ден на тренировката на изкуствения терен влиза по дънки и яке Александър Георгиев – главният мениджър на ДЮШ, и почва да обяснява на децата как да спират топката и да тичат правилно. Моите уважения, но не може така – игрището е свято място, там се влиза само по екипи. Толкова ли един анцунг не можа да облече Сашо? И това ли му е работата? С две думи да ви кажа: от „Локомотив“ е изчезнал професионализма!

– Нали уж Георгиев дойде с прилична визитка и добра експертиза от Англия, ако не се лъжа…

– Този човек никога не е работил на този пост. Навремето беше треньор на „Герена“, после помощник на Ясен Петров в Китай…И хоп – директор. Така, със спуснати с парашут хора, не става! Защо не го спуснаха в „Левски“? Нали е левскар. Къде са локомотивците?

Много ме боли и от отношението към собствените кадри. Ние не ги ценим. Капитанът на набор 2008 не е плащал такси от няколко месеца. Те са в размер на 60 евро. И сега момчетата са се разбрали да не плаща целият отбор тези такси в знак на солидарност. Те обясниха своето решение така: „Ние тренираме от 10 г., плащаме си през цялото време екипи, обучение, лагери, абсолютно всичко. Когато навършим възрастта ни казват „Не ставате за „Локомотив“, ако искате да отидете в друг отбор си платете еди колко си хиляди евро!“.

20 деца по 60 евро са 1200 евро на месец. Толкова ли не може да се лишиме от тези пари? Елементарно е. Защото тези деца го заслужават. Те са вече пълнолетни – на по 18 г., но не работят. Нормално е да им се каже: „Момчета, играйте! Заслужили сте си го.“ Техните родители са си платили и предплатили за тези 10 г. Да не говорим, че има и такива родители, дето вадят по 200-300-500 евро и ги връчват на треньора: „Ето ти, да се почерпиш“. Понеже иска синът му да играе. Но треньорите трябва да стоят твърдо и да парират такива опити.

Но някой трябва да го мисли, да прави нещо. А не само да се водят на заплата, да мишкуват и така да карат с години. Няма ли резултати – промяна, нови хора! А сега на никой не му пука, че ДЮШ е умряла, че първият тим може пак да не влезе в първата осмица, абе – всичко е спряло.

Пак се сещам – „Надежда“ (Доброславци) ни би с 6:1, бе, дето е село с 200 къщи! Побеснявам като си помисля. А „Левски“ и ЦСКА ни лупат с по 10-15 гола. Добре, че не сме в елитните групи, че тогава ще берем още по-голям срам. Катастрофа! Това е „Локомотив“, бе! Това говори, че няма работа, никаква дисциплина, никакъв интерес към децата. И ние събираме само някакви такси, все едно сме „Мики Маус“ и тем подобни клубчета…Аз съм на мнение, че таксите и парите убиват футбола.

– С етикета „предатели“ в „Славия“ отидоха Юли Петков и Ратко Достанич…

– Аз не ги обвинявам двамата. Какво значи „предатели“? Нали са професионалисти. Юли толкова време работи в „Локото“, през ръцете му минаха стотици деца. Момчето нормално се оплакваше, че не търпи развитие, че получава малко пари за усилията, които влага. „Славия“ му предлага примерно 5000 евро, той приема. Добре, защо „Локо“ не му предложи 8 000, за да остане? Иначе на футболистите се раздават прилични заплати, дори високи, бих казал. Спас Делев съм чул, не знам дали е вярно, че получава по 17 000 лв. Но това го оставете. Най-болни ми е, че за първи път в мъжкия отбор няма нито едно момче от школата. Краси Милошев не го броя, защото той вече е опитен футболист, поигра и в чужбина.

– Моделът „Славия“ ще върши ли работа в „Надежда“?

– Вижте, „Славия“ си е „Славия“. Аз съм сигурен, че „Локомотив“ може да има свой собствен модел. Сега е анархия и катастрофа. Аз гарантирам, че ако имам власт на „Локомотив“ ще вкарвам всеки сезон поне по едно момче от школата в първия отбор, минимум по едно. Иначе таланти има. Светлина в тунела също, но трябва да се работи. Иначе не става. Аз бях шеф на ДЮШ по времето на Николай Гигов. За 6 месеца върнах два отбора в Елитните групи. Как го направихме: с много труд – мой и на треньорите, селекция, правилните кадри, начин на работа и изискване. Но вижте и кои работеха с мен: г-н- Кирил Метков, Владо Лалов, двамата Манолкови, Гошо Бонев, Ицо Коилов, Виктор Михайлов. Всичките с тапии, с образование.

В „Левски“ също имах отлични резултати с млади футболисти: дадох 8 футболисти за мъжкия национален отбор, 11 стигнаха до младежкия.

Не може в клуба да работят хора без лицензи. Все едно да караш кола без книжка. Сега знаете ли какво е в „Локомотив“? Знаете ли, че имаше човек, който работи като готвач, а в свободното си време тренираше детски отбор? Има още поне 4-5 човека, които нямат лиценз, да не им казвам имената. Затова директорът на ДЮШ е много важен – той трябва да изисква от треньорите резултати, да прави селекции, да обикаля по страната ако трябва, за да търси таланти.

От 3 г. ни лъжат: „Школата това, школата онова“. А само гледат да им съберат таксите, нищо повече. Сега имаме 500 деца, по 60 евро – лесно се смята. Тези пари трябва да се използвам обаче само за школата.

Аз, ако имам сериозни спонсори, бих премахнал изцяло таксите, махам ги веднага.

Да не подценяме и фактора „заплащане“. Разбира се, че работещите в ДЮШ трябва да бъдат отлично заплатени, така, както и футболистите от първия тим.

– Друг ваш бивш тим – „Беласица“, пък е пред изпадане от Втора лига. Защо се стигна до това положение?

– И аз не мога да си го обясня. Има някакви неразбирателства между кмета на града и ръководството на „Беласица“. Сложили са и неподходящи хора, които не разбират. Слаба селекция, необмислени трансфери, кадрови проблеми.

– Небивало оспорвана е битката за шампионската титла. Кой ще я спечели в крайна сметка?

– Ще се радвам „Левски“ да се окичи със златните медали. Омръзна ми „Лудогорец“ 15 години да бъде първи. Но нека не се лъжем – ще бъде много трудно. Ако „сините“ не успеят да бият поне по веднъж разградчани и ЦСКА, предстоят инфарктни моменти.

 

Тодор МИЛАНОВ