Рядка снимка на Трифон Иванов от първите му изяви в националния отбор…Може би 1988 г. Помня, че дебютира с гол срещу ГДР при 1:1 в Бургас – 13 април 1988 г. Разписва се с глава, засича центриране от корнер. Интересно е, че е извикан в последния момент от селекционера Борис Ангелов и пътува цяла нощ с влак до морето.
Умората от клатушкането до Бургас и вълнението от досега със звездите от „А“ отбора обаче не пречат на младока да блесне още в дебюта си.
По онова време Иванов е единственият сред националите, който все още няма кола. Тогава иска автомобила на баща си Марин, за да стигне до Бургас за първия си мач. Таткото обаче е категоричен, че няма да му го даде. Така се налага Туньо да отпътува с влак до бургаската гара, за да изиграе първия си двубой с националната фланелка. Когато пристига на лагера и бъдещите му съотборници го питат с насмешка: „Ти кой беше бе, момче?“, Трифон тихичко отговаря: “Ще ви покажа на мача кой съм”. И го прави…Останалото? Останалото е история.
„Отборът на ГДР по това време беше много силен. Това за мен беше вторият мач като селекционер, разказва Борис Ангелов. – Преди това победихме Чехословакия с 2:0. Като за нов селекционер беше много добра възможност да изпробвам различни варианти на състава в тези контроли. Отлично познавах качествата на Трифон, тъй като следях много внимателно отбора на Етър. Преди това в юношеския и младежкия национален отбор виках доста момчета от този тим – Балъков, Киряков, вратаря Данков… За съжаление, не можех да ползвам Трифон, защото той е роден на 27 юли. По онова време правилникът на УЕФА разрешаваше да играеш в юношеския и младежкия тим само ако си роден след 1 август. В БФС спазвахме тези правила, макар че ставаше дума само за четири дни.
После обаче излезе късметът на Трифон с доброто му представяне и работата на един много добър треньор като Георги Василев. Така дойде и тази повиквателна.“
Мачът срещу ГДР се провежда на тогавашния стадион „Девети септември“ пред 20 000 зрители. Бъдещият велик защитник, тогава изгряваща звезда на Етър (Велико Търново), се появява в игра в 60-ата минута. Сменя Аян Садъков от Локомотив (Пд). Срещата тръгва лошо за българите. Щюбнер извежда германците напред още в 30-ата минута. Секунди по-късно играта напуска контузеният ветеран Ради Здравков. След почивката играта на домакините отново не върви. Редуват се грешки на бранителите и на нападателите ни. Вратарят Боби Михайлов спасява няколко опасни удара на немците, за да се стигне до 82-ата минута. Тогава Пламен Гетов центрира от корнер и Трифон засича с глава топката в мрежата зад гърба на вратаря Рудвалайт за крайното 1:1. Блестящ дебют и отличен старт на една много силна кариера, увенчана с десетки купи и медали
Съставите:
България: Борислав Михайлов, Павел Дочев, Запрян Раков, Димитър Васев, Николай Илиев – капитан, Радослав Здравков (32-Пламен Гетов), Аян Садъков (60-Трифон Иванов), Любослав Пенев, Наско Сираков, Христо Стоичков
ГДР: Рудвалайт, Креер, Щаман, Рьозер, Роде, Пилц (80-Крахт), Щюбнер, Щайман, Кирстен, Ернст, Том
„Много добре си спомням дебюта на Трифон. За първи път го повиках и той, нормално, като всеки дебютант, се вълнуваше. Нямаше проблеми с адаптацията в отбора. По-опитните футболисти го приеха много добре. Бях повикал и други млади момчета за тази контрола. Трифон ми направи впечатление със страхотните мачове, които записа с Етър по-рано през сезона 1987/1988. Срещу ГДР Трифон влезе през второто полувреме при 0:1. Разписа се с глава след центриране от корнер, разказа пред vitoshanews.com Борис Ангелов. – Много жалко, че си отиде от този свят толкова без време, толкова млад, едва на 50 години… Голям мъжкар беше. Какво мога да кажа за неговите качества…Дроб, сърце и далак – невероятна физика притежаваше. Генетичните му възможности позволяват да го товариш колкото си щеш. Нямаше проблеми и с дисциплината. Изключителен шегаджия, около него се въртяха веселите моменти в отбора. Едно добро момче си отиде. Жалко.“
Categories:
Футбол
