На днешния ден легендарният голмайстор Иван Притъргов щеше да навърши 70 години. В негова памет публикуваме това уникално интервю, взето от автора през август 2013 г.
Иван Притъргов е роден на 15 септември 1952 г. Той е легендарен нападател на “Черноморец” (Бургас). За “сините” играе от 1969 до 1973 и от 1977 до 1984 г. Вкарвал е голове още за “Тракия” (Пд) и ЦСКА. Притъргов е един от най-големите голмайстори в нашия футбол. В кариерата си има 332 мача и 108 гола в “А” група. Стрелец №1 на елита през 1975 г. с 20 попадения. Голмайстор на Южната “Б” група през 1974 г. с 23 гола. Има 7 мача и 2 гола в националния отбор, 16 мача и 5 гола за младежкия и 12 мача и 4 гола за юношеския национален тим. Бил е треньор в ДЮШ на “Черноморец”, в Несебър и Камено. Работил е в полицията и като експерт в ДЗИ-Бургас. Почина на 26 януари 2017 г.
– Г-н Притъргов, как сте? С какво се занимавате?
– А, добре съм, благодаря. Почивам си на морето. На Обзор сме със семейството.
– Бяхте треньор, но май вече не се занимавате с футбол?
– Да, от доста време вече съм експерт в ДЗИ. С треньорството приключих отдавна. След като окачих бутонките на пирона, прекратих кариерата си като футболист, почнах в детско-юношеската школа на “Черноморец”. После с Динко Дерменджиев вкарахме “Несебър” в “Б” група. След това водих отбор от региона – “Камено”. За зла беда това се случи точно в така наречените “мутренски времена”. Стана тя каквато стана. Имаше отбори пълни с мутри, все здрави момчета. Беше страшно да се играе срещу тях. Влизат в съблекалнята, бият футболистите, млатят съдии. Абе, да не ти разправям. То футбол нямаше. Тогава се прочу “Космос” (Бургас). На всеки техен мач имаше скандали. Клубът бе основан от бизнесмена и после фолкпевец Найден Милков, дето беше гадже на Тони Дачева. Той играеше център-нападател, а в тима беше и неговият приятел – шампионът по вдигане на тежести Румен Теодосиев. В последствие Милков се оттегли, а издръжката на клуба се поемаше изцяло от Теодосиев. Както и да е, на мен ми писна от всички тези простотии и се отказах от треньорството. Просто нямаше смисъл да хабя повече време и нерви.
– В момента изглежда бургаският футбол е наред. Завърна се и местното градско дерби в “А” група…
– Е, да, така е. Хубаво е това, че “Нефтохимик” се върна в елита. Бях трибуните на последното дерби. Много ме изненада победата на “нафтата”. Никой не очакваше да бият. Те са отбор от нищото. Половината са бивши играчи на “Светкавица” (Търговище), а другите са от стария “Нефтохимик”. Изкуствен тим ми се струват малко. Създадени бяха инцидентно. Никой не ги знае как се събраха. “Черноморец” уж изкараха 40 дни подготовка, уж всичко им беше наред, пък паднаха безславно с 2:3. Не съм в кухнята на двата клуба и не зная какво става в тях. Иначе аз съм винаги съм си бил от “Черноморец”, нищо общо нямам с “Нефтохимик”.
– Оправдавате ли политиката на “акулите” да продават най-добрите си футболисти? По този начин те не могат да обиграят отбор за повече от 6 месеца.
– То е ясно защо шефовете на клуба го правят. Не ми е приятно, че така става, ама сигурно няма друг начин. След оня батак, който се получи след напускането на Красимир Балъков, на “Лазур” средства не останаха. Понеже нямат пари, затова взимат играчи със свободни трансфери, а после при първата оферта ги пласират навън. По-изгодно им излиза така. Трябва да му се признае на Балъка, че създаде основа на велик клуб. Всичко си му беше перфектно като план – и школа, и база, и финансиране. Толкова пари се хвърлиха, такова чудо…Балъка обясняваше: “Ще правим всичцко стъпка по стъпка”. Проектът беше отличен, но се оказа построен на пясъчна основа. 80-90 души бяха включени в проекта, кампусът за децата беше модерен, имахме и дублиращ отбор в Поморие, воден от Петър Хубчев, обаче всичко се срина за нула време. Оказа се като в приказката, един вид “На гол тумбак, чифте пищови” (смее се). В академията работеха 18 треньори, а в момента почти всички от тях са на улицата. Митко Събев докара Фреди Бобич за директор, и кой ли не… Куп чужденци преминаха в “Черноморец”, взеха куп пари, а не дадоха нищо. Имаше мачове, в които на терена пускаха само легионери и нито един българин. Седяхме с колеги-ветерани на трибуните и се ядосвахме. Това беше срамота, как може да няма българи? Проектът се оказа един надут балон.
– В разруха тъне и култовият стадион “Черноморец”…
– Да, така е, за съжаление. А на този стадион ми е минал животът. Толкова красиви голове съм вкарал там (въздиша тъжно). И там, да ви кажа честно, стана една мътна и кървава…Митко Събев с помощта и на общината щеше плюс кредити да налее 500 милиона евро за стадиона. Щяха да му го дават на концесия, там трябваше да им мол, паркинги, магазини, абе – както си му е по реда. Нищо подобно не стана. Сега покрай “Черноморец” ме е срам да премина. Направо ми се плаче. Децата от школата няма къде да се изкъпят, няма ток и вода. То са бурени, то са ламарини, ръжда и мръсотия…не е за разправяне. Всичко се руши, пълен разпад.
– Е, и вие навремето не тренирахте при кой знае какви условия. Дори сте ритали с парцалени топки.
– Вярно е, но пък станахме футболисти, защото имаше кой да се грижи за нас. А сега децата са оставени на самотек, сами да се оправят. Ние бяхме бедни, но щастливи. Имахме си своето дество. Татко като ми купи първата истинска топка, бях на седмото небе от радост (вълнува се). Първите ми стъпки във футбола бяха по поляните на село. Израстнах в Долно Езерово. От сутрин до вечер ритахме, нямахме спиране. Директорът на училището Ив. Ненчев беше запален и ни помагаше.
– Защо станахте футболист?
– Ами каква е мечтата на всяко момче? Това беше моята, и се адвам, че я осъществих. Дадох каквото можах на най-великата игра. Записах се да тренирам в “Черноморец” като ученик в 4-о отделение. Първият ми треньор беше Никола Шопов. Бъзо направих добро впечателние, викаха ме и в юношеските национални отбори. При мъжете на “Черноморец” ме взе големият Георги Берков. Шапка му свалям на Бялата лисица. Така му викаха заради бялата му коса. Пусна ме да дебютирам в “А” група на 12 октомври 1969 г. при едно гостуване във Велико Търново. Доколкото си спомням, паднахме с 1:2. Бях едва 17-годишен. За мен беше чест да играя редом до такива големи футболисти като Тотко Дремсизов, Николай Радлев-Киш, Тони Кръстев, Иван Вутов, Петър Топчев, Гошо Генчев, Георги Илиев-Креката, Георги Маджаров, Пейо Николов. Един набор бяхме с Иван Пазачев, с Ваньо Костов, който после стана легенда на “Славия”. Не си виждал такъв корав защитник. Не трепваше от никого. Неслучайно, вече като утвърден национал, го купи “Спортинг” (Лисабон). И друг интересен факт – до утвърждаването на моето поколение в “Черноморец”, клубът разчиташе предимно на легионери – играчи от други градове, най-вече от столицата. Ние с Ваньо Костов, Дражо Стоянов и останалите променихме традиция и от този момент започнаха да залагат предимно на местни момчета. Следващият ни треньор Петър Аргиров вече ме пускаше титуляр на мястото на Тотко Дремсизов, който отиде в ЦСКА.
– Каква беше първата ви заплата?
– А, виж, аз заплата в Бургас не получавах. Понеже се водех първо ученик, а после студент в ХТИ, ми се полагаха само хонорари и стипендия. Това беше. Не че ми е било лошо, де. Аз на 21 години си оправих живота. Дадоха ми и кола – една жигула, и ведомствено жилище. Кой мой връстник можеше да разполага с този “лукс” навремето? Иначе аз за сефте се разписах под ведомостта за заплати едва в “Ботев” (Пд). Тогавашният председател на “канарчетата” – легендарният Никола Миланов – Чопъра, за да ме навие да премина при тях, веднага ме направи офицер. Вече в ЦСКА като отидох взимах добри пари, признавам. Уволних се от “Армията” като капитан. Върнах се в “Черноморец”, а там пък ме водеха на ведомостта като миньор в мина “Росен”. След като спрях на 32 години, почнах работа в полицията в една лаборатория. Работих си по моята специалност – инженер-химик.
– Само офицерската заплата ли ви изкуши да смените Бургас с Пловдив?
– Не само това. И “Левски” и “Славия” изпратиха оферти за мен, но аз не исках да играя в София. Може би се притеснявах от това, дали ще успея да се наложа там. Знаете, че за всяко момче от провинцията е трудно. Чопъра е бил навиван преди това от Динко Дерменджиев да ме вземе в “Тракия” (Пд) през лятото на 1974 г. С Чико бяхме приятели, заедно участвахме в едно турне в Австралия и Нова Каледония с националния отбор и отлично познаваше качествата ми. На Миланов не му се наложи дълго да ме убеждава. Освен това беше станала и една история…
– С прословутата “черна каса” ли?
– Да, точно така! БФС ни изхвърлиха от “А” група през 1973 г. Уж сме уредили мач срещу “Дунав”. Извадиха и двата клуба плюс още пет от “Б” група! Дой де ни като гръм от ясно небе. За каква каса ставаше въпрос? От ОС на БСФС официално изпращали средства на ТКЗС с цел “развитие на спорта в селските клубове”. А всъщност тези пари се връщали по обратен ред в другата, “незаконната” каса на “Черноморец. Водеха ни като инструктори по футбол на заплата от по 120-130 лева, а ние работехме на друго място. От предприятията се превеждаха пари, които ни се раздаваха като премиални. Георги Найденов от “Тексим” например идва и обявява в съблекалнята премия от по 500 лева, ако бием ЦСКА или “Левски”. Как да не се хвърлиш? Нашите премии по правилник бяха 72 лева за победа, а остотакът от парите ни се даваше така да се каже “под масата”. Това бяха безотчетни пари. На Николай Радлев – Киш, как да му дадеш например 3000 лева на ръка!? Всички имаха такива “каси”, ама наказваха, когото хванат. Изтърпяхме си наказанието в “Б” група. Ние обаче си бяхме супер отбор и бързо щяхме да се върнем в елита. Трябваше в последния мач само да бием “Сливен” у дома. Нещата не се получиха, Янко Кирилов пропусна дузпа и завършихме 0:0. Така се провалихме в похода си към “А” група. “Сливен” влезе вместо нас. Аз станах голмайстор на втора дивизия с 23 попадения, но ми горчеше.
– Как се развиха нещата в Пловдив?
– Местната публика бързо ме прие. Станах им любимец. Даже години по-късно, като идвах в Пловдив, феновете ме тачеха. Така и не ме забравиха, въпреки, че изкарах там само един сезон.
– Сезон, но какъв?! Станахте голмайстор №1 на “А” група…
– Веднага облякох “деветката” – моят любим номер. Вкарах 20 гола, при това само един от тях беше от дузпа. Аз не изпълнявах статичните положения – дузпи, фаулове. Не можех да се доредя от Чико (смее се). Иначе сигурно още доста попадения щях да нанижа. Моите конкуренти Никола Христов – 15 (“Дунав”), Христо Бонев (“Локо” Пд) и Андрей Желязков (“Славия”) ги изпреварих без да играя в уредени мачове. Не сме правили циркове с “Тракия”, за да ме пуснат да вкарвам. Сигурно си спомняте какво чудо ставаше в последните кръгове. Изтрепваха се да бележат някои хора, само и само да спечелят “Златната обувка”. Предимно играчи от Източния блок печелеха този трофей. Целият свят ни се смееше после.
– Нито веднъж ли не ви пуснаха да се разпишете ей така?
– А, не, дори напротив. Много ми пречеха. Ще ви дам един пример. Играем в Пловдив с ЦСКА. Понеже предната година защитата на “Тракия” беше оставила Петър Жеков да забие 3 или 4 гола, сега моите съотборници очакваха “армейците” да върнат жестта и да ме оставят непокрит 2-3 пъти. Чико лично ходи да се моли на Пената (Димитър Пенев – б.р.) и на Паро (Аспарух Никодимов – б.р.). Обаче те – не, та не. И дума не дадоха да стане такава далавера. Накрая ние паднахме с 1:4. Аз се разписах само веднъж. Иначе Митата Якимов ми е разправял както чудо е било с Жеков. На голлинията са го оставяли да вкарва само и само да грабне “Златната обувка”. В “Тракия” имах и страхотни съотборници – удоволствие беше да се играе редом до Чико, до Георги Попов – Тумби, със Сашо Иванов, Видин Апостолов, Гошо Убинов, Тони Милков…
– Къде пазите купата си за голмайстор на първенството?
– Абе, аз я пазя, ама не зная точно къде е. Естествено, че наградата ми, която всъщност си беше просто една луксозна ваза, е скъпа, обаче ние се местихме няколко пъти в Бургас. При преместванията децата ли са си играли с купата, не знам какво е станало, но сега тя е счупена на две. Лежи някъде. Преди имах специален кът, където си държах трофеите.
– В ЦСКА как стана трансферът?
– Вече нямаше къде да мърдам. Манол Манолов-Симулията, ме харесваше много. Прекъснах следването си в ХТИ – Бургас, записаха ме в София. Цяла година не учих. Вече бях и офицер. Адмирал Добрев, който беше шеф на ЦСКА ме извика една сутрин в кабинета си. Каза ми: “Няма какво да се чудиш. Идвай при нас. Това е заповед”. Ако не се бях съгласил да подпиша с ЦСКА, щяха да ме пратят в поделението в Звездец. По това време наричахме разпределението Елхово-Грудово-Звездец “Триъгълникът на смъртта”. Реших да не си играя с огъня и дойдох в София. Приеха ме много добре на “Армията”. Знаете какви звезди играеха в отбора тогава, няма смисъл да ги изброявам – половината национален отбор. Сезонът беше преходен – сменяха се поколенията. Заедно с мен дойдоха и други младоци – Пламен Марков, Геле Рангелов, Цецо Йончев…Трудно беше да се наложиш в тая конкуренция, но в началото бях титуляр. После махнаха бате Симо. Смени го Серги Йоцов. Както и да е, станахме шампиони. Радост голяма, еуфория. Почна новия сезон. Серги почна да ме върти на различни постове – ту дясно крило, ту десен халф. Аз се чудех защо го прави това, защо ме мъчи. Цялата работа беше само и само да се наложи Спас Джевизов. Момчето го бях заварил още в “Тракия”. На “Армията” не успя в началото да се наложи. Публиката го освиркваше, подиграваше му се за липсата на техника и за пропуските от чисти позиция. То не бяха един и два пъти такива случаи. Най-фрапиращ беше пропускът му в мача срещу “Сент Етиен”, когато от голлинията изкара топката някак си над вратата. Шефовете бяха го нарочили за гонене. Треньорът Йоцов обаче си го буташе, а мен ме отсвири. Накрая Спас вкара 3 или 4 гола на едни иранци и оттам стана твърд титуляр. На мен пък не ми потръгна.
– Може ли да направите паралел между тогавашния клуб ЦСКА и настоящия?
– О, не. Нищо общо нямат. Когато аз играх в ЦСКА, не можеше да се помисли и за това, което се случи срещу “Мура” преди година. Дори и името на този отбор го бях забравил вече. Побеждавахме “Валенсия”, “Аякс”…Сега я докараха дотам, че да падат от някакви смешници. Жалко е това. Играх в мачовете срещу “Ювентус” в турнира за КЕШ. В София ги дръннахме с 2:1 с фантастични голове на Гошо Денев и Марашлиев. На реванша ме пазеше един убиец – Морини. Скъса ме от ритане. Паднахме с 0:2. На следващата година влязох като резерва на Джевизов срещу “Сент Етиен”. На реванша във Франция техният халф Батне ме спъна грубо отзад. Паднах и извадих ръката си. Два месеца не играх. Тогава си казах, че бъдеще за мен в ЦСКА няма. Върнах се в “Черноморец”. Там поне нямаше интриги. В родния отбор поиграх до 1984 г. В последния ми сезон вкарах 11 гола, а тимът финишира на 6-о място. Можех още да поритам, ама вече почна да ми писва. Едно време партията беше всесилна. Колеше и бесеше. Партийните другари от Окръжния комитет се изживяваха като началници и във футбола. Колко пъти са ме викали за обяснения след загуба, колко пъти са ми чели конско, а въпросните критикари хал хабер си нямаха от футбол. Даже не се бяха събличали и по физическо, но акъл даваха смело…
– Кой е най-силният мач в кариерата ви?
– Не мога да каже. Може би дербитата на Пловдив и София. Тръпката е особена в тези сблъсъци. Не може да се опише, а трябва да се изживее. Ние ги приемахме по особен начин. Радвам се, че съм участвал в “Левски” – ЦСКА и “Тракия” – “Локо” (Пд). Винаги когато излизах на стадион “Черноморец” с фланелката на ЦСКА или обратно, изпитвах специално чувство.
– Вие сте един от най-големите голмайстори в историята на “А” група. Имате 108 попадения. Кое е най-скъпото от тях?
– Обичам всичките си голове. Трудно е да кажа кое ми е най-скъпо. Веднага се сещам обаче за два мача. Веднъж на Джони Велинов му вкарах гол от над 30 метра, почти от центъра стрелях и го прехвърлих. Бихме ЦСКА с 2:1 (7 март 1982 – б.р.). В този сезон наказахме и “Левски” с 2:1. Бяхме много силни у дома. Записахме 11 победи и две загуби – и то от “Сливен” (1:4) и от “Академик” (Сф) с 1:2, както и равни със “Славия” – 1:1 и с”Ботев” (Враца) – 2:2. Вторият ми най-скъп гол беше една “ала пиола” срещу “Славия”. Получи се изключително красиво изпълнение.
– Срещу кой защитник ви беше най-трудно да играете?
– Срещу Добромир Жечев. Изпитвах респект пред него. Доста по-малък бях от него, когато ме пазеше. Голяма фигура беше Бобата. Играеше твърдо, но никога грубо. Виж, веднага мога да ви кажа кой беше най-голямото ренде в “А” група.
– Кой?
– Без никакво съмнение това е Георги Илиев. Майкъла беше истински убиец. Колко ритници съм отнесъл от него…Той не гледа да ти вземе топката, а как да те изрита. Майкъла друго не можеше да прави, освен да рита като кон. Истински касапин. Неслучайно даже Киро Миланов не обичаше да се изправя срещу него.
– Вие бяхте един от най-добрите централни нападатели, като се отличавахте с отличната си игра с глава. Защо вече изчезват типичните “деветки” в съвременния футбол?
– И на мен ми е болно от този факт. Явно сегашните треньори са големи разбирачи. Аз съм почитател на класиката – в атака да се играе с две типични крила и един таран в центъра. Това е истината. Всичко друго е ала-бала.
– Да, но законодателят на съвременния футбол “Барселона” не си позволява да играе с типичен център-нападател. Въведоха модата на така наречената “фалшива деветка”…
– Не го разбирам това нещо- Това са глупостите на Пеп Гуардиола. Виждаме, че сега се опита да го прилага и в “Байерн”. Националният отбор на Испания играе по същия начин…Да, това им донесе успех на Европейското първенство в Украйна и Полша, но доколко ще върви и в бъдеще? Не знам. В “Барселона” подобна тактика върви, защото там е геният Лео. А ако нямаш Меси какво правим?
– Вашите деца заниват ли се със спорт?
– Те тренираха тенис. Дъщеря ми Николета даже стигна до едно високо място в световната ранглиста за девойки, но се отказа. Сега си гледа семейството. Синът ми, който носи моите имена – Иван Притъргов, се занимава с музика. Певец е. Работи по корабите, пътува на круизи по Средиземноморието. Той почна с народна музика, после се обърка малко с чалгата, а в момента пее попмузика. Аз го посъветвах да зареже чалгата. Там виреят само онези с големите цици. Радвам се на успехите на децата. Не съжалявам, че Иван не стана футболист. Сега си е много добре. Прави това, което харесва. Даже това лято изкарахме с жената една седмица на кораба при сина ми. Получи се много приятна и весела ваканция (смее се).
Милен ДИМИТРОВ
Снимки: „Витоша нюз“
