Няма смърт, Иване! Всичко е любов (ВИДЕО)

Няма смърт, Иване! Всичко е любов (ВИДЕО)

Последният истински бунтар на българското кино – така го наричаха. Всички го помнят най-вече като Радо, лошото момче от великия филм „Всичко е любов“. Лентата буквално за една вечер превръща обикновения и почти никому неизвестен студент по актьорско майсторство в идол на цяло поколение. Да отидеш на кино, за да гледаш “Всичко е любов”, беше изява на гражданска позиция, спомнят си едновремешните малчугани, които бягаха от училище, за да гледат  премиерата, а днес са достолепни чичковци, лелки, баби и дядовци.

Иван Иванов остава в историята и с още десетки знакови роли във филми, както и в театъра.

Любимецът на няколко поколения българки остава вечен сексимвол. Заради него киносалоните бяха претъпкани в началото на 80-те години, зрител/к/ите буквално се избиваха за билет.

В онези скучни времена на соца в киното Иван Иванов беше като икона, модел за подражание за младите хора – подобно на западните и американските си колеги – Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Марчело Мастрояни, Марлон Брандо, Джеймс Дийн, Пол Нюман и Робърт Редфорд…

Иван беше синоним на протеста, на младостта и чистотата, на бунта срещу фалшивия морал и символ на стремежа към свобода във времето на забрани.

 

И животът на нашия Иван е интересен като трилър. През годините е свързван с много жени, част от които му бяха и екранни партньорки.

Няма как да се подмине незабравимата любовна история с Янина Кашева от “Всичко е любов” на режисьора Борислав Шаралиев (някои критици ги наричаха “Ромео и Жулиета” на зрелия соцреализъм), или с красивата Ваня Цветкова от “Комбина” на Никола Рударов (първият български екшън). И още, и още фатални жени…


Но любовта на живота му остава неговата съпруга – актрисата Петя Силянова.

Всъщност животът му остана като красив пример, за доказателство, че истинската звезда няма нужда от специални ефекти и милиони долари в банковата сметка, за да бъде забелязана и да остане Звезда.

 

Как да бъдат забравени героите на актьора и във филми като “Лавина”, “Романтична история”, “Мярка за неотклонение”, “Горски хора”, “Стената”?

Образите, в които влиза, са все на истински мъжкари, отстояващи своето достойнство и готови в името на убежденията си да се изправят срещу целия свят, ако трябва.

В последните две десетилетия от живота си емблематичният актьор се оттегли от светската суета и остана да живее на село. Да, буквално на село. В Оборище (превърнало се в неговата лична Итака), Иванов се отдава на писането. Неслучайно синът му Стефан, известен като Wosh МС, създава филм за него. Казва се “Завръщане у дома” – както и една от книгите на актьора. “Добре дошъл у дома” и “Живот”.

Пред стефчовата камера идолът е пределно откровен: “Няма по-бързо стареещ човек от мен, защото целият ми живот мина в киното. И затова ще ви открия една тайна: Аз не тъжа за нищо.”

И беше прав. За какво да съжалява? Нали ВСИЧКО Е ЛЮБОВ?

Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград.
Късно влиза в киното. В детството си мечтае да стане летец като баща си. На 23-годишна възраст се жени за медицинска сестра, от която има син Георги. Завършва ВИТИЗ чак 28-годишен. Още в първи курс се влюбва в колежката Петя Силянова. “Видях я и си казах, че това е моето момиче”, признава актьорът. От връзката им се ражда Стефан.

 

За негов откривател може да счита Борислав Шаралиев. “Шаро ме беше гледал в театрални постановки в Учебния театър на ВИТИЗ. И накрая ме дръпна настрана и ми каза: “Ти си!” Аз много обичах Шаро…”, откровен е Иван.

Той играе два сезона в Младежкия и Военния театър и става щатен актьор в киноцентър “Бояна”.

Дебютът му в киното (в истинска роля, защото преди това има епизодични участия в “Еоломея” – 1972, “Сладко и горчиво” – 1975, и “Защо плачат момичетата” – 1977) е в “култовия” “Срещу вятъра” (1977) на режисьора Христо Христов. Бъдещият сексимвол влиза в ролята на …матрос. Партнира на старото куче Григор Вачков.

После студентът Иван се появява за кратко в двусерийния тв филм “Големия товар” на режисьора Иван Комитов.

Историята около “Всичко е любов” е изключително интересна.

Сценарият на Боян Папазов дълго време събира прах в чекмеджетата на Бг Холивуд (разбирай Киностудия “Бояна”), докато пробива път с помощта на Борислав Шарланджиев. Така се дава шанс на героя на Папазов – Радослав Пенков Тасков, роден на 17 февруари 1961 г. в София, ученик в София, ТВУ с. Белица, да разкаже житейската си история. Заглавието на повестта и на филма е заимствано от Петър Дънов, който проповядва, че всичко е любов, както свидетелства Пенчо Ковачев в “25 звезди на българското кино”.

Режисьорът тръгва с идеята да снима само непрофесионални актьори, но бързо се убеждава, че така не става. Хора от екипа му обикалят всички столични гимназии и най-тежките ТВУ-а, но избранниците не издържат сериозните критерии на режисьора.
Така той стига до решението да се обърне към млади актьори от театъра и студенти от ВИТИЗ.

Иван Иванов има двама сериозни конкуренти за ролята – Емил Джуров и Ибиш Орханов. Добре че Шаралиев решава да заложи на основния холивудски принцип, според който актьорите красавци се харесват повече на зрителите. Така залага на Иванов. Уцелва в десетката, защото освен готин, Иван е и много талантлив. Съвсем на финала той печели състезанието с ученика Станимир Стоилов, а Янина Кашева е предпочетена пред Милена Живкова.

“С образа на Радо успях да кажа много неща. Самият аз притежавам много от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя Иванов.

 

СПОДЕЛЕНО

“Може ли сърцето да се учи на любов? Не може. Сърцето просто трябва да си спомни любовта”

– “Споменът за детството е най-прекият път към съвършената ти душа.
Върви!”

– “За да се отървеш от глупостта,
трябва да забравиш за ума. 
Умът винаги греши.
Сърцето – никога.
За да не си глупав, трябва да имаш сърце, а не ум. 
Сърцето прелива от любов,
а умът прелива от глупост. “

– “Най-красивото нещо на този свят е
да се впуснеш с всички сили
в него – в света!
Как се постига това?
Чрез знанието.

Знанието е единственият път, чрез който човек може да усети света, природата.
Как се добива знание?
Знанието не се добива.
То дава.”  

– “Да ходи напред-назад всеки може.
А да стои на мястото си?”

– “Ако искаш да се движиш –
спри!”

– “Има едно време – сегашно време.”

 

– Писмо до Швеция
Нашата страна се нуждае от помощ.
Тя се изразява в следното:
1. Нямаме пари.
2. Бедни сме.
3. Нямаме никакви пари.
4. Богати сме на минерални ресурси.
5. Имаме гласове у нас и в чужбина. Предимно басове, но и тенори. Тук са останали само сопраните, но и те са на изчезване.
6. Имаме много контрабаси и гъдулки.
7. Имаме и гъдулки (гъдулката е народен инструмент, струнен)
8. Парите са ни кът.
9. Умеем да се веселим.
10-о накрая – Обичаме ви.
Сега! Каква ми е молбата. Вижте, ако може да се направи нещо. Защото някак си е срамота. Нямаме си носител на Нобелова награда, а всичко друго си имаме.”

И накрая завършвам с (според мен гениалното):

– “И …се слагаш в обувките – чистите
И …се пъхваш  в ризата – бялата
И…погалваш с ръка сърцето си – топлото
И…му даваш кураж да върви, 
да тупти…
То си знае посоката.”

 

 

ФИЛМОГРАФИЯ

2006 “Врабците през октомври” (тв сериал) 8 (тв версия) кметът
2006 “Неочакван обрат” (тв сериал) 13 униформен полицай
2005 “Космическа обсада” (Alien Siege) САЩ д-р Бейкър
2005 “Другият наш възможен живот” Лъчезар Денев, емигрантът от Америка
2003 “Чуй звездите” дядото
2002 “Асистентът” България/Италия бос на мутрите
2001 “Наблюдателя”
2001 “Пратеник на кралицата” (Queen’s Messenger) Великобритания/България/Канада Клаус, оператор на CNN
1999 “Стъклени топчета” Пацо
1998 “Извън контрол” (Derailed) САЩ/Аруба кондуктор
1998 “Кървав спорт 4” (Bloodsport: The Dark Kumite) САЩ Цезар
1994 “Гори, гори огънче” (тв сериал) 4 докторът
1993 – 1995 “Полицаи и престъпници” (тв сериал) 3 Алекс Стефанов, босът на мафията (в „Трафик“)
1990 “Живот на колела” (тв сериал) 5 бригадирът Бръмбаров
1990 “На лов за Червения октомври” (The Hunt for Red October) САЩ съветски матрос
1989 “8% любов” Хари
1989 “Тест ’88” следователят
1988 – 1996 “Новите приключения на Арсен Люпен” (Le retour d’Arsène Lupin)
(тв сериал) 20 Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия (в XVIII серия: „Herlock Sholmes s’en mêle“ – 1995)
1987 “Мечтатели” Димитър Благоев
1986 “Небе за всички” Антон Генов, командир на самолет
1985 “По следите на капитан Грант” („В поисках капитана Гранта“) (тв сериал) 7 СССР/България
1985 “Последният езичник” Симеон
1985 “Горски хора” горският пазач Славе Николов Славов
1985 “Борис I” 2 Симеон
1984 “Нощем с белите коне” (тв сериал) 6 Сашо, студент по биология, син на Ангелина
1984 “Романтична история” Иван Кондора
1984 “За госпожицата и нейната мъжка компания” Цико
1984 “Стената” инж. Марин Маринов
1983 “Мярка за неотклонение” Траян
1983 “Равновесие” Иван Иванов
1983 “Римска делва” козарят
1983 “Жълто”
1982 “Комбина” Вас/Христо
1982 “Лавина” Асен
1981 “Ударът” капитан Илиев, човек от щаба на НОВА
1981 “Не трябва старик, не трябва” Никола
1980 “Юмруци в пръстта” поручик Янкулов
1979 “Всичко е любов” Радослав (Радо)
1979 “Нощните бдения на поп Вечерко” (тв) Мишо
1978 “Големият товар” 2
1977 “Срещу вятъра” старши матрос Виденов
1977 “Защо плачат момичетата” 3 новели младежът с компромата
1975 “Сладко и горчиво” съученик на Асен
1972 “Еоломея” (Eolomea) ГДР/България/СССР регистратор

ТЕАТРАЛНИ РОЛИ

„Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
„Животът е сън“ (Педро Калдерон де ла Барка) – шутът

ТВ театър
„Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов)
„Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)

 

НАГРАДИ
Орден „Кирил и Методий“.
Награда за дебют на СБФД за филма „Всичко е любов“ на XVI ФБИФ (Варна, 1979).
Специалната награда за филма „Всичко е любов“ на XVI ФБИФ (Варна, 1980).
Наградата на критиката за филма „Всичко е любов“ на XVI ФБИФ (Варна, 1980).
I награда за филма „Мечтатели“ (Варна, 1986).
Наградата за мъжка роля (Димитър Благоев) от филма „Мечтатели“ на празниците на българския игрален филм (Карлово, 1987).
Наградата на София за филма „Мечтатели“ (1987).
Наградата за мъжка роля (Димитър Благоев) от филма „Мечтатели“ на СБФД (1988).
Награда за цялостно твоворчество на киностудия „Бояна-филм“ (2001)

 

 

Милен ДИМИТРОВ