„Това е един свещен за мен предмет. С нея спечелихме бронзовите медали от Световното първенство по волейбол през 1986 г. в Париж!“, това казва проф. Кирил Аладжов, докато ми посочва бяла топка, на която вече все още си личат, но вече избледняват, автографи. Те са на всички наши волейболни национали, взели участие на онзи толкова славен Мондиал във Франция.
„Когато на 5 октомври 1986 г. бихме изключително силния тим на Бразилия с 3:0 (-14,-5, -8) успях да грабна топката, с която отбелязахме победната точка. Още в съблекалнята накарах момчетата да се разпишат върху нея. Тази топка се превърна в мой талисман и светиня“, обяснява Аладжов. Професорът е един от най-добрите кондиционни специалисти в България и се гордее с право с успехите на своите възпитаници.
„На турнира нашият отбор беше сред най-високо ръстовите в света. И още нещо – никой от тези волейболисти не играеше в чужбина, което ппави постижението им още по-впечатляващо, разказва Аладжов и допълва интересни подробности по отношение на подготовката преди турнира:
На високопланинската база в Белмекен националите проведоха два тренировъчни лагера по 14 дни, акцентираше се предимно на физическата подготовка. Тогава помещенията, в които се провеждаше силовата подготовка, не се наричаше „фитнес“, както е сега, а простичко – зала по ОФП (общофизическа подготовка). Така пишеше на вратата. Простичко и скромно беше и оборудването на тези зали. Спомням си, че на Белмекен имахме 2-3 пудовки, лежанка с лост и дискове, стойки за изпълнение на „полуклек“ и „клек“, с щанга върху раменете, три гимнастически (шведски) стени, дъска, поставяна под наклон, за тренировка на коремните мускули и няколко постелки. С тези уреди аз трябваше да се стремя да разнообразявам тренировките, провеждайки всеки ден занимания за сила.
Нерядко „кръговата“ силова тренировка се преваше в залата по волебол, с тежестта на собственото тяло, поради липсата на достатъчно уреди. За сметка на това работехме с 5-килограмови кожени медицински топки, които бяха „складирани“ в залата.
Липсата на нормални уреди и пособия принуждаваше тогавашните треньори по физ. Подготовка да импровизират, да разнообразяват и да се стремят тренировките да бъдат интересни, макар и доста тежки и натоварващи.
По мое предложение в работилницата на стадион „Васил Левски“ се изработи 6-секционен скрин, който беше качен на Белмекен и на него през ден се правеха тренировка за отскокливост и взривна сила. Всички 6 секции на скрина бяха квадратни, а под формата на масичка, направена от винкелово желязо, а отгоре монтиран дебел шперплат. Всяка следваща секция на скрина беше по-висока от предишната с 10 см, последователно – 50,60,70,80, 90 и 100 см последната секция. Подредени в тази последователност секциите се поставяха плътно, в редица една до друга, като се опираха до стената. На така подредените секции волейболистите изпълняваха 6 последователни подскока на два крака („трупешката“) – отскок от пода, стъпване на платформата на първата секция, връщане на пода и така до последната шеста секция. Впоследствие времето на всеки състезател за изпълнението на шестте подскока се измерваше с хронометър.
В края на втората седмица подскоците на шестте скрина се изпълняваха с по 2 мед. топки от по 5 кг, държани в ръце под мишниците. По този начин теглото на всеки волейболист се увеличаваше допълнително с 10 кг. Упражнението се усложняваше и от това, че ръцете, държейки медицинските топки, бяха фиксирани. Момчетата работеха много съзнателно. Имах чувството, че всеки се стремеше да изпълни упражнението по-добре от другите.
В края на деня резултатите се нанасяха на специално направено за целта табло, което беше закачено на вратата на залата.
Ето такива примитивни бяха по онова време „фитнесзалите“, уредите – елементарни, а съоръженията трябваше сами да си ги измисляме и конструуираме, за да постигнем и чрез тях този изключителен успех в Париж.“
Под ръководството на треньора Богдан Кючуков българските волейболисти наистина стигат до триумф. В предварителната група нашите бият последователно Чехословакия (3:0) и Египет (3:1). Загубата от Бразилия (1:3) не се оказва фатална и финишират на второ място.
Според регламента втората фаза на Мондиала също е в група. Шест отбора се срещат всеки срещу всеки. Ние тръгваме с успех над Италия (3:0), продължен от 3:1 срещу домакините от Франция и 3:0 над Китай.
Като втори в групата волейболистите ни се изправят на полуфинал срещу машината СССР и отстъпват с 0:3.
Така се стига до директен мач за третото място. В него срещу Бразилия се реваншираме за загубата в първата фаза и след категорична победа с 3:0 грабваме бронзовите медали!
СЪСТАВЪТ НА БЪЛГАРИЯ:
П. Петков-капитан, Б. Кьосев, П. Драгиев, Д. Тонев, Ас. Гълъбинов, Пл. Христов, Л. Ганев, Цв. Флоров, Ив. Лазаров, Н. Димитров, Ил. Казийски и Д. Божилов.
Треньор: Б. Кючуков и помощници: Г. Василев и К. Аладжов.
Милен ДИМИТРОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
