Писателят Венелин Йорданов: Локо (Сф) шампион? Защо не – във футбола всичко е възможно

март 16, 2026

Венелин Йорданов е роден на 01.07.1974 г. в София. Написал е общо 10 книги за историята на любимия си Локомотив (София). Първата, втората и третата част излизат на пазара през 2014 г, следват четвърта част (2015), петата (2016 г.) шестата и седмата (2020 г.). Освен това е автор и на алманасите „Български футболни класирания“ (2012) и „Шампиони“ (2012).
Автор е и на документалния филм „90 години Локомотив София“. Съавтор на документалния филм „Легенда за Начко“. Лентата е посветена на великия български футболист Атанас Михайлов.
Преди дни на пазара излезе последната му книга „Златните години на Локомотив“. Тя е естествено продължение на предишната – „ЖСК (София) – славният път към върха“, който обхващаше сезоните до Девети септември 1944 г.

– Кой е любимият ви футболист от Локомотив?
– Това е Кирил Метков. Той беше играч с невероятна техника и стил на игра, който рядко се среща. Уникален халф с отличен контрол върху топлата и перфектна игрова визия. Когато поемеше топката, с лекота преминаваше през противниковите бранители и често създаваше опасни положения пред вратата на съперника. Неговият финес в играта ми доставяше истинско удоволствие да го гледам. Бих казал същото и за Нако Дойчев.
– Кой е любимият ви и незабравим мач на Локото?
– Всъщност те са няколко. На първо четене се сещам за победата над ПСЖ с 1;0, на която присъствах на стадиона и помня гола на Петър Миланов. От евротурнирите бих добавил и победата над Динамо Тбилиси с 3:1. От българските мачове няма за забравя една победа над Левски с 4:2 в мач за първенството. На почивката ни водеха с 2;1, но през второто част обърнахме след супер игра и силен мач на Стойчо Стоев. Помня, че на другия ден във вестник „Спорт“ заглавието беше: „Урок по футбол“.
Винаги победите над Левски са ми носили най-голяма радост, защото за мен те са най-големият ни дразнител.
– Кой е най-силният период в историята на клуба и защо е така?
– Като започнем от 40-те години на ХХ век, когато ставаме на два пъти шампиони, три пъти втори, веднъж трети и печелим Националната купа. Тогава голяма част от ядрото на националният ни отбор е бил от състезатели на Локомотив. Вторият такъв период е от поколението на Никола Котков и Спиро Дебърски. Тогавашните успехи са описани в новата ми книга. Шампионска титла, победи в евротурнирите, европейски железничарски титли и т.н. Третият силен период е определено онзи голям отбор на Васил Методиев с гениалният Начко Михайлов. Знаете там какви успехи постигнахме в турнира на УЕФА и шампионската титла през 1978 г. От новото време бих споменал и отбора на Стефан Грозданов, който изнесе поредица от силни мачове в Европа, а през 2007 бе на косъм от спечелване на титлата.
– Кой е най-големият талант, излязъл от ДЮШ?
– Локомотив винаги се е славел като „люпилня“ за таланти, както казва клишето (смее се). Те са толкова много, че наистина трябва отделно интервю само по тази тема. Стилът и ликът на нашия отбор винаги е бил оформян от рожби на клуба. Ако все пак трябва да посоча имена бих споменал две: Никола Котков и Начко Михайлов. От съзнателния ми живот, откакто ходя на мачове, ще кажа: Бойчо Величков и Стойчо Стоев. Последните имена, излезли от школата, които направиха отлични кариери, са Георги Пеев и Емил Гъргоров. Искам да подчертая, че школата винаги ни се е славила и с отлични вратари.
– Кой е най-добрият треньор в историята на клуба?
– Тук също няма как да се спра само на едно име. Започвайки от Георги Берков, който постига големите успехи през 60-те години. Безспорно отборът на Васил Методиев от 70-те години…да не повтарям пак постигнатите успехи. И пак от по-новото време – Стефан Грозданов, който взе отбор, борещ се да не изпадне, и за няколко сезона го докара до мачове в Европа. Пазя хубави спомени и от Драгомир Окука. Няма как да не спомена и Тони Велков, защото той дойде в най-тежкия момент – когато бяхме изхвърлени в зоналните групи и момчето буквално започна „от нулата“, а време нямаше. Коректно е да спомена и треньорите от школата във времето, когато всяка година по три-четири момчета „захранваха“ първия ни тим.
– Кой е най-посетеният мач в историята на Локомотив?
– От бате Силви (Силвестър Милчев, светла му памет) съм запомнил, да не говоря наизуст. Понеже пред мен нямам данните, по спомен ще кажа за няколко мача. Знаменитото турне в СССР през 1946 г. е наблюдавано от общо над 200 000 зрители. За друг посетен мач се сещам…Срещу Левски през сезон 1967/68 при победата с 3:1.

По данни на „Народен Спорт“ тогава на стадиона са 45 000 зрители, но в други източници съм чел, че са близо над 50 000. Гостиването на Динамо Тбилиси през 1987 г е наблюдавано от 70 000 зрители. На нашия стадион едно домакинство срещу Славия през 1985/86 при победата с 3:1 е наблюдавано от 20 000 зрители.
– Кога Локомотив ще стане пак шампион?
– Ще си позволя да ви отговоря с чувство за хумор. Това ще се случи, когато и трите фактора във футбола – работа, талант и късмет се срещнат в един сезон. Иначе по-сериозно… Ние, лудите, които от деца до ден днешен ходим на мачове на нашия Локомотив, имахме такива мечти, които по-късно осъзнахме, че няма как да бъдат изпълнени. Фактори много. Най- основният е за мен неправилната политика в клуба. След Десети ноември управлението на Николай Гигов за мен бе много грешно. Там школата ни, за която стана дума по-горе, тотално изпадна в амок. Това по естествен път се отрази и на резултатите на първия отбор и той изпадна в едно среднячество. Публиката ни започна да се топи, а това също е много важен фактор. Но явно такава ни е орисията. Историята на един клуб не са само титли и купи. Историята е всеки един фен, който е изминал стотици километри за мач до Каварна например….Но говорейки за история, тя показва, че особено във футбола нищо не е невъзможно. Само трябва правилно управление.