Едно малко ботевградско село показа как се прави – как трябва да се отбелязват паметните събития и как да се почитат героите.
Литаково даде пример даже на грандовете в родния футбол „Левски“ и ЦСКА и доказа, че може да е равно на английския Ливърпул. Неслучайно един от „прякорите“ на селото е „Българския Ливърпул“.
Поводът стотици литаковчани да си припомнят славни моменти от футболната история на техния „Страхил“ беше половинвековния юбилей от спечелването на турнира „Футболна смяна“.
Зад отличната организация на честването стои най-вече Тодорка Коцева, бивш директор на училището в Литаково и Исторически музей гр. Ботевград, а по настоящем – учител в ППМГ „Акад. Проф. д-р Асен Златаров“ в Ботевград, както и кметът Пешо Младенов.
Затрогващата церемония се проведе в читалище „Светлина“. Тогавашните юноши вече са побелели ветерани, а с помощта на многобройните снимки присъстващите се върнаха назад във времето. За фотоархива трябва да благодарим на Костадин Петров – дългогодишен фотограф в читалището.
Почти всички живи участници в звездния отбор дойдоха. За съжаление вече не са сред нас защитникът Пешо Георгиев, халфът Митко Миков и нападателят Цветан Василев – Лупата, както и легендарният треньор Никола Василев Йотов – Маратонеца. Именно Василев е в основата на огромния успех, той стои и зад всички спортни подвизи на селото.
Чичо Кольо успява да събере група от ентусиазирани деца и юноши, да ги тренира усилено и да ги вдъхнови за успеха във „Футболна смяна“, и на практика да ги превърне в легенди за Литаково и окръга.
Ето и как е изглеждал шампионският отбор на „Страхил“ (Литаково):
- Григор Григоров, 2. Илия Георгиев, 3. Пешо Костов, 4. Петър Георгиев, 5. Петър Костов, 6. Николай Василев, 7. Игнат Наков – Графа, 8. Петър Петров – Перо, 9. Васил Цеков – капитан, 10. Митко Миков, 11. Цветан Василев – Лупата.
(Данчо Поповски, Николай Иванов – Кьосето, Владо Балинов, Тодор Петков)
Разходката започна от самото основаване на футболния отбор, както и разнообразието от спортове, практикувани в онези години. Николай Василев, внук на двигателя на футболния отбор – Никола Маратонеца, предостави богатия архив на дядо си, който освен треньор по футбол е бил и многократен шампион по маратонско бягане.
Кметът Пешо Младенов връчи почетни плакети на всеки един от футболистите. Емоционален беше моментът, в който капитанът – Васил Цеков, разказа за драматичните минути от победата на златните момчета:
„Никога няма да забравя решителния мач срещу тима на Поморие. Срещата се игра на стадион „Славия“ пред пълни трибуни. След нас на терена щяха да излязат Славия и ЖСК Спартак (Вн) за първенство на „А“ група. Мачът започна перфектно за нас – поведохме рано с гол от дузпа на Митко Миков – 1:0. 9 минути по-късно Цецо Лупата вкара за 2:0. Започва второто полувреме, ние се чувстваме шампиони вече. По едно време се откъсвам сам от центъра и се устремявам към вратата. И сега ситуацията ми е пред очите. Вкарал съм толкова голове, но сега се провалих…Излизам сам срещу вратаря, помислих си за секунди: да го прехвърля ли, или да го финтирам? Стрелях в тялото му. Изправих се от тревата и ми се плаче…Помислих си: „Ти провали усилията на момчетата“. Представете си какво е ставало в моето сърце тогава. Уж капитан, а проваля отбора…Поморийци скоро ни върнаха един гол, резултатът вече беше 2:1. Аз бях като умрял. До края оставаха съвсем малко минути. Получи се наша атака отдясно, Игнат Графа, центрира топката, аз съм в наказателното поле, но се разминах с топката, паднах. Обаче падайки, виждам как Лупата я забива от воле в мрежата – гооол, 3:1 за нас! Ние бихме, а аз плаках, плаках…
Няма да забравя и какво се случи преди мача ни с Княжево, на практика Славия. Не знам как така се случи, но едно момче от противниковия отбор спа в нашия хотел. Може би, за да ни разузнава е било изпратено. Цяла вечер чичо Кольо му надува главата: „Виж какво сега, ние сме си селянчета. Дошли сме просто ей така, да отбием номера. Нямаме никакви амбиции“ и тем подобни неща.
И аз не знам какво това момче е казало на своите съотборници и на треньора им, обаче явно ни подцениха. Още до 20-ата минута водехме с 3:0, докато се усетят. А бяха считани за фаворити, едни такива – наперени, слязоха до терена с таксита.
В паметта ми е останал и мач от Зоналния турнир в Ихтиман. Така се развиха нещата, че имаше опасност да отпаднем още там. Губехме с 0:1, а до края на срещата оставаше малко време. Изравних с шут от центъра, а до този момент играта хич не ми вървеше, бях един от най-слабите на терена. И после чичо Кольо ми призна: „Ако не беше вкарал този гол, щях да те сменя и да ти се сърдя постоянно.“
Следващият ни сблъсък беше срещу първенеца на Кюстендилски окръг.
Страхотен отбор, здрави момчета македонци. Знаете как се играе там.
Жесток мач, 4:1 за нас беше резултатът, но като ни натиснаха яко – набързо стана 4:3. Едвам издържахме.
Последният ни мач беше с Банкя, първенец на София. Но за тях играха доста момчета и от „Левски“. Всички викаха: „Тия са много технични, ще ви отнесат.“ Добре, ама заваля един проливен дъжд. И ние като ги подбрахме – 5:1!“.
И така – спомени, спомени…
Вълнуващо беше да се видят сълзи в очите на тези побелели мъже.
Думата после бе дадена на Добри Доцов , който приветства спортистите, както и на Филип Зуберски – спортен журналист и учител в ППМГ гр. Ботевград.
Танцов състав „Литаковче“ и прекрасната народна певица Иванина Иванова вдигнаха настроението с интересна музикална програма.
По традиция шампионите се посрещат с духова музика, така е било преди 50 години, така е и днес. Под звуците на Литаковската духова музика играчите излязоха от салона. Денят завърши с приятелски мач между млади и стари на игрището в селото.
Милен ДИМИТРОВ
