Ситуацията в скъпата ни Родина е тотална Бангаранга. За кацналите току-що от Марс – така се нарича песента, с която България ще се яви на конкурса „Евровизия“. Изпълнява я сексапилната Дара. Името означава нещо като нищо, тюрлюгювеч от стилове, идеи и липса на талант и възможности за нещо повече…
Ситуацията около предстоящите избори в така любимата ни Татковина е нещо подобно – хаос, амбиции, срам и похот…
Елитни спортисти плюят на името си, на граденото си с години реноме и искат да се вливат в тинята на политиката…То не беше Владо, то не беше Стефка, то не беше Пешо и Ивет? Защо, бе, любимци бивши на нацията? Защо ви е това, идоли (бивши вече) на милиони? Заслужават ли си „няколкото долара в повече“, както гласеше заглавието на един култов филм на Серджо Леоне с Клинт Истууд?
„Има хора, които скачат толкова високо, че целият свят ги аплодира. Има върхове, които изглеждат недостижими, рекорди, уважение, име, което остава в историята.
Но понякога идва и друг скок.
Не нагоре, а надолу.
Скок, при който падаш толкова дълбоко, че не просто удряш земята, а я продънваш и стигаш дъно, което никой не е очаквал от човек, който някога е бил на върха.
Тъжно е, когато една легенда в спорта успее да покаже, че падението може да е по-дълбоко от всеки рекорд…“, написа умен писач в социалната мрежа.
И тук веднага се сещам за стона, изтръгнал се издън душата на Патриарха в „Немили-недраги“: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…“ Ех, колко си прав, дядо Вазов, само ако знаеш колко си прав…
